Следвайте ни

От Висоцки до Боб Дилън - как политиката създаде музикални стилове

viber icon

Музиката винаги е имала силата да носи голям емоционален заряд, да повлиява и да бъде повлиявана от политиката. Всяко едно послание в лириките на даден музикант, както и неговото поведение, често през годините са играли ролята на своеобразен манифест. Няма историческо събитие, което да е минало без съпровода на определена музикална вълна или течение.

Войната във Виетнам беше „поводът“ за раждането на хипитата, движение, намиращо  своите последователи дори и в наши дни. „Май 68-а“ от своя страна накара Доминик Гранж да зареже комерсиалното за сметка на работническите песни. Висоцки показа на Русия що е бунтарство, и то в политически строй, в който това беше немислимо. Някой от гореспоменатите герои станаха жертва на своите идеали, други смениха възгледите си, а трети, благодарение на каузите, се превърнаха в жива история.

„Уудсток“ срещу войната

Рок музиката, която стига до своя пик през 60-те и 70-те години, винаги е била фундаментално свързана с различни политически събития. Най-яркият пример за това е войната във Виетнам. Тогава се заражда хипарското движение, което се явява контрапункт на властовите решения в САЩ.

Масовите публични палежи на повиквателни за Виетнам и участие във военния конфликт там се превръщат във вдъхновение за изпълнители като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Цепелин, Боб Дилън и Джими Хендрикс. Фестивалът „Уудсток 69-а“ представлява кулминация на протеста на младото поколение. Мотото им е „Мир, любов, свобода“, експлицитно изразявано в песни като тази на Бийтълс „All you need is love“ („Всичко, от което се нуждаеш, е любов“) и девиза „Make love, not war!“

След „Уудсток“ по цял свят започват да се провеждат музикални фестивали, които събират милиони посетители, всичките обединени от идеята за „световния мир“. Една от емблематичните песни, които олицетворяват гореспоменатите ценности, е “Imagine” на Джон Ленън. Текстът е абсолютно директен и прям, разкривайки цялостната концепция и идея на „хипи“ културата.

Музиката се бори за човешките права

Не всички изпълнители по това време са на вълна „пацифизъм“. В Европа настроенията в края на 60-те също са бунтарски, но там основният проблем са човешките права и тези на работниците. През май 1968 година в Париж избухват студентски протести. Техните желания са премахването на разделението на мъжки и женски общежития. През същият месец, малко по-късно, към протеста се включват над 10 млн. работници, които заявяват исканията си за нормални условия на труд и достойно заплащане.

Мащабните демонстрации в крайна сметка свалят Шарл дьо Гол. На пръв поглед майските събития от 1968 година не допринасят за нищо фундаментално, но в един по-дългосрочен план те променят Франция и влиянието им е усетено в много части на света. Тези демонстрации имат и своето музикално лице и това е Доминик Гранж.

Тя е един от пионерите в създаването на работнически пролетарски песни. Започва кариерата си като естрадна певици и актриса. „Май 68-а“ събужда в нея чувството за равноправие. Гранж до ден днешен активно се бори за правата на трудещите. Нейното име е станало нарицателно за борбата за равноправие.

Висоцки беше руският Джон Ленън

В затворена страна като СССР е истинско предизвикателство да водиш каквито и да било борби. Владимир Висоцки  успява да намери начин да „прокара“ своя манифест по един много деликатен начин. Пределно ясно е, че музиката му не се толерира от Политбюро, но пълният парадокс е, че цялата нация заедно с децата на Андропов и Брежнев я обожават.

Известният бард е бунтар в пълния смисъл на думата. „Където и да беше роден Висоцки, той щеше да намери своя борба“, казват хора от близкото му обкръжение. Определението „дисидент“ не важи за него, защото то също поставя някакви граници, а „поетът с китара“ ги ненавижда. Неговото влияние върху руския либерализъм е огромно, а чрез музиката си той е карал и най-ревностните защитници на строя да се запитат дали „идолите на доктрината не са просто илюзия“.

Вечният революционер Боб Дилън

Едва ли има по-голям протестър от Роберт Цимерман, или просто Боб Дилън. Той е певец, музикант, сценарист, поет, актьор, но най вече защитник на правата на хората. Някои от песните му като „Blowin' in the Wind“ и „The Times They Are a-Changin'“ се превръщат в химни както на движението за граждански права, така и на антивоенното движение.

Дълън е един от първите изпълнители, които започват да пишат по-дълбоки текстове, които засягат актуални социални теми. Интересното е, че Цимерман изведнъж рязко сменя възгледите си.

През 1963-а  той отказва да участва в Шоуто на Ед Съливан, тъй като на репетициите е уведомен от служител на телевизията, че песента, която смята да изпълни, „Talkin' John Birch Paranoid Blues“, е обидна. Година по-късно той пуска песента „My Back Pages“, която отхвърля опростенчеството и прекалената сериозност на някои от неговите собствени по-ранни песни и изглежда предсказва бъдещите остри критики на много негови бивши последователи, разочаровани от променените му възгледи. Все пак Боб Дилън си остава „вечният протестър“.

Франк Воща

Франк Воща

Сътрудник

Франк Воща е завършил "Журналистика и Връзки с обществеността" в СУ "Св. Климент Охридски". Занимава се професионално с фотография от над 10 години. Работил е в БНТ и редица ПР агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?