46

Окото на Господ обедини нашите баби и индианците СНИМКИ

Изтъканите цветни амулети гонят лошото и дават прозрение

Майсторката на индиански мандали Елица Иванова твърди, че щом човек започне да ги плете, забравя напълно за всичката лошотия на света. Занаятът й е нещо странично, което прави за истинско удоволствие. Индианците в Мексико наричат красивите цветни кръгове от прежда Ojo de Dios, или Окото на Господ. Те са хем молба за благословия, хем символизират жертвоприношение към Всевишния.

 

Елица Иванова е завършила „Педагогика“, но работи в сферата на маркетинга. Случайно започва да прави индиански мандали преди 10 години. Първо само ги рисува - след това започва и да ги плете.

Ojo de Dios са индиански цветни амулети, които и до ден днешен се тъкат на кръстосани дървени пръчки. Това е практика на коренното американско население в Колорадо, Ню Мексико и самото Мексико. "Тези традиционни амулети се дават за благословия и за пазенето на дома“, разказва майсторката.

Местните индианци смятат, че

Божието око носи силата да се види това, което човек не може 

 - неразбираемото, непознатото и мистерията. Четирите края представляват и четирите символа - земя въздух, огън и вода. За едно от племената - уичоу, посоките са пет. Освен тези четири, те поставят в центъра окото или източникът на видение. Те също наричат Ojo de Dios „секули“ или „ниерика“, което означава силата да видиш и разбереш неизвестните неща. Докато шаманът плете Окото на Господ, той се опитва да стигне до някакво видение.

Днес коренните индианци имат фестивал, който се нарича „Празник на барабана“. Тогава всеки баща оплита една мандала за своето дете. После хлапетата ги слагат на главите си и излизат навън. Така позволяват на Бог да види всяко от тях поотделно и по този начин да го благослови.

Окото на Господ и капаните за лоши сънища са част от културата на закрила на дома. „Когато се роди бебе, баща му оплита едно Ojo de Dios, като всяка следваща година до навършване на 5 години се прави по още едно. Става нещо като кръст с тези 5 мандали, като в средата му стои рождената мандала. Индианците вярват, че човек научава най-важните си уроци до своята пета година“, обяснява Елица Иванова. Това вярване не се различава много от българското убеждение, че първите 7 години са най-важни.

Мандалата радва окото с вибриращите си цветове. „Енергията в тях е положителна и се усеща. Правя работилници за деца и възрастни и знам, че самото плетене доставя спокойствие.

На съвременен език можем да кажем, че това е активна медитация

Плетейки преждата около пръчките, напълно спираш мисловния процес, започваш да вникваш в себе си и да се наслаждаваш на самия процес, без да влагаш усилие“, обяснява майсторката.

Тя подчертава една важна тънкост - мандалата може да бъде оплетена и наречена за някого. Така майсторът, докато плете, може мислено да пожелава на човека, на когото е наречена, да бъде здрав и да е щастлив. По този начин в самата мандала се внася един силен личен момент.

Българските баби също са правили плетени розетки, които се доближават много до индианските Ojo de Dios. И тук родната мания за първенство във всичко си казва думата. “Водила съм сериозен спор за това на един фолклорен фестивал. Там твърдяха, че едва ли не индианците от Мексико и Аризона са са дошли тайно и са откраднали своите мандали от българската народна традиция. Спорът бе много голям. А защо някой трябва нещо да краде, след като хората мислят еднакво. Ако едни традиции взаимно се доближават - в това няма нищо лошо“, уверена е майсторката. Един неин клиент си пожелал да му направи мандала, в която да има, и индиански, и български мотиви. Така втъкал двете култури в едно.

Елица разказва, че много хора сами водят децата си да се учат да плетат индиански мандали.

Знаят, че това им действа успокояващо и зареждащо

„Имах дори случай, когато родители искаха да направят творчески рожден ден на детето си - поискаха на празника децата да правят мандали“, разказва тя.

Капаните за сънища са известни от дълго време у нас. Те също се правят на дървени рамки. В тях обаче задължително трябва да има маниста и перо. Манистото хваща лошия сън, а перото го пуска. Сутрин по изгрев-слънце лошият сън се пуска да си ходи.

И тук китайската ширпотреба е напът да погребе една прекрасна традиция. „Няма смисъл такова нещо да се прави на конвейер и след това да се продава за стотинки. Идеята е то да се изработи ръчно и в него да се вложи чувство и лично отношение“, обяснява Елица Иванова.

Как жените крадат един мъжки занаят

Майсторката има две деца - момче и момиче. И двете плетат индиански мандали от 4-годишна възраст. „Не е трудно - всеки може да усети магията на самото плетене. Интересното е, че в Америка това е чисто мъжко занимание - прави се или от шамана, или от воините. В днешно време обаче много рядко мъже плетат“, признава тя. У нас пък малко жени се занимават с това изкуство - в цялата страна са между 5 и 10. По света плетенето на Окото на Господ e любимо занимание за испаноезичните жени.

Окото на Господ, което се вижда от самолет

Племето хуичол плете по-сложни мандали с 8 лъча, които се казват „ниерика“. Според поверието цветният знак помага на хората да вкарат в ред ежедневието си. Преди година в мексиканския град Гуадалахара тази цветна мандала стана част от градската среда. Тогава на занемарен бетонен площад сред панелни блокове бе изрисувана най-голямата ниерика в света.

Вижда се от самолет на 10 километра височина и е с площ 5000 кв. метра. Преди това мексиканските художници, които изпълняват проекта, питат живеещите около площада какво искат да бъде нарисувано на него. И хората си пожелават древния индиански символ. Петима безработни мексиканци, живеещи в околните жилищни сгради, са били наети временно за осъществяването на мегапроекта. Десетки други рисуват гигантската мандала на доброволни начала.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Mимето

Mимето

16.01.2022 | 15:30

Кафа от кукундрели. За българите това е просто шаренийка, орнамент за плочки за баня и няма нищо общо с мистиката и културата ни.

Отговори
0 0

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?