Следвайте ни

Носителят на „Орфеев венец" Георги Борисов: Поезията обича ленивите, а не бързаците дърдорковци

viber icon

Поетът Георги Борисов стана новият носител на наградата „Орфеев венец”, която се връчва в началото на фестивала „Пловдив чете”. Когато получаваше наградата си, той каза, че Пловдив е щастлив град, защото уважава поезията и раздава награди за нея.

За новия носител на Орфеевия венец стихиите са двигател да върви напред. Всяка сутрин драсва по баирите на Витоша - планината за него е също стихия. Ако е далеч от нея, непременно ще обиколи накръст Борисовата градина.

„Щом взех наградата и се върнах от приятелите си в Пловдив, отидох първо там, за да се съсредоточа. И толкова запусната ми се видя тогава Борисовата градина! Неокосена, буренясала… И София, отделни квартали на града ми, се сториха изоставени. И понеже се разрасна неимоверно, столицата ни се напълни с разбойници, всеки гледа нещо да открадне! Защото джебчиите виреят най-добре скрити сред тълпата”, казва Георги Борисов. В по-малките градове повече се знае и вижда кой къде пипа.

Убеден е, че истинската България е извън, а не вътре в София

Морето за нето е другата велика стихия, която винаги му дава усещане за свобода. Би отишъл навсякъде, където има голяма вода, само не и в Слънчев бряг. От години не стъпва на българското море.

„Отивам на остров Тасос, намирам някоя по-изолирана къщичка, сутрин „отплувам” и започвам работа. На почивка не съм ходил никога - винаги съм носел със себе си компютъра или с ръкописите на списание „Факел”, които съм редактирал 30 години. Ако 5-6 дена не правя нищо, вече ме хващат дяволите и не се чувствам добре”, признава той.

И веднага казва нещо парадоксално - поезията обича ленивите! Като пише, смята той, човек забравя не само кой е, а кой ден е и коя седмица.

„Когато потънеш в словото, губиш представа за времето. Поезията бяга от хиперактивните, чистофайниците, хората на вечното действие и дърдорене. Предпочита  отнесените и  съзерцателните, човека, който може да легне под някое дърво и да гледа с часове небето през клоните му“, казва поетът.

Никога не е предполагал, че от неговата „Балада за пълнолунието” може да се роди хитът „И замирисва на море” на Стефан Димитров. От цялото му стихотворение са взети само  няколко куплета.

„Морето е бягство от нивата, която ореш до гроб от синор до синор. То е символ на другите светове, на следващите хоризонти”, убеден е поетът.

Обича Пловдив, защото е щастлив град. А това се дължи най-вече на хората, които тук са отворени за словото и поезията. Неслучайно две от големите поетични награди на България са в този град и до голяма степен това се дължи на прочутата издателка Божана Апостолова - също поет.

„Не знам колко литературни награди има у нас - някои са известни, други нетолкова, но от най-авторитетните само 10%-20% може би са за поезия. Най-големите награди категорично отказват да включват поезия. Има отношение към поезията, което намирам за меркантилно”, казва Георги Борисов.

Убеден е, че никъде не се пренебрегва така мерената реч и въобще словото днес, както у нас. Припомня, че има редица престижни литературни награди на имената на големи поети в цял свят.

„Ако България има някакви постижения в областта на литературата, те са предимно в поезията. Само с нея можем да мерим ръст с европейските образци. В голямата си част нашата проза продължава да бъде на битово-етнографско равнище - тя трудно може да излезе по големия свят, защото не вижда проблемите му. Ние спокойно се нареждаме сред големите народи в поезията”, казва Георги Борисов.

У нас обаче повечето големи  и най-авторитетни награди са за белетристика. Награди с  парично изражение, а не само потупване по рамото.

Няма го вече онзи литературен дух, убеден е поетът. Навремето имало кафене на ул. „Ангел Кънчев” 5  в столицата, където пишещите се срещали и общували.

„Сега срещите са изцяло виртуални. Всеки си пуска в разни сайтове редчета и няма качествена критика, която да каже, че тези редчета нищо не струват”, добавя той.

Вярва и разчита на провинцията и за друго. „В София надойдоха тълпи от нечистоплътни групи, простащината я завладя изцяло - чалгата стана норма, хората престанаха да четат, а оттам изчезнаха и много от чертите, с които българинът се гордееше - трудолюбието, състраданието, тънката душевност и чувствителност. Хората загрубяха, измързеливиха се до неузнаваемост. Не можем да намерим един майстор да оправи нещо вкъщи, камо ли да нареди павета!”, възмущава се Борисов.

И разказва куриоза как в столицата на една павирана улица трябвало да се прокара канал. Разкопали я и трябвало да я покрият. Дошли 3-4 момчета и няколко дни не могли да наредят паветата.

Накрая викнали един 80-годишен дядо, сложил си той наколенките и - чук-чук-чук, ги наредил. Изчезват не само цели занаяти, изчезват стълбовете, които са крепели духа ни, твърди поетът.

И въобще - общото състояние на държавата и обществото неминуемо се отразява и на литературата.

„Днес тя е завряна в най-мръсния и тъмен ъгъл на Министерството на културата. Ние не сме имали министър или зам.-министър на културата, който да е поет или писател, откакто е паднала Берлинската стена. Пък може и да е за добро”, въздъхва носителят на Орфеевия венец.

 

Вечната борба на руските поети

Помни срещите си с Окуджава, Буковски, Евтушенко и Ерофеев. „В Русия до ден днешен се чете, макар да намалява читателската публика. Техните страхове и борба беше друга – за оцеляването на човека, срещу терора на тоталитарния режим – това, към което Путин в момента води Русия.

„Всички опозиционни организации и инакомислещи днес вече са обявени – при това от Държавната дума! – за чуждестранни агенти, екстремисти или терористи. Това, което става в Русия е потресаващо! Онзи ден Съюзът на журналистите връчи ежегодната награда за най-добра медия в Русия на вестника в Самара „Парк Гагарина“, който Министерството на правосъдието обяви за чуждестранен агент, а наградата – за  финансирана от чужбина и я отмени. Хиляди обикновени днес руснаци са се превърнали в чуждестранни агенти. И за всички беди в Русия, за мизерията, пиянството, наркоманията, протестните движения е виновна Америка. Това нима е нормално?”, недоумява Георги Борисов. 

 

Полезната цензура

Цензурата в определен смисъл може и да е полезна, смята поетът. „Когато ти е разрешено всичко да кажеш – много бързо и лесно го казваш. Но е важно не само какво, а и как го казваш. Темите открай са няколко и те са безсмъртни – любов, свобода, пари. Около това се върти литературата, откак я има”, припомня той. Не може да забрави постоянното озъртане и криене по времето на тоталитаризма.

„Нещата никога не можеха да се кажат такива, каквито бяха, затова писателите имаха по-високи постижения стилово и езиково. Вижте непостижимите иносказателните арабески, с които Радичков описваше и най-грозните явления в тогавашния живот! Затова имахме художествени текстове на високо ниво, а днес – просто текстове, голи текстове. Езикът ни е абсолютно осакатен, тежко болен. Вече нещата само се „презентират”, а не се „представят”. Всичко живо „стартира”,  глаголът „започвам” изчезна. Примерите са много, да не изреждам, че ще свърши страницата”, смее се г-н Борисов.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?