Следвайте ни

Независими артисти създадоха филм за Вапцаров СНИМКИ

Гордан Коев и Петър Дойчев са впечатлени от актуалността на „Песен за човека“ още от гимназията

viber icon

Никола Вапцаров е сред най-противоречивите поети в родната литература. Обичан, мразен, подкрепян, а накрая – осъден на смърт. Макар да има само една издадена стихосбирка – „Моторни песни“, той се превръща в едно от най-големите имена в българската култура, чието влияние се простира и до наши дни.

„Песен за човека“ вдъхновява Гордан Коев и Петър Дойчев още като ученици. Те са завършили ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора, а по-късно и двамата се насочват към киното. Гордан е абсолвент в Театрален колеж „Любен Гройс“, а Петър завършва Кино режисура в Нов Български Университет. Вече имат една обща продукция – „Yourself?”, която излиза през 2017-та, а втората е „Песен за човека“. Нейната премиера в Пловдив може да видим на 6 юли в Дом на киното „Lucky” от 19:30 часа. Публиката ще бъде посрещната от двамата продуценти.

Гордан Коев

Избират поемата, защото са удивени от гениалността ѝ. Притежава всички нужни данни за филм – ясно изразена драматургия, действие и послание. Лентата започва в момента, в който Никола Вапцаров се сблъсква с първите си житейски трудности. Проследява престоя му в село Кочеринево, където работи като огняр, а после като механик във фабриката „Българска горска индустрия“ АД. През тези години България понася доста фашистки удари в социален аспект. Работната класа и буржоазията са в заострен конфликт. Нормативите, поставяни на работниците, са били физически непостижими. Точно тогава се оформят първите революционни идеи у Вапцаров. Започва да привлича привърженици, да чете комунистическа литература. Вижда социалното равенство като спасение.

Филмът представя и емоционалната загуба на сина му Йонко, който умира на година и половина. Тогава поетът отказва работа във вестник „Зора“ заради принципите си, което косвено допринася за смъртта на сина му, защото няма пари за лечение. Започва да пише и да изгражда социалистическото си творчество, което по-късно ще се превърне в тема на дебат за поколенията. Сюжетът завършва в 1942 година, когато поетът умира.

Петър Дойчев

„Вапцаров със сигурност има връзка със социализма, но нашият филм не разглежда неговите политически възгледи, нито се опитва да налага наши. По-скоро наблягаме на човешката му същност. Показваме го най-вече като поет и хуманист, показваме бляновете му. Засягаме три основни проблема – за хуманността, за това какво е надеждата и дали целта оправдава средствата. Във втората половина на филма показваме визуализация и на самата поема „Песен за човека“. Опитваме се да я пресъздадем през собствената си призма“, споделя Гордан Коев.

Той влиза в ролята на Вапцаров, а до него застават и колегите му Стефан Борисов, Жоро Райчев, Георги Новаков, Диана Генова, Катерина Петрова, Мартин Димиев, Георги Георгиев и Иларион Стаматов. Режисьор, сценарист и оператор е Петър Дойчев, а композитор на музиката е Явор Димов.

Филмът е направен с ограничен бюджет, финансиран изцяло от тях самите. В него, както и в бъдещите си продукции, момчетата подават ръка на други независими или по-малко познати артисти, защото вярват, че монополът в киното трябва да спре. Те са против тенденцията да виждаме едно и също от екрана, както и да се следва холивудски модел.

Българското кино принадлежи на европейското. В миналото филмите бяха на много високо ниво, но с времето изгубиха индивидуалността си. Сега много се имитира. Ние искаме да се върнем назад към корените, да покажем, че за всеки има място под слънцето. Да докажем, че ако никой не ни помогне, ще си помогнем сами. Предвид ситуацията, в която се намира културата и предвид трудностите на всички колеги, не мислим да се отказваме. Искаме да правим кино, което отговаря на очакванията на хората“, допълва Петър.

Турнето започва на 2 юли и завършва на 10-ти, като ще се посетят София, Пловдив и Бургас. Едновременно се водят преговори и с кино салони в други градове.

За жалост, историята е доказала, че хуманизмът не е бил толкова успешен. Ако Вапцаров беше роден в наши дни, би бил доволен от социалното развитие на България. Но, от друга страна, като знаем каква революционерска душа носи, със сигурност би намерил нещо, за което да се бори, заключват младите мъже с нескрито уважение към великия поет.

Колкото и противоположни да са мненията за неговата личност, няма как да не признаем, че що се отнася до изкуство неговото се е превърнало в еталон за качество и социален елемент, какъвто винаги трябва да има в литературата. Празни приказки никому не са нужни. Само истинските послания успяват да издържат на времето.

 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Искрен Азманов  02/4119267

Искрен Азманов 02/4119267

02.07.2020 | 04:26

Как и къде да видя филма за Вапцаров?

Отговори
0 0
Искрен Азманов  02/4119267

Искрен Азманов 02/4119267

02.07.2020 | 04:25

Не е ясно къде и кога в София ще е прожекцията...? [email protected]

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?