Невиждано! Рокаджията на "Миндя фест" майстори картини от дъски на стара казарма

Творецът от Велико Търново Станимир Габровски показа в изложбата си „Дървото“ в Етнографския музей нещо невиждано - картина от различни дъски, които някога са били част от казармите на 18-и пехотен Етърски полк или са били в стените на старите къщи в село Миндя. Пластиките му са от изкоренени от реката дървета. В същото време този интересен майстор е бил близо 30 години дизайнер на вътрешно оформление, а преди това и рок музикант. С политолога Евгений Дайнов вече 14-а година организират известния в цялата страна „Миндя рок фест“.

"Не съм от художниците, които се взимат насериозно ​- при мен всичко е за удоволствие", заявява Станимир Габровски. Преди 45 години свирил на китара в рок група. Когато станали малко известни, ги поканили на турне в Норвегия.

„Ожених се и жена ми заръча да зарязвам рок музиката и да стана художник! Така с музикантството бях дотук“, спомня си майсторът.

Започнал като художник в „Културен отдих и градска украса“ в старопрестолния град. Работата била приятна - били събрани цял екип даровити хора. Там станал ръководител-ателие, а после началник-отдел. През 1989 година се променя всичко.

„Направих една фирма за интериорен дизайн и с нея си вадих хляба допреди 4 години. Бизнесът бе много успешен, докато големите фабрики с евтините мебели не ни изхвърлиха от пазара. И така всичко отиде по дяволите“, разказва той.

Правил дизайна и цялостното обзавеждане - мебели, картини, цветове на стените, на първите частни банки в началото на 90-те години.

„Майсторлъкът бе да направиш от нищо нещо в онези години, защото нямаше никакви материали. Трима души сътворихме доста банкови офиси“, разказва той.

Правили чудеса ​- от един цветарски магазин със склад в Търново се получил офис и трезор на крупна банка. Преобразили го напълно - останали само оригиналните подове, които били от мрамор.

„Всички мебели изработвахме от дървени плоскости. Имахме такъв лаф: От дилаф и ръжен да стъкнеш цял локомотив!“, спомня си Габровски.

Най-странен за изпълнение бил проектът за банка в град Елена. Там трябвало да сътворят луксозен клон от две тоалетни, коридор и стая за почивка!

„Имахме кадърни архитекти. С тях успяхме да използваме всяко едно свободно местенце. Като премахнахме повечето стени, и се получи хубав офис. Място за трезор нямаше. От години не съм ходил там и не зная дали тази банка още съществува“, чуди се майсторът. 

Научил се да работи с дърво още в „Културен отдих и градска украса“. „Човек, който в детството е бил авиомоделист, трябва да е доволно сръчен, за да прави такива неща. Аз съм бил авиомоделист до влизането в казармата. После нещата се усъвършенстват и минаваш на дърво“, обяснява той.

Сега Миндя е неговият личен рай. Открил го през 1985 година след дълго търсене. Бил си навил на пръста, че ще има къща на село, но тогава нещата били доста по-лесни от сега. Цената на голяма къща била колкото тази на боксониера в града. Имотите били относително евтини. След дълго обикаляне открил много стара къща в Миндя. Красива е и грабва окото от пръв поглед.

„Тя е на около 200 години ​- с каменни основи и чардаци. Колоните са от дъб, а всичко останало е чам. Дървото е още живо, наплюто е тук-там от мухите, но основата му е напълно здрава и няма никакви паразити“, разказва той.

Къщата е била на земеделци, които са се занимавали с градинарство. Когато я купил, не била виждала живи хора близо 8 години. На третия месец, след голямо чистене и сечене, открил плевника ѝ.

„Така е по Миндя! Сега селото кипи от живот“, казва той. 

С политолога Евгений Дайнов са близки приятели. Двамата организират фестивала „Миндя рок фест“.

„Аз съм председател на едноименната фондация, която направихме, за да можем да осигуряваме средствата“, добавя той.

Рок фестивалът стряска баби, патки и юрдечки вече 14 години. Всяка свободна минута ходи в личния си рай, сяда под сайванта на 200-годишната къща и работи с дърво. Разстоянието до Велико Търново е 25 километра. Взима се за около 20 минути.

Преди 5-6 години през селото, на което има кръстен залив на Антарктида, минала една „голяма вода“. Паднал невиждан дъжд и двете рекички прелели с ужасяващи щети. Тога​ва били изкоренени много дървета. За две години те изсъхнали.

„Помолих кмета да взема част от тях и си отразях няколко парчета. Така започнах да правя пластики ​- от повалените от реката дървета. Бях направил 15-ина, когато ми се яви сън! Звучи много шаблонно, но сънувах картините си направени от старите дъски на казармата на 18-и полк в Търново. На другия ден след съня нахвърлих една скица и започнах. Така се роди нещо, което е напълно спонтанно и непланирано“, разказва майсторът.

Тогава в Търново започнали да правят техния „Воден цикъл“ и разбира се, обърнали града с хастара навън. Част от тръбите минали през сградите и двора на бившите казарми. Минали дори през средата на стадиона.

„Така казармите, които наричаме и „Военно училище“, престанаха да съществуват. А дъските им са много хубави - в продължение на 120 години са боядисвани слой след слой и са запазени, напукани са, но имат цветове във всички нюанси. Първото нещо, което направих, бяха вратички за един шкаф. После започнах да правя картини. Ако не ги бях взел аз - всичко това отива в огъня! Спокойно мога да кажа, че са спасени от огнището“, казва Станимир.

След това започнал да събира и дъски от разрушаваните къщи в Миндя. Ходи и се моли да му ги дават, когато тръгнат да бутат някой стар дом.