Нека има повече български композитори в "Зимни музикални вечери"

Повече съвременни български композитори да има в програмата на най-дългогодишния фестивал в Пазарджик - Зимни музикални вечери "Проф. Иван Спасов", предлага доц. Ангел Ценов. Той е една от емблематичните личности в тези среди, основател и диригент на хор "Тракийска лира" и Фолклорна вокална формация "Гергана", доцент по музикална психология, преподавал е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 

Доц. Ценов припомня, че именно такъв е бил замисълът на създателя на културното събитие проф. Спасов - първоначалното му наименование е било "Фестивал за симфонична и съвременна музика". Ето и идеята, публикувана с малки съкращения:

"Винаги с голям интерес очаквам този чудесен, емблематичен за нашия град музикален фестивал. И като си помисля, че през тази година той се провежда без прекъсване за 43-ти път, си давам сметка колко потребен трябва да е той за културния живот на града ни, за да е вече органична част от културното му пространство, за да е едно от най-значимите му музикални събития всяка година. Сигурно и създателят на фестивала, проф. Иван Спасов би се чувствал особено щастлив от това дълголетие и обществена значимост на своята рожба, ако все още беше сред нас. 

Гледайки фестивалната програма обаче, съм провокиран да споделя мисли, засягащи концептуално характера на фестивала "Зимни музикални вечери "Проф. Иван Спасов", като „ФЕСТИВАЛ ЗА СИМФОНИЧНА И СЪВРЕМЕННА МУЗИКА“, както поначало е дефиниран той. В тази посока веднага бих искал да отбележа, че независимо от всякакви финансови и административно-организационни проблеми не трябва да се допускат компромиси, които да водят до „размиване“ на характерния му облик, така както е замислен и дефиниран от основаването си.

Аз съм свидетел как по времето, когато основен двигател в организацията и провеждането на фестивала беше неговият създател, за концертите на фестивала пристигаха от цялата страна изтъкнати диригенти, известни музиковеди, както и редови музиканти, заинтересовани да чуят нещо, което не можеше да се чуе в другите водещи музикални фестивали в страната. И всяка година на фестивала непременно се случваше нещо определено интригуващо, най-вече във връзка с изпълняваните произведения от СЪВРЕМЕННАТА генерация български композитори като Л. Николов, К. Илиев, В. Казанджиев, Ив. Спасов, Г. Тутев. Така, заедно с гостуващите елитни диригенти, солисти и изпълнителски състави, привличани благодарение името и авторитета на Иван Спасов, фестивалът сякаш имаше и характера на „изпитателен полигон“ за най-новите, току-що написани произведения, проправящи новите, не отъпкани все още пътеки в българското музикално творчество. И именно това преди всичко отличаваше нашия фестивал от всички останали в страната, с което и привличаше своите почитатели.

В този смисъл фестивалът трябва да продължава традицията да показва и стимулира творчеството на съвременните талантливи млади български композитори. Да не забравя творчеството и на българските композитори, при това от всички поколения, които от години вече сякаш се срамуваме да изпълняваме. А да не споменавам, че като патрон на фестивала Иван Спасов заслужава да присъства забележимо в програмите на всеки от тях поне с едно, но емблематично за неговото творчество произведение. 

Разсъждавайки в тази посока, веднага бих искал да отбележа, че при това грижовно отношение от страна на Общинското административно ръководство към културните процеси в Общината ни, при наличието на чудесния ни оркестър и такъв талантлив диригент и опитен организатор какъвто е Маестро Григор Паликаров, това е напълно осъществимо. Необходима е само добра воля и разбиране за мисионерския характер на фестивала, който го е отличавал и трябва да продължава да го отличава от всички останали подобни фестивал в страната".

Припомняме, че синът на доц. Ценов - пазарджишкият пианист и диригент Герган Ценов, поде инициатива за събиране, архивиране и дигитализиране творчеството на българските композитори, така че то да се популяризира и до него да имат достъп повече хора от масовата публика. Идеята му бе посрещната с жив интерес и е много вероятно скоро да видим първите стъпки към осъществяването й.

Историята на фестивала в архивите на "Пазарджишка Марица"

Фестивалната традиция в Пазарджик е с над 40-годишна история, начало на която поставя проф. Иван Спасов с основаването на "Зимни музикални вечери". Фестивалът успява да се съхрани благодарение на усилията на местната общност и общината. С много трепет и вълнение пазарджишката културна общественост посреща първия камерно-поетичен концерт в далечната зима на 19 януари 1976 г. Първите концерти са на камерната сцена на театъра, в Младежкия и Профсъюзния дом. Първите гост-изпълнители - симфоничните оркестри на Габрово и Толбухин (Добрич). Цигуларката Карин Адам от Австрия е първия чужд изпълнител (1981 г.). През 1982 година фестивалът "Зимни музикални вечери" става международен. 

Първите български и чужди диригенти на пазарджишка сцена са проф. Иван Спасов, Васил Казанджиев, проф. Константин Илиев, Иван Маринов, Васил Арнаудов, Емил Табаков, Антонело Готта и др. Участват български и чужди солови и хорови изпълнители. 

Проф. Константин Илиев пише симфоничните творби "Буколики" и "Метаморфози", специално за "Зимни музикални вечери". "Буколики" се изпълнява за първи път през 1978 г. под диригентството на проф. Иван Спасов. От 1998 г. фестивалът носи името на своя създател - проф. Иван Спасов. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?