71

Недялко Славов: За истинската литература няма служебен вход

Литературен дуел между автора на "Камбаната" и поетесата Силвия Недкова заради Г. Г.

 

Пловдивчанинът Недялко Славов изригна след поредната възторжено оповестена от медиите новина за световно признание на колегата му Георги Господинов, който, уви, и предната година не бе удостоен с Нобелова награда за литература.

„Авторът Господинов е извън десетката на съвременните писатели. С поезията му положението е същото.  Но това не е мой проблем. Важното е това, което той нанася на литературния живот, а именно - политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той е готов за участие на песенния конкурс на "Евровизия". Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите, бъдещите. И  изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята, че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа“, написа на профила си в социална мрежа Славов.

Георги Господинов избра старата градска тактика „тарикат мъж не писка“ и не отговори.

Вместо него на амбразурата скочи поетесата Силвия Недкова, която е и редактор в обявилия се като зона свободна от чалга сайт „Площад Славейков“.

Ето какво написа писателят Недялко Славов след публикацията на Силвия Недкова:

 

Виждам, че лепачите на датзибао вече са тръгнали и лепят по стените. Получили са сигнал за мъст. 

И това ме развеселява. Ето за това написах онзи ден поста си. За да се види в пълен мащаб това организирано литературно мероприятие. 

Зная, че в „проекта Господинов“ е инвестирано отдавна, че е вложен немалък финансов и политически ресурс, ала какво да правя, възпитан човек съм, но истината ми е по-скъпа. 

Нека кажа две думи за Силвия Недкова. Написала е нещо в един сайт. Силвия не е лишена от талант, тя не е лошо момиче. Издаде добра книга с поезия. Дори ми я подари с благоговейни думи, трогната от присъствието ми на премиерата й в Пловдив. Бих я посъветвал да продължава да пише, наистина. Та в този сайт тя се явява служебен защитник на своя литературен клиент.

Само кратко ще отговоря на съдебната й защита: 

Относно модерността. В нейния литературен клиент има толкова модерност, колкото в магазините за дрехи втора употреба от миналите сезонни колекции. Такива текстове се пишеха от постмодернистите на Запад, когато още на мода бяха панталоните чарлстон.

Относно консерватизма. Книгите ми са изцяло нов експеримент в съвременната романистика и това е едно от първите неща, които са били мотив за връчването ми на най-престижните национални награди и номинации за литература. И то нееднократно. 

Относно завистта. Нелепо е и е смешно. За какво да завиждам и на кого - готов съм да сложа само по две страници от всеки един от моите романи срещу съчиненията на нейния литературен клиент.

Относно провинциализма. Аз се връщам оттам, накъдето пламенно са се устремили революционни взорове днес. Детството ми мина в катедралната Европа - и то Западната. И то не в тоя й коминтерновски комикс днес. И премина в родния дом на моята майка, а не в безбройните хранилки на външнополитическите ни и търговски мисии там. 

Относно Пловдив. Пловдив, за разлика от София, е духовна столица и най-вече има дух на свободен град. Така че, да -  избирам да живея свободно, без зависимости и да пиша национална литература в Пловдив. Толкова за моята съгражданка госпожа Недкова. 

А сега по същество. За важното. През годините на прехода се появиха много силни и мощни книги от наши автори, които, като чета съвременните прехвалени чужди автори, са в пъти по-талантливи от тях. Твърдя, че до пълзящия политкоректен ценз и автоценз днес това бяха най-свободните времена за литература у нас. Те разшириха българския логос, отбелязаха нови полета в жанровете и т.н. И какво последва от това? Нищо! 

Литературният папагалитет имаше една-единствена задача - родно и международно лансиране на един литературен продукт за многократна употреба. Няма да се спирам върху пиара им, той е стар като света - спонсорирано превеждане, медийни кампании, бартерни международни менкания и сделки. Все неща, презрителни за истинската литература. Защото нея не можеш да я излъжеш. Тя е Божа работа. При нея няма служебен вход. А който е влезнал през него в литературата, след като му изтече службата при властта, ще си излезе пак от него. 

В предния си пост умишлено пропуснах имената на авторите, които правят истинската българска литература днес. 

В белетристиката, далеч пред този литератор, са писателите Владимир Зарев, Петър  Делчев, Неда Антонова, Емилия Дворянова, Милен Русков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Галин Никифоров, Алек Попов, Палми Ранчев, Момчил Николов, Александър Секулов, себе си ще пропусна от европейско (западно) възпитание, каквото имам още от детството си. Разбира се, има и други, идат и нови имена.

А в поезията? От кои да започна - от големите ни поети, наши съвременници - Калин Донков, Борис Христов, Румен Леонидов, Георги Борисов, Ани Илков, Кирил Кадийски, Златомир Златанов, Кристин Димитрова, Рада Александрова, Валери Станков, Васил Славов? Или от флагманите на младото поколение и най-модерни в истинския смисъл на думата съвременни български поети Тома Марков и Калин Терзийски, на които, като техен връстник, въпросният автор не може да се качи и на малкия пръст? С отделни изключения и по отделни поводи да сте чували нещо повече за всички тези писатели и поети? Да е било подчертавано тяхното фундаментално значение за съвременната ни словесност? Да е говорено за цялото това наплитане на новата ни литература с тези и други талантливи имена, книги, поеми, теми, идеи? 

Не, разбира се. Няма и да чуете. Или ако чуете, то ще е от ден до пладне.

 

Силвия Недкова на амбразурата в защита на Георги Господинов

За кожата на един Нобел

Вместо Георги Господинов на амбразурата в негова защита скочи поетесата Силвия Недкова, която е и редактор в обявилия се като зона свободна от чалга сайт „Площад Славейков“. Като гръмовержеца Зевс редактор Недкова озаглави защитата си на Господинов „Под егото на завистта“, явно визирайки споделеното от Недялко Славов на стената му.

Атаката срещу Георги Господинов днес е отражение на всичко, което се случва в света - битката между консервативното и модерното. Редактор Недкова също така припомня битката между Иван Вазов и Пенчо Славейков, която според нея е попречила българин да бъде удостоен с Нобелова награда за литература. Дали прави алюзия с обявената, но неслучила се номинация на Георги Господинов за Нобел, ние не се наемаме да твърдим.

 „Традиционалистите“, които едновременно с това са и националисти в определен смисъл, трудно понасят новите тежнения в литературата и изкуството. Георги Господинов все още е представител на модерността у нас, той полага основите на бъдещото развитие на писаното слово, както са го правили хората от поколението на Славов преди половин век. Нормално е сблъсъкът между старите и младите да бъде гръмогласен и гороломен. Странно е, че в него всъщност не участват млади - самият Господинов прехвърли отдавна 50-те.

Време е и читателите да осъзнаят, че ако искат силна и красива България, трябва да спрат да я отъждествяват с миналото, включително и при избора на книги. Не кичозният фолклор прави литературата българска. Трябва да се даде простор на светоусещането, което е само наше, а точно младите писатели имат интуицията за него. Георги Господинов, застанал на ръба между две времена, отваря вратата за тях. Това трябва да бъде оценено.

А вечното опяване за „политкоректността“ е абсолютно същото като мрънкането на старите дядовци: „Когато бяхме млади, всичко беше по-хубаво, не го променяйте“. Добре, че никой не ги слуша", написа Силвия Недкова в уважавания сайт.

Съвременната българска литература явно прихвана от заразата на скандалите, които тресат политиката, защото съвсем наскоро се разгоря друга словесна престрелка. През януари слънчевото дете на поезията от 80-те години Пламен Дойнов, който понастоящем е мастит проф. д-р и ректор на Нов Български Университет, влезе в остро на нежния лирик Лозан Такев. В предаването История.БГ Дойнов, вероятно от висотата на постиженията си в изкуството и в академичната област, като гръмовержеца Зевс реши да раздаде истина от последна инстанция за едни от най-големите български поети.  „Смъртта  на Вапцаров го прави поет!” каза водещият  Георги Ангелов, като вдигна топката за забивка на Дойнов. Ректорът на НБУ с готовност отскочи и заби с „откритието“, че ранната смърт на Ботев, Яворов и  Вапцаров ги е направила велики поети, а не стиховете  им...”.

На това гневно реагира поетът Лозан Такев, който дори спретна стихотворение, посветено на Дойнов и башкултуртрегера на държавната медия Ангелов.

Ботев застреляха снощи  отново.

За кой  път убиха  Вапцаров не знам.

Пейо си пръсна  челото с олово 

на живо в „История БГ"  пак  сам. …

Ректорът с мисъл  оскъдна събаря

и ореола  на всеки  куплет.

Боже, пази  ни от бедни  бездария.

А той  самият бил  даже поет!?

И ако  някой нарочно  убие 

приживе Дойнов със пистолет,

познахте  - след време ще  чуем и ние, 

ще  разберем , че и той  е Поет !

 

Българските литературни войни от Дядо Вазов до Георги Господинов

Литературните война в България не са нещо ново. Като се връщаме назад, всъщност те  в повечето случаи са се оказвали продуктивни. 

Тон за прословутата войнственост между различни литературни кръгове дава още Дядо Вазов. Патриархът всъщност никак не е бил благ човек по отношение на колегите си и рядко се е изказвал добре за конкурентите си на литературната сцена. Още в ранните си години той е бил на нож с Петко Славейков, а в зряла възраст не оказва сериозна подкрепа за номинацията на Петко Славейков за Нобелова награда. Известна е и враждата на Вазов с Кръстю Кръстев и авторите от кръга "Мисъл". 

Всъщност бурни спорове в българската литература е имало и преди звездата на Вазов да изгрее на небосклона. Известно е, че между съратниците и добри приятели Любен Каравелов и Христо Ботев също са прехвърчали искри.  Поводът обаче не бил творчески, а сприхавият характер на съпругата на Каравелов Наталия. 

 Йовков срещу Елин Пелин

Всъщност най-шумният литературен скандал се завърта между конкурентите в късия разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. Между двамата има твърде много различия и в начина им на живот, и в творчеството.  Йовков е участвал в три войни, докато Елин Пелин дори не е ходил в казармата. Йовков странял от светския живот и светлините на прожекторите, докато Елин Пелин е бил в най-близкото обкръжение на Цар Борис III. 

Двамата големи майстори на разказа имали непоносимост един към друг, която успявали да прикриват до момента, когато не избухва най-големият скандал за плагиатство в историята на българската литература. Елин Пелин е издал преди 20 години (1911 г.) повестта "Гераците", когато Йовков пише "Боряна". Пиесата дебютира с огромен успех в Народния театър през 1932 г. и още на следващия ден Елин Пелин избухва със статия в "Литературен глас", в която обвинява Йовков, че изцяло е взел сюжета на "Гераците". Стига се дори до съд.  

По този повод Йовков припомня, че именно на Елин Пелин е прозрението - ако някога в България се роди гений, той ще е геният на завистта. "Явно геният отдавна се е родил и дерзае сред нас", казва Йовков. В своя защита той настоява, че е взел историята от разказа си "Имане". Литературните критици по-късно го защитават с обяснението, че става дума за "пътуващ сюжет", който идва от Античността и се среща при много автори като Молиер и Гогол. 

Литературните скандали стават по-тихи по времето на социализма и се разгарят с нова сила в годините на прехода. През 2008-а Мартин Карбовски и Тома Марков се опълчиха срещу мастодонтите Любомир Левчев и Стефан Цанев в спор за това какво е творчески слугинаж.  В последно време под ударите на колегите си най-често попадат най-добре продаваните автори Милен Русков и Георги Господинов. 

И литературните критици в яростни словесни схватки 

В ново време политиката скара двама от най-изтъкнатите ни литературни критици в зората на демокрацията. Преди промените Огнян Сапарев и Михаил Неделчев бяха считани за едни от най-модерните, които не се кланяха на догмите и бяха любимци на студентите си. 

Приятелството обаче свърши някъде в края на 1990 г., когато Сапарев бе назначен за генерален директор на Българската национална телевизия. По същото време Неделчев бе един от лидерите на Радикалдемократическата партия, която бе считана за интелектуалното крило в СДС. От РДП заподозряха, че докторът по литературознание Сапарев е назначение на БСП и ще работи срещу демократичните промени. 

Още ненавлязал в работата си, Огнян Сапарев бе посрещнат с протест в  телевизията, иницииран и от хора на РДП. Журналисти и помощен персонал, които доскоро бяха в плен на зетя на Тодор Живков - Иван Славков - Батето, сега се вдигнаха на стачка. От ефира на БНТ тогава зазвуча вечният хит на "Бийтълс" Let It Be. Фамилията на Сапарев бе преиначена в БеСеПарев. 

Чест прави на Огнян Сапарев, че не влезе в тона на опонентите си и не си позволи да обиди никой. Нещо повече, той продължи да води лекциите си по Увод в литературознанието в Пловдивския университет, като дори в препоръчаната литература не пропускаше да включи и обилно плюещия го Михаил Неделчев. 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
„безплатно”

„безплатно”

14.02.2023 | 11:28

Когато си избирам книга за четене, отварям страница в средата и прочитам произволно някой пасаж. Понякога започвам четенето заради нашумял автор или книга, но колкото и да се насилвам, не мога да продължа, ако не ми е интересно и приятно. Такъв е случаят с набедения и натрапван „писател” георги господинов, книги от който ми се случи да получа „безплатно”.

Отговори
0 0
„безплатно”

„безплатно”

14.02.2023 | 11:12

Когато си избирам книга за четене, отварям страница в средата и прочитам произволно някой пасаж. Понякога започвам четенето заради нашумял автор или книга, но колкото и да се насилвам, не мога да продължа, ако не ми е интересно и приятно. Такъв е случаят с набедения и натрапван „писател” георги господинов, книги от който ми се случи да получа „безплатно”.

Отговори
0 0
Читател

Читател

11.02.2023 | 21:41

Само си представете: бартер с Галимар –хаха! Така е било по соца, да. Където и си е останало мисленето на г-н Славов. Жалко е да излизат подобни глупости от уважавани хора в уважавана медия.

Отговори
2 3
Невъзпитан

Невъзпитан

11.02.2023 | 15:43

Браво , Деко ! Мъжки,достоен текст ! А що се отнася до спора на Сапарев с п@ шк@ мерец Неделчев , жал ми е за втория - Сапарев е катедрала,вторият - помияр !

Отговори
5 1
Обикновен читател

Обикновен читател

11.02.2023 | 14:14

Когато прочетох,че Г Господинов ще бъде номиниран за Нобелова награда ми стана смешно.Има много по-добри автори които напоследък правят впечатление-Мария Лалева,Калин Терзийски и др.Браво на Недялко Славов,който много обективно е преценил лансирания по плитически причини Господинов.

Отговори
5 3

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?