Недялко Славов: На крачка сме от глобалисткия световен затвор

ИК "Хермес" издава новата книга на писателя в началото на септември 

"И станах река" е последният роман на писателя Недялко Славов, който през последните години направи истински фурор с "Камбаната". Въпреки това той определя новата книга като романа на романите му. Той е вид изповед. В него Славов споделя чрез похватите на художествената литература своите опасения и виждания за бъдещето на човечеството. Представя го като антиутопия, от която хората трябва да спасят душите си, да почитат породата и силите, които се извисяват над нас.

- Г-н Славов, каква е вътрешната Ви нагласа преди издаването на романа?

- Обичайната за този момент. Отдалечавам се от текста. Вече не е мой, а на читателите.

- Как се роди идеята за романа?

- Аз съм концептуалист, не пиша спонтанно. Обмислям идеите, но този роман е специален. Резюмиращ. Седмият. Романът на романите ми.

- Защо? Какво резюмира?

- Голямата ми тревога, че човечеството е на крачка от доживотната си глобална затворническа килия.

- Какво го отличава от предишните ви романи?

- Това ще да кажат читателите.

- Има ли нещо, с което ще ги изненада?

- Вероятно. Да направиш фантазното в реалност е предизвикателство.

- Романът Ви „Камбаната“ е една от най-популярните книги от български автор. Каква е тайната на успеха ѝ?

- Тайната е, че „Камбаната“ е свободна книга за свободни хора.

- Кое може да превърне един роман в бестселър?

- Това той да стане неразделна част от езика, на който е написан.

- Всички знаем, че не е лесно да се пробие с изкуство в България. Какво бихте посъветвали младите автори, за да не се отказват от писането?

- А защо трябва да е лесно? И защо само в България? Не бих давал съвети, съвети давам само на себе си. Ала по принцип писането не е въпрос на желание, а на възможности. И тях светът преценява дали ги имаш, или не. Априори талантът е неудържим, няма кой да го спре, щом е налице.

- Коя е първата истина, която трябва да осъзнаят за литературата?

- Пак отговарям еднолично, не обичам да ръся съвети. За мен, ако си писател или поет, не е необходимо да осъзнаваш нищо. Ти си такъв и вървиш след себе си.

- Колко е важна културата за една нация и какви качества оформя у нас?

- Културата, изкуството и възпитанието са единственото, което ни удържа да не се върнем в примата.

Другите за книгата

Една книга не се създава само заради автора си, а най-вече заради читателя. Да обогати неговия свят, да го накара да се замисли. Да отрече или да се съгласи с написаното. Защото след издаването книгата заживява собствен живот. А ето какво споделят писатели и литературни критици за романа "И станах река".

 "Вълшебна книга" 

- Румен Леонидов

"Химн на светлината, какъвто българската литература не познава. Възхитителна възхвала на живота" 

- Александър Секулов

 "Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече отвсякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува контекст, а стилът му като свещена змия се увива около гърлото, докато не остане и глътка въздух, незаслужена. "И станах река" не е книга за забавление. А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието."

- Димитър Стоянович

"„И станах река“ е роман за светлата проекция на човека и неговата сянка. За смисъла и безсмислието на човешкия живот на фона на вечната природа майка."

 - Стойо Вартоломеев

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
читател

читател

23.08.2020 | 20:49

ЕКип марица/весник/как "последен" при тяа неграмотност заслужавате това да ви е последна статия

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?