Не Дяволът, а сам Бог се крие в детайлите

Античният свят и съвременността, борбата и нежността, войнстващите сили и умиротворението - това са двата свята на художниците Светлана Желязкова и Димитър Чонов. Когато решават да ги слеят в едно, двамата не са докрай убедени какъв ще е резултатът. Дали ще се докоснат, е Божа работа, магия, която понякога се удава и на нас, човеците. И когато казваме, че Дяволът е в детайлите, дори не подозираме, че всъщност самият Творец управлява човешките ни търсения. 

За съвместната си изложба в галерия “Марина Францети” Светлана и Димитър избират името “Два свята”, защото всеки от тях има собствени търсения и виждания, своя символика, която влага в творбите си. Не са близки нито по съдържание на темите, нито по сфера на творчество. Тя се занимава с живопис, графика и акварел, а той - със скулптура. 

“Сближава ни финото усещане към материята, с която се занимаваме, детайлността, която влагаме в творбите си, начинът, по който изпипваме всеки сюжет, с който се захванем”, казва Светлана. 

“Ако човек се вгледа в моите или в нейните работи, ще види любовта към детайла”, допълва я Димитър. Като скулптор той е избрал да работи в бронз, тъй като подходът към този материал му дава възможност да изпипа детайла до съвършенство. При Светлана, особено в графичните <210> работи, също има необикновена прецизност. Младата художничка интерпретира крехкостта и ранимостта на жената в съвременния свят, а в контекста на получилите гласност случаи на домашно насилие през последните месеци в творчеството <210> звучат пророчески нотки. Нейната чувствителност, моделирана и обогатена и в работата <210> като културтерапевт в Центъра за психично здраве, откликва по фин начин на душевността на нежния пол. 

Какво поражда чувство за безопасност у жената, кое нарушава усещането <210> за спокойствие, кое я заплашва - Светлана изследва всички тези въпроси, като обгражда нежните си създания с вълшебство от фини перца, птици, риби и дори оковите на клетка.  

“За мен жената винаги е свързана с природата. Когато се насоча към някакъв природен обект, се стремя да е достоверен, преди да премина към някаква фантазна разказвателност”, казва художничката.

При Димитър подходът е по-радикален, намерил почва в античната естетика. “Повечето ми пластики са свързани с войнството - и в буквалния, и в преносния смисъл. Защото през целия си живот човек се опитва да постигне нещо. Непрекъснато воюва. Непрекъснато се бори и се стреми към своето. Точно тази амбиция на човек да отстоява своето в обществото приемам като съвременно войнство”, обяснява скулпторът. 

Той и Светлана се познават от години. Когато тя става член на Дружеството на пловдивските художници, кандидатства пред Димитър в качеството му на председател. Впоследствие самата тя влиза в ролята на заместник на настоящия председател Снежана Фурнаджиева. “Работили сме по съвместни проекти, затова, когато видях скулптурите на друг колега в галерия “Марина Францети”, ми се стори добра идея да комбинираме нашите два свята. А не мога да се сетя за по-подходящ човек от Митко!

Поканих го да се присъедини към мен. Никой от двамата не знаеше какви творби ще изложи другият, но се получи по-добре от очакваното”, не крие задоволството си художничката. 

 

Красотата е в пропорциите  

През годините Светлана се е занимавала и с мода. Приема съвременните тенденции със смесени чувства, но е категорична, че навлизането на манекени с различен тип фигура, дори на модели с увреждания, е крачка в правилната посока.

“Когато пътувах за първи път до Италия, ми направи впечатление, че там има рампи за инвалиди, а хората в неравностойно положение се движат в колички по улиците абсолютно самостоятелно. Тогава си казах: "Колко инвалиди има в тази държава, а в нашата няма!". И се замислих защо е така. Причината се оказа проста - в онези години в нашата страна нямаше инфраструктура за тези хора, не им се даваше възможност да излизат. И те бяха закотвени до живот. Хубаво е, че сега вратата се отвори, а по подиума могат да дефилират всякакви модели, не само слаби”, казва Светлана.

По думите на Димитър пък, красотата не е в някакъв измислен стандарт, а в пропорциите. “Независимо от това дали жената е слаба или пълна - тя може да бъде еднакво красива и облечена по фантастичен начин. Истината е в уникалността, а не в това всички да изглеждат като минали през принтер. Не можем да стандартизираме хората в някакъв канон”, убеден е той. 

 

Заслужено признание от гилдията 

“В края на миналата година, когато получих награда за графика в годишната изложба на Дружеството, в комисията беше един от моите преподаватели, братята Касапян. Спомням си, че още като дете ходех на Националните есенни изложби и гледах с часове графичните им творби. Бях изключително впечатлена от това, което правят. Когато разбрах, че един от тях е сред инициаторите да получа приза, бях изключително щастлива. Няма по-голяма награда от тази оценка”, казва Светлана. 

Признанието на гилдията е това, което най-много топли сърцето - в това са единодушни Светлана Желязкова и Димитър Чонов. “Да си част от тази общност, е голяма чест, а когато друг творец ти направи комплимент, е висока оценка”, смятат те.