Следвайте ни

Нашенци в Косово са изчезващо малцинство

Гораните виждат бъдещето си у нас, но "майка България" е глуха за техния стон; БГ паспорт на черно струва около 6 хил. евро

viber icon

Таня Мангалакова е журналист. Тя представи в Пловдив авторската си книга за гораните "Нашенци в Косово и Албания" по покана на ВМРО-НИЕ. На 29 април тя ще представи новата си книга "Нашенци в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания". Промоцията ще бъде в София, Национален музей "Земята и хората" от 18 часа.

-  Г-жо Мангалакова, какво ви накара да напишете книга за нашенците от Косово и Албания?

- През последните две десетилетия станахме свидетели на разпадането на Югославия, което предизвика моя интерес към темата за Македония и албанците на Балканите. Като репортер преди години във в. "Македония" аз живо се интересувах от история. За да се разберат сегашните събития на Балканите, човек трябва да чете книгите на стари етнографи, пътешественици, изследователи, дипломати. Имам доста пътувания из целите Балкани. Мой компас стана монументалният труд "Македония - етнография и статистика" на Васил Кънчов, който преди повече от век е обходил и описал географската област Македония. Там намерих описание и на гораните в Косово и Албания. За Кънчов те са българи мохамедани. Питах се какво е станало с гораните след 100 години. Намерих информация в сръбски и македонски източници, според някои български историци гораните са 150 хил. души. През 2004 г. за първи път се качих в Шар планина от Косово и започнах да се интересувам от гораните. Имам доста пътувания в Косово и Албания, Македония, в които отразявах събития, свързани с албанците на Балканите. Започнах съвсем съзнателно да проучвам и гораните. В Призренска Гора и Жупа (Косово) имам 5 пътувания, имам много лични приятелства. През юли 2006 г. живях в село Брод, Косово, живях в къщата на фамилията Бойда - горани, които се преместиха да живеят в Петрич и направиха сладкарница. Тези приятели ми дадоха ключа от къщата си в Брод, за да имам къде да живея. Това беше невероятен шанс, защото в селото ме приеха и успях да събера много истории. Книгата ми е изцяло документална, основава се на автентични истории, съдържа информация от първа ръка. След Призренска Гора пресякох граница с Албания и се озовах в Кукъска Гора, където има 9 горански села. Там мой гид беше бай Назиф Докле. Живях няколко дни в къщата на сестра му в село Борйе. След обявяване на независимо Косово пак отидох при гораните, за да видя какво се случва с тях. Книгата ми следва маршрутите на Васил Кънчов. Невероятно е, че в тези високопланински села, заобиколени отвсякъде с албанци, звучи стар български диалект. Гораните са съхранили векове наред езика, традициите, празнуват мюсюлмански празници, а също и християнски - Гергьовден (Джурджевден, на 6 май), Божик (Коледа), Митровден...

-  Кои са нашенците - горани, торбеши, бошняци, албанци или българи?

- Гораните са регионално малцинство, те живеят в географската област Гора и затова се наричат така. Те имат криза на идентичността, особено в Косово. Те са малко етнокултурно малцинство, изцяло периферно и маргинализирано. В Косово част от тях се самоопределят като горанци, горани, други - като македонци с ислямско вероизповедание. Ново явление е в Косово част от гораните да се определят като бошняци покрай регистрираните партии на бошняци - това явление идва от Босна, през Санджак, където тамошните мюсюлмани също се определиха за нов етнос - босненски мюсюлмани, бошняци. Гораните бошняци в Косово са новокомпонирани, в Албания, в Кукъска Гора няма бошняци сред гораните. През последните години в Косово горани започнаха да търсят връзки с България. Онези, които се самоопределиха като българи, регистрираха и няколко неправителствени организации. Значи имаме и горани българи и тези хора виждат своето бъдеще като български граждани. Аз наричам гораните помаците на Шар планина. Гораните се отличават от албанците и няма горанин, който да се определя като албанец. Понякога от един и същи горански род в Косово хората се определят като горани, българи, бошняци, македонци. Но всички те помежду си се наричат нашенци, а езика - нашенски. Затова аз ги наричам с обединяващото име нашенци. Торбеши е термин за мюсюлманите славяни в Република Македония - край планините на Дебър, Струга, в Скопска Торбешия... Гораните и торбешите са като помаците в България. Те самите са ми го казвали. Смятат се за потомци на богомили, приели исляма по време на Османската империя.

-  Каква е съдбата на нашенците досега и какви хора са те?

- През вековете гораните оцеляват икономически изключително с гурбета, "печалбата", както казват те. Те са имали големи стада, били са чобани, но когато албанците почнали да грабят овцете, да оплячкосват техните стада, гораните се насочили към занаятите - затова те са най-добрите сладкари на Балканите, като видите бюрекчийница в Македония, Босна, Сърбия или в Турция, 100% тя е горанска. В Жупа, Косово, пък са добри строители, които ходят на гурбет из целите Балкани. В Кукъска Гора, Албания, също са майстори, строители. Невероятно трудолюбиви, пестеливи, привързани към родното си място са нашенци. Женят се "по севда", по любов, сватбите им са като спектакъл, приличат на сватбите на помаците в Родопите - със зурни и тъпани, с богато украсени носии, ръчна изработка, с горанско хоро. Сред гораните няма престъпност, няма случай на убийство или свада в Косово. Затова в Призренска Гора аз се чувствах в безопасност. Хем съм в размирно Косово, хем съм защитена сред нашенци, или "страната на кане", както наричам този регион. "Кане" в нашенския говор означава "да", потвърдителна форма от "като да не", което го има в България. Аз съм от Стара Загора, в околните села на Тракия се казва "Къне".

-  Как една жена се решава да пътува из тези размирни райони, в които белезите от войната още са пресни?

- Страстта и любопитството на пътешественика. Човек не бива да тръгва на път, ако не е подготвен. Аз чета много литература, преса, стари автори, като Кънчов и Йордан Иванов, ровя в интернет. Имам колекция от карти. В Косово пътувам с няколко карти - сръбската карта е със сръбски названия, които вече отстъпват на албанските. Косово поле в новата държава Република Косово, съответно и в албанската карта, се казва "Фуш Косова". Досега не съм имала проблеми, защото на всяко място имам добри приятели и онова, което в журналистиката се казва insider, вътрешен човек, който ми помага със съвети, информация. При албанците например много ми помогна и "Кануна на Лек Дукагини" - албански код на поведение, който регламентира взаимоотношенията, включително брачните отношения, отмъщението при убийство. Оттам разбрах, че гостът има специален защитен статут при албанците от Албания, Косово, Македония. Думата "беса" на албански означава дадена дума, обещание, което е като закон. Когато албанец ти даде беса, спазва обещанието си. При нашенци се чувствах като в България - много гостоприемни, мили, трудолюбиви хора, които пазят патриархалните ценности.

-  Сърбите не успяха да удържат на албанизацията, как нашенците успяват да отстояват териториите си? Какви страхове имат те?

- В книгата съм описала автентични истории не само на горани от Косово, но и на хора, които са мигрирали от Косово, продали са бизнеса си на албанци - след войната през 1999 г. поради заплахи и натиск, после заради липсата на перспектива и прехрана. За съжаление нашенци в Косово са едно изчезващо малцинство. Те нямат перспектива в Косово, което вече става тясно дори и за тамошните албанци. Нашите хора си дават сметка за логиката на албанската експанзия, за това, че те са твърде малко като демографски фактор (около 25 хил. души в Призренска Гора) и това, че не са фактор, който да тежи. Толкова години международната общност в Косово се интересува предимно за интересите на сърбите в Косово. За да оцелеят в Косово, гораните трябва да се обвържат или с Прищина (албанския политически елит) или с Белград - сръбския политически елит. Мнозина от тях имат македонски паспорти, живеят и работят в съседна Македония. Там те намират защита от младата македонска държава - която също има криза на идентичността. Гораните, които се самоопределят като българи, досега не са получили адекватно отношение от официалната българска държава. Да, когато през 2008 година темата Косово беше модерна, много се говореше, че в Косово има и българи, но институциите нищо не направиха, за да помогнат на тези хора да получат българско гражданство по ускорена процедура. Мои приятели горани от село Брод чакаха по 5 години за български паспорт. През март тази година бяха арестувани високопоставени български чиновници от МВР, самият шеф на отдел "Миграция", както и главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина с обвинения за трафик на паспорти. В България чиновниците гледат с недоверие към гораните заради ислямската им религия, има предразсъдъци. Гораните панически напускат Косово, защото техните малцинствени права са само на хартия, те виждат своята перспектива в Македония, Сърбия, България. Слизайки от високата планина в ниското, когато спрат да празнуват Джурджевден в Косово със своите старовремски носии, гораните вече губят и идентичността си.

-  Каква връзка имат гораните още с България - или е останал само споменът за изкусните майстори на боза, бюреци, баклави и халва?

- Още Васил Кънчов е описал, че в България гораните имат дюкяни, в които малки деца работят и помагат. В София например се смята, че е имало албанци, арнаути, които правели хубава боза. Всъщност това са горани, но понеже родните им места са в Косово и Албания - все места, където преобладаващо живеят албанци, народната памет смята, че това са били албанци. Записах много истории на горани, които са имали дюкяни, сладкарници в много български градове. България присъства в народната памет в Косово сред гораните. Когато отидох в село Млике и се запознах с нашенци на площада, те веднага ме запознаха с Рушид Веапи, който е имал бозаджийница. "Ела бе, Бозаджийо", възкликнаха те и ме запознаха с този 84-годишен нашенец, който е имал бозаджийница в Пловдив. Характерно е, че горанската боза не е като турската, тя се вари. Веапи, както и мнозина горани от Пловдив, са затворили дюкяните си и са напуснали България през Втората световна война или след 1944 година.

-  Какво правят Културно-просветното дружество "Български мохамедани" и Младежкият съюз Гора за българите в Косово и Албания? Как стои въпросът за получаване на БГ паспорти и търговията на черно?

- Става ми мъчно, като се сетя за ентусиазма, с който нашенци от село Доно Любине, Жупа, Косово регистрираха неправителствена организация за културни връзки с България. Те се определиха като българи, искаха да организират кръгла маса, да поканят историци, да правят проекти с България, но за съжаление нашата държава не им помогна. Тези хора не искат нищо даром от България, те са готови да дойдат тук и да работят, да дойдат със своите занаяти, трудолюбието си, парите си. Те са свикнали да оцеляват от столетия и ще оцелеят благодарение на родовата солидарност. Нашенци от Долно Любине мигрираха в Швейцария. Понякога си чатя в интернет с Фикрет Карадолами от Културно-просветното дружество "Български мохамедани" - аз от София, той - от Швейцария. Тъжно ми е, че дори не получи български паспорт и нямам какво да му кажа. Както и на хората от Младежкия съюз Гора. Моя приятелка създаде неправителствена организация и има проблеми в Прищина. Изгониха я от офиса, предоставен от общината, защото в регистрацията на неправителствената организация присъстваше думата българи редом с думата горани. Мурвета имаше проект за фестивал на горанската песен, за семинар на сладкари и бюрекчии, но никоя институция на го подкрепи. На свои разноски тя и други нашенци от Косово дойдоха в София, проведоха няколко срещи в Министерството на външните работи, минаха две години, но фестивал не се организира. Сега си чатим. Аз - в София, тя - в Прищина.

Парламентът ще гласува на второ четене промени в закона, с които срокът за получаване на гражданство за етнически българи ще се фиксира на една година, премахват се посредниците. Но не те са проблема. Уж заради неясни понятия като "национална сигурност" висши служители на МВР, тайните служби, създадоха нови правила и спечелиха милиони на гърба на етническите българи. Български паспорт на черно в Косово струва около 6 хил. евро. Трафикът с български паспорти е трафик не на посредниците, има и такива, разбира се, а трафик на тайните служби. Ще разкажа конкретна история. Мой приятел от село Рестелица, Косово, трябва да си вади нов паспорт. Изтича му сръбският. Подал си е документите за български паспорт, но едва ли ще получи гражданство до края на тази година. Човекът има фирма във Варна, има син, но не си е регулирал този проблем с българското гражданство. Написа молба за ускоряване на процедурата до Министерството на правосъдието, но през октомври миналата година получи отказ. Трябвало да чака още година, разбрах аз, като се поинтересувах. Болно ми е, че го посъветвах да си извади сръбски паспорт.

Сватба в горанското село Крушево, Призренска Гора, Косово

Авторката с нашенци в Кукъска Гора, Албания

Невеста от село Брод, Косово

Коментари (3)

Интернет присъствие?

Интернет присъствие?

05.12.2010 | 14:49

В komitite.bg примерно, има въведена информация за българските университети (но е едва начеващ форум). Защо няма място където да се коментира повече по темата?

Отговори
0 0
Стамболов

Стамболов

01.07.2010 | 12:22

Българското правителство има морален дълг към изоставените от толкова години наши сънародници в Косово, Черна Гора и Албания. Трябва да бъде максимално поощрен достъпът им до Българските университети и да бъде улеснено за тях получаването на българско гражданство ! Защото управляваните от Белградските служби сърбомакедонисти, които наметнаха върху бълтгарите в БЮРМ народността "македонец", се напъват от години да сторят същото и с нашите сънародници в Албания, Косово и Черна Гора. А представяте ли си, ако станат членове на ЕС, какви уста ще отворят ? Те още от сега се опитват да инспирират техния "македонизъм" дори на територията на България !

Отговори
0 0
Бай Иван

Бай Иван

07.04.2010 | 08:22

Много интересно, но и много тъжно. Отечеството е много болно.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?