Следвайте ни

Народният музикант Пламен Петракиев: Взимах по 100 лв. на сватба, а учителската ми заплата беше 135

viber icon

 

Пламен Петракиев е народен музикант, който помни първия випуск на учениците от легендарното училище в Широка лъка. Той е сред 30-те негови първи ученици, избирани от цялата страна. Помни сладостта от ваденето на пари по механи и сватби през соца. Сега той и семейството му - съпругата Ели, синът Кирил и дъщеря му Боряна, правят най-различни музикални инструменти в работилницата си в Белащица. Те правят сувенирните гайди. Пламен е един от шестте майстори у нас, които правят родопска каба гайда и тъпани.

Тъпан къща не храни! Човек като си купи един, колкото и да го блъска, все ще изкара с него цял един живот и няма да  купи втори. Номерът е да можеш да правиш още десетки инструменти и те да са интересни дори на децата. Това казва майсторът, който повече от 20 години твори какво ли не в „работилничката във виличката“ в Белащица.

Пламен Петракиев е от Плевен. Като дете свирил в пионерския дом на тъпан и на тамбура. Директор на дома в Плевен бил Коста Шопов - първият директор на националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. „Преди да бъде решено да има такова училище, учителят ни направи пътека до София. Понеже знаеше какво мога аз и какво може брат ми, веднага ни покани в него. Другите 30 деца ги избраха с конкурс от останалите български градове. Следващите години по 600 деца от страната се бориха за 10 места“, разказва Петракиев.

Училището било открито в Згуровския конак, защото още строили сградата му. На откриването на 1 септември 1971 година дошъл Тодор Живков. Широка лъка била окупирана от милиция. „Рязаха се ленти, разливаха менчета - голяма работа беше“, спомня си майсторът. Бързо училището в Широка лъка и това в Котел стават едни от най-атрактивните в страната.

След като завършил академията в Пловдив, го върнали по разпределение 3 години да е учител в Широка лъка. Не му било по сърце ​- големият град го привличал. Предлагали му изгодно да си купи голям имот в градчето или в село Гела ​- отказал. Тогава на Пампорово имало три механи, които били пълни с германци, англичани и холандци. „Всяка вечер след училище ходихме да свирим народна музика. Заплатата ми като даскал бе 135 лева, а в механата вадех по 20 на вечер. Веднага ги обръщахме в марки от сервитьорите. И все ме влече към Пловдив - един момент ми омръзна да живея там“, разказва Петракиев.

Всеки уикенд тръгвал за големия град. Тук се запознал с Ибряма, стария Айваз, със Ставри Аргиров. Помни времето, когато едно от най-елитните заведения е в скалите на Сахат тепе. След Широка лъка купил китара с музикална уредба и така започнал веселият сватбарски период. За една сватба взимал по 100 лева. „Имах сватби ​- започвам да свиря в петък и така карам до неделя. Свириш като ненормален! Няма ги вече тези сватби - сега са с диджеи и програми. Трябваше да си много добър и издържлив, за да си музикант“, пресмята той. През 80-те години в Пловдивско има над 100 сватбарски групи. А най-великите български сватби са правени в селата около великия град.

Още в академията започнал да прави народни инструменти. Майсторите на тъпани и гайди се броят на пръсти. Страната е от 6 района - толкова са и майсторите. Прави тъпаните от прастикови кожи, но ако някой иска, ще му го направи и от естествена телешка или свинска кожа. Те се обработват със специална машина и май в България такава вече няма. Другото, което прави с удоволствие, са родопските каба гайди. „Те винаги са смятани за по-атрактивни от тракийските. Съпругата и децата ми измислиха малки гайдички за хлапетата в детската градина“, разказва Петракиев.

Бизнесът му зависи от това всяка седмица да е на народен фестивал или на голям събор. Първо тръгват за кукерския фестивал в Перник, после е този в Широка лъка. Следват Ямбол и Жеравна, където е фестивалът на народните носии. После идва редът на Копривщица и Стара Загора с нейната Богородична стъпка. „В Разград има празник на киселото мляко - два дни хората полудяват. В Ловеч най-големият празник е за Цветница. Следва фолклорният фестивал в Пловдив. Трудно е - знаеш датата на събора, обаждаш се 1-2 месеца предварително - за да си уредиш места, да платиш квадрати и да си наемеш хотел. Това е бизнес, свързан с много пътуване“, разказва майсторът на гайди.

В ансамбъл „Пампорово” - най-сладката работа

В годините на дивите сватбарски нощи в Родопите направили легендарната фолклорна група ансамбъл „Пампорово”. В нея влизали няколко музиканти и 8 танцьори. „Всяка вечер ходихме в някакво елитно заведение в района на Смолян, Пловдив или Пампорово. Изпълнението ни беше от порядъка на 15 минути - едно оркестрово, една песен и един танц. След нас имаше балет. Сякаш в този ансамбъл ми беше най-приятно да работя“, разказва музикантът.

Семейният рай в Белащица

Майсторът е създал своя малък земен рай в пловдивското село Белащица. Там има вила и една малка работилница. Там работи със съпругата си Ели и двете си деца ​- Кирил и Боряна. „Това е моето царство - там съм щастлив. Кой няма да е щастлив да работи с цялото си семейство“, пита майсторът на гайди.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай