Следвайте ни

Намериха тайния дневник на поетесата Ваня Петкова СНИМКИ

Неиздадени стихове, автобиографичен роман и 130 картини открити 12 г. след смъртта й

viber icon

Автор Оля Ал Ахмед

На 26 април 2009 година голямата българска поетеса и моя майка Ваня Петкова отлетя от този свят. Ден преди това тя си плати парното и отиде до издателство „Демакс“, за да направи последната редакция на книгата си „Пиратски стихове“. След броени часове нейните приятели и почитатели вече държаха книгата й в ръце, докато се прощаваха с нея.

 „Посвещава се на Джони Деп“ пише на първата й страница. И още: „ Тази книга не се продава, тя няма цена!!! Безценна е! Предназначена само за приятели и ценители на поезията“, е написала поетесата.

Ваня Петкова на 20 години

Дванадесет години по-късно в навечерието на рождения ден на Ваня Петкова - 10 юли, нейният внук Джоузеф ал Ахмед, който живее в Лос Анджелис, преведе на английски последната книга на баба си.

Той подреди между стиховете нейни картини и така я възкреси за нов живот

вече зад океана.

Ваня Петкова почина в  съня си. Беше неочаквано, защото нищо не подсказваше трагичното събитие. Беше здрава и много енергична. Не можахме да се простим. Казват, че Господ обича онези, които прибира насън.

В началото на тази година  реших да направя ремонт на апартамента си. И докато разчиствахме със сина ми една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих  кутия. На нея пишеше: „SOS!   Творчеството на Ваня Петкова.  Да се пази за поколенията“.  Освен  нея намерихме и три кашона. Това беше архивът на поетесата. Стотици неиздадени стихове, всички лични тефтери със записки, тайният дневник и автобиографичният роман „Бог е любов“.

Приживе тя никога не бе споменавала за такъв архив. Синът ми реши да разчистим и мазето, където не беше влизал никой повече от тридесет години. В един стар куфар там пък попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми. Предимно графични портрети, на всеки от които е написано  името на човека, който е изобразен. 

Освен стотици неиздадени стихотворения намерих и

романа „Бог е любов“, за който майка ми пише да бъде издаден след смъртта й.

Героите му са реални хора, представени с истинските си имена. Явно се е страхувала да го издаде приживе. И при социализма, и при днешната демокрация, защото нима това е демокрация! На челната страница има две подзаглавия:  „Житие на една свята грешница“ и „Автобиографична сага за демона, който се молеше и плачеше“.

От намерените стотици неиздадени стихове повечето са написани на ръка и само аз, която добре познавах почерка й, мога да ги разчета. Част от тях са на руски. Ще подготвя всичко това за издаване, с което ще искам да кажа: Ваня Петкова е жива!

В скрития архив открихме и много снимки с известни личности. Майка ми имаше силна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с Дамян Дамянов. Но човекът,  с когото си приличаха като близнаци заради дарбата, таланта и дори  вкуса на обличане, бе Евгений Евтушенко.

На една бележка той е написал: „Ваня, теб природата те е направила в един-единствен екземпляр“. Двамата си говореха в стихове, докато пиеха вино. Сред бележките намерих и една, на която пише: „Да се обадя на Лео Конфорти“. Става въпрос за големия български актьор. Дори е отбелязан телефонът му.

В архива намерих и един „Черен дневник“.

Написано е и на български, и на испански - El diario negro

В него са описани  всичките колеги на Ваня Петкова, които са я преследвали и заплашвали, уволнявали, забранявали й да пише. Подробно е разказан случаят с Пантелей Зарев, който настоявал да си махне кръста, за да я приемат в Съюза на писателите. Тя обаче отвърнала:  „Кръстът ще падне само с главата ми“. Няма да разказвам какво пише в „Черен дневник“ ! Искам да го издам и читателите сами да прочетат какво е преживяла Ваня Петкова! Как е била гонена, тероризирана и малтретирана както от властите, така и от колеги и дори от съседите от блока в столичния квартал "Хиподрума". „Черен дневник“ ще е бомба със закъснител, бестселър и трън в очите на много, които все още са сред нас. Майка ми бе преследвана и заради това, че се е омъжила за тъмнокож чужденец. Целият расизъм при тогавашния комунизъм е описан в дневника и всички са си с истинските имена! Всички казваха за майка ми приживе, че е била скандалджийка, раздавала е шамари. Сега разбирам защо го е правила и искам и читателите да разберат. Като поетеса тя бе колкото обичана, толкова и мразена.

Засега архивът се съхранява в банков сейф и само аз имам достъп до него. По Закона за авторското право 70 години след кончината й аз притежавам авторските й права, така че запретвам ръкави и започвам да издавам, за да намаля поне малко работата, която ще остане за синовете ми един ден. Реших да разширя находките и изкупих всичките й книги, които намерих по сайтове, при антикварите  и по пазарищата. Сега те са подредени в нашия  дом в специална библиотека на Ваня Петкова с нейния портрет на стената. Тук е и първата стихосбирка: „Грешница“, посветена на мен. След издаването й книгата беше забранена от Тодор Живков и иззета от книжарниците. Цензурата я намирала за еротична. Бай Тошо  се ужасил от стиховете:

Аз съм грешница,

казвам това, което мисля,

целувам устни, които искам

И очи с цвят на езеро,

И очи с цвят на лешници

„Аз до дъно разплисквам!“ .

След години майка ми се  среща и сприятелява с Тодор Живков  и той дава разрешение книгата да бъде върната по рафтовете. Сега вече домът ми е пълен с книгите на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и световната литература. А стените на домовете ни са с картините на Ваня Петкова и на нейния внук - също художник, поет и режисьор! Това е - кръвта вода не става, и ние ще продължим - напук на враговете!

 

Внукът й Джоузеф издаде в Америка нейните пиратски стихове, посветени на Джони Деп

Джоузеф Ал-Ахмед, снимка сп. Ева

Много хора се питат защо последната книга на Ваня Петкова със стихове в напълно нов стил се нарича „Пиратски стихове“ и защо е посветена на холивудската легенда Джони Деп. Защо? Самата тя отдавна е отговорила на този въпрос : "Моите стихове - защо ги нарекох пиратски? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на радост и щастие в моя див и бурен живот. Моята поезия не се роди под топлите чаршафи пред компютъра. Родена е между шамари по лицето и юмручни схватки, изстрели в гръб и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни приключения в Сирия и Судан, между самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, между скандални деца и неблагодарни милички любимци, между Небето и Земята, между Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми".  Майка ми се вдъхнови за това заглавие от  филма: „Карибски  пирати“.  Джони Деп беше нейният любимец.

Беше измолила от един МОЛ да и подарят огромен макет на актьора от картон тъкмо когато излезе филмът. И с този картонен Джони Деп тя прекоси пеш половин София, за да го донесе вкъщи на внука си Джоузеф.

Двамата събираха всичко пиратско - книги, предмети, ножове, кораби. Колекцията им е огромна и я пазя до днес. Ваня Петкова носеше същия пиратски  дух, беше бунтар вървеше срещу течението.

Внукът й също, може би затова преведе последната й книга на английски и я издаде в САЩ за рождения й ден.

Американското издание на „Пиратски стихове" няма да се продава. То е  предназначено само за приятели и ценители на поезията на Ваня Петкова. В него има много снимки с велики личности и нейни картини. Синът ми вече се е свързал с мениджъра на Джони Деп, казал му, че има послание от българска поетеса и се надява в близкото бъдеше актьорът да получи книгата, която е илюстрирана с намерените неотдавна графики на майка ми.

 

Поетесата има дарба и да рисува, оставя колекция от графики

Аз знаех, че майка ми рисува, но не съм предполагала, че има такава богата колекция. Повечето от потретите са на любимата й баба Олга, на която съм кръстена. Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война заедно с братчетата и сестричката си останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Там ги прибират добри хора. Олга е осиновена от едно българско семейство, но губи завинаги връзка с останалите деца.  По-късно  прабаба ми се жени за  Никола, който е рибар. Тя така и не научава български, с всички е говорела на гръцки, включително и с майка ми, която владееше езика перфектно. Прабаба ми Олга ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми - баба ми Василка, или на гръцки Василиса. По бащина линия майка ми е от руски произход. Прадядо ми Иван е бил генерал в армията на императора. Бяга от Русия по време на болшевишката революция заедно със съпругата си графиня Анастасия  Житская от Полтава. Целта им е Франция. Притежават само два сандъка, които пазя до днес, и една икона. По неизвестни причини обаче остават във Велико Търново и  по-късно се местят в София. Баба ми Василка се жени за сина на генерал с белогвардейско потекло. Казвал се Пьотр, но бил побългарен на Петко. Майка ми е кръстена в църквата "Св. Седмочисленици" с името Ивана. На дядо си Иван. Това е нейното истинско име.

Върнах се към тази семейна история, защото героите в нея присъстват в картините на майка ми. Тя просто тайничко ги е рисувала. На една от графиките е изобразен дядо ми Иван, видимо пиян, легнал на масата с други белогвардейци. На друга картина баба ми Васка шие на шевната машина, на трета е прабаба ми Олга и т.н.

 

Как Изабел става Олга-Жаклин заради една крава

Освен творчеството на майка ми Ваня Петкова, в намерения архив открих и пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по различни поводи и тя е съхранила. Запазена е цялата кореспонденция между майка ми и моя баща -  доктора на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По произход е нубиец, такива са първите християни в Африка. Писали са си, когато  са били далеч един до друг: баща ми в Судан или майка ми в Куба.  Писмата свидетелстват за голямата им любов. Макар че се разделиха в последните години от живота, двамата запазиха перфектните си отношения. И не се разведоха никога. Майка ми не е имала други бракове.

В една от кутиите има бележки, които баба ми и баща ми са писали на мама, когато е отишла да ме ражда в Първа градска болница в столицата. Пишат й, че й носят плодове и боза, за да има кърма да кърми малката Изабел! И непрекъснато питат - как е Изабел? Добре ли се храни? Историята е много смешна. Първоначално ми дават името Изабел. Но малко преди да изпишат майка ми от родилното, тя надникнала в книгата, която лежала на нощното шкафче на другата родилка до нея. А там главната героиня била една крава Изабел! Майка ми изпищяла и казала на баща ми: „Няма да кръстя дъщеря си на крава!“. И така ми дават двойното име Олга-Жаклин. На прабаба ми Олга, гъркинята, по желание на майка ми, и на Жаклин Кенеди - по желание на баща ми.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

И тези

И тези

11.07.2021 | 07:46

Какви са в крайна сметка, Ал ахмеди, американски джоузефи или имат нещо общо с България. Не съм дори чувал името на тази поетеса но както разбирам е била странна птица и руска поклонничка и както е обичайно в такива случаи, внукът на русофили е.... американски гражданин.

Отговори
1 3
Sveteto Risova

Sveteto Risova

10.07.2021 | 19:12

I kvo? Nakraya se ozhenila za negro i razvalila genetikata.

Отговори
2 9
Schetovodstvo

Schetovodstvo

10.07.2021 | 22:30

PREKRASEN CHOVEK BESHE ! NE BESHE N.EGAR MAJAT I , A SIRIETS ARABIN I TO PO-BYAL OT TEBE !

Отговори
6 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?