Следвайте ни

Надявам се иманярите да пощадят могилата при Юнаците

viber icon

- Какво установихте през тези години, в които правите разкопки в селищна могила Юнаците?

- Резултатите са много и едва ли може да се каже накратко. Най-важното, което се потвърди, е изключително високото ниво на културата през каменно-медната епоха. Може да се каже, че по това време е първата цивилизация в Европа, която се е развила. Това не са само наши наблюдения. Има вече много разкопки и резултати от различни колеги, които работят. Всички неща показват едно наистина много високо развито общество във всяко едно отношение. И като материална култура, и като духовна култура, и като естетическо виждане, и като религиозно мислене, доколкото може да съдим по материалните останки, от различни фигурки на хора и животни, на богове и богини. Най-интересното, което установихме през последните две-три години, е наличието на много мощна укрепителна система около селищната могила. Става въпрос за стена, изградена от глина и камъни, хоризонтално наслоени, явно за да стабилизират самия глинен строеж. Стената е дебела според първоначалните ни проучвания около пет метра и е била висока поне 4-5 метра. Едно съоръжение, което е колосално не само за времето си, но и за доста по-късни епохи. Другото голямо откритие е, че селището е било много по-голямо от това, което днес виждаме като селищна могила. Проучванията ни показаха, че на около 200 метра диаметър навсякъде е имало селище около сегашната могила. Точните размери, дебелината на културните напластявания, структурата е огромна работа и засега още не мислим за нея. Огромното селище, в едната част на което в определен момент се изгражда укрепление и то не отвън, а вътре, дава основание да смятаме, че това е най-ранният град в Европа. Фактически това е моделът на по-късните градове. Класически пример за селище и укрепена цитадела вътре в него в най-високата част е Акрополът. Така, че ние смятаме, че по време на каменно-медната епоха тук наистина се е зародил един предтеча на античния град. По-късно именно в тая вътрешна част на цитаделата се е развил най-интензивно животът. Затова са се натрупали пластовете и тя се извисява над околния терен. Има много неща, които тепърва да проучваме.

- Какво още очаквате?

- Има една много огромна яма, която може да се окаже, че е вход към селището. Ще видим. Живот и здраве има още неща, които ще ни изненадват след време. В нашата професия никога не знаем какво да очакваме. Обикновено излиза нещо, което не очакваме. Първото, което смятаме да направим, е геофизични проучвания на цялата околност, за да изясним размерите на селището. Другото, което очакваме, е да установим етапа на възникване на крепостната стена, кога е построена и как. Дано да успеем.

- Това голямо постижение за цялата страна ли ще бъде?

- Да съвсем определено. В случая не става въпрос дали сме го намерили ние или някой от колегите. Това е едно от нещата, което според мен ще бъде в центъра на интереса на европейската праистория в следващите години. Другият важен момент е, че стената е запазена. Има възможност тя да бъде консервирана и да бъде превърната в паметник, уникален за посещения и за развитие на културния туризъм, но за съжаление, това вече не зависи от нас. Ние каквото можем, ще направим. Нашата работа е да го открием и да го направим по такъв начин, че то да бъде запазено. Самата консервация, експонирането му зависи от Института за паметници на културата, но според последните промени в закона може би той ще бъде закрит и въобще не се знае кой точно ще трябва да отговаря. В момента най-важния фактор това е общината т.е община Пазарджик трябва да поеме в собствени ръце грижата за запазване на този паметник, за неговото консервиране, експониране, популяризиране. Аз имам опит и от други обекти в Гърция, Италия. Първо паметници от този род са изключително редки и тава е нещо, което ще привлече западния турист с огромна сила стига да успеем ние да подходим, както трябва, а не просто да прахосаме нещата, както за съжаление доста често се случва.

- А финансирането на разкопките осигурено ли е за в бъдеще?

- Финансирането засега се осигурява от гръцка страна. Това е договор между НАИМ към БАН-София, община Пазарджик и фондация за гръцка и римска археология в Атина. Изцяло финансирането в момента е гръцко.

- Колко време се очаква да продължат проучванията?

- Договорът ни е до 2011г. След това вече ще видим дали ще продължи този договор, дали ще се мисли за други начини за финансирането това е въпрос на бъдещето.Засега все още работим по този проект. Надяваме се по него да бъдат публикувани резултатите. Досега са публикувани резултатите от изследванията на селището от бронзовата епоха, която излезе в Москва на руски и английски език. Надяваме се, че в рамките на договора ни с Гърция ще можем да издадем един голям том за последния хоризонт от халколита, който ние в момента разкриваме и поне засега се очертава като най-интересен.

- Опасявате ли се от иманярски набези в този район?

- Иманярски набези има навсякъде, в цяла България. Аз обикалям доста из страната и нещата са наистина страшни. Това, което ми прави впечатление в последните години, че вече освен античните градове, където се ровеше за монети, освен разбиването на тракийските могили вече съвсем целенасочено се посяга на селищните могили, където на практика се знае, че няма злато, сребро и монети. Явно вече се търсят експонати от по-ранните епохи и се копае съвсем целенасочено.

Имам наблюдения от няколко могили от България, които са разкопани много професионално от иманяри с огромни траншеи , с изкопи по три-четири метра дълбоки, много добре направени, което явно показва, че действат съвсем организирани групи. Според мен това са чисто поръчкови, иманярски действия. За съжаление с премахването на изискването за официален документ за доказване на произхода от закона за културното наследство се развързват ръцете на иманярите и нещата стават много страшни. Мисля, че българската общественост просто не може да си представи какво означава това. Аз лично очаквам, че в следващата година-две ще има развихряне на иманярството в България. То и сега е в огромни мащаби. Просто незнам какво ще стане.

- Някакво спасение виждате ли? Какъв е начинът за справяне с проблема?

- Начинът беше първо чрез закона да се изисква официален документ за всяка колекция. Това не стана. Вторият начин е да има достатъчно добро наблюдение от страна на полицията. Директно ще ви кажа, че в голяма част от страната има полицаите, които са свързани с иманярите така, че те действат организирано. Така, че и на това не можем да разчитаме. Говори се за създаване на инспекторат към министерството на културата, който трябва да следи за това нещо, но той още не е създаден, кога ще бъде създаден , как ще действа и доколко ще бъде ефективен никой от нас не може да каже.

Паметниците на културата и на археологическото наследство в момента са оставени изцяло на милостта на съдбата. Не виждам някой да може да се грижи за тях. Лошото е, че когато ние виждаме и сигнализираме, че се нарушават от това не следва нищо, а ние няма как сами да се борим с това нещо. Нито имаме законови правомощия , нито финансиране. Просто нищо.
Съжалявам, че с песимистична нотка трябва да завършим интервюто, но нещата не изглеждат никак добре за в бъдеще. Надявам се, че поне селищна могила Юнаците ще е пощадена, тъй като в края на краищата тук се работи от дълги години и хората сами следят да няма чужди намеси, чужди личности, които да шарят. Дано поне при нас всичко да е наред, но, пак ви казвам, в рамките на България нещата са много опасни.

СИМПОЗИУМ
Праисторици от България и десет европейски държави от вторник са в Пазарджик за участие в международен симпозиум, посветен на 70-годишнината от първите археологически разкопки край селищна могила Юнаците. От първи ноември в района ще започнат нови разкопки, а научният ръководител на българо-гръцката експедиция е ст.н.с. д-р Явор Бояджиев. Той работи по проекта от 7 години и вече е категоричен, че най-старият град в Европа се намира край Пазарджик. Досега в наука бе възприета тезата, че първите градове на Стария континент са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози под ръководството на д-р Явор Бояджиев обърнаха представите на учените.
Ст. н. с., д-р Явор Бояджиев е ръководител на секция “Праистория” в Националния археологически институт и музей ­ БАН. Занимава се с проучване на новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит, енеолит) епоха. Специалните му интереси са в областта на използването на физикохимични методи за датиране в археологията и прецизиране на хронологията на археологическите култури от късната праистория; погребалните обреди през неолита и халколита. Археологът е участвал в проучването на селищната могила и некропол при с. Дуранкулак, Добричко, бил е научен ръководител (от 1986 г) на разкопките на селището Тополница-Промахон, намиращо се на българо-гръцката граница и на селищна могила Юнаците (Пазарджишко), както и на спасителните разкопки на селищата Орлица, Върхари (Кърджалийско), Априлци (Пазарджишко) и др.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

патриот

патриот

06.11.2009 | 07:52

Поздравления за страхотните открития и постижения.Много от археолозите са наистина професионалисти в своята област но не са в час с новите реалности в България. Всъщност тук проблема е в собствеността. Трябва ясно да се определи най-после в тази страна кои паметници на кого принадлежат. Общодържавната собственост не значи нищо. Значи само безодговорност.НИПК е мафия. Хората там не могат да отговарят за консервацията на паметниците в България.Все едно да пуснеш вълка в кошарата. Единствено реалния собственик е отгорорен за собствеността си. Когато ремонтираме жилището си търсим добри майстрори- в случая реставратори. Но те по никакъв начин не са отговорни ако ние не се погрижим за собствеността си и къщата ни се срути, или бъде ограбена от крадци, заради нашето бездействие. Още веднъж поздравления за археолозите и тяхния труд, който е много изтощителен и изисква пълно отдаване и саможертва

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?