Надежда СТОЙКОВА: Танцът дава много и на духа, и на тялото

Хората излизат от залата ни изморени, но преродени и с усмивка на уста, казва собственичката на Stars Dance Center

Надежда Стойкова е завършила Държавното хореографско училище и Колеж по изкуствата в Минск, Беларус. После учи балетна педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, където кара две магистратури в момента. От миналата година има своя танцова школа в Пловдив - Stars Dance Center, която се намира на ул. "Родопи" 113.

Балетът е моята предрешена съдба. Майка ми е била влюбена в това изкуство и е решила нейното дете да танцува. Никога не са ме натискали, но постепенно ме водеха стъпка по стъпка към класическия танц. Занимавала съм се и с танци, синхронно плуване, художествена гимнастика, шахмат. Но в крайна сметка балетът надделя, казва Надежда.

В България я довежда съдбата, без преувеличение. В ансамбъла, в който работех, обикаляхме много по света, бяхме ангажирани. В един момент се замислих това ли искам да правя. И ако се посветя само на тази кариера, какво ще правя тогава, когато трябва да освободя мястото си на някой по-млад професионалист. Тогава дойде поканата от бивш мой съученик да пътувам с групата му за ангажимент в Турция. Поработихме заедно и в мен са затвърди решението да създам своя формация. Поканих свои бивши съученички и дойде поканата от импресарио да участваме в шоу програмата на Принцес в София. Работихме 6 месеца, след което се прибрах в Беларус, за да срещна голямата си любов, моя съпруг, който е... българин. Открихме се в родината ми и се върнахме в Пловдив, разказва с усмивка Надежда. Интернационалното семейство се гордее и с двете си дъщерички.

С Надежда Стойкова си говорим за любовта към танца, за класическия балет, фолклора, етноритмите и умението на човек да загърби стреса, комплексите и задръжките, отдавайки се на хубавата музика.

 - Надежда, все повече българи се записват в любителски школи за салса, фолклор, етно, и все пак - защо танци, а не фитнес?

 - Често ми задават този въпрос. Винаги отговарям - защото има музика. Фитнесът дава физика, не двигателна култура. Когато танцуваш, ти си под въздействието на красивата класическа музика, на фолклора или етноритмите. Те събуждат любопитството ти - кой ли е създал тези великолепни ритми, кога ги е написал, защо, кому са посветени. Музиката вдъхновява. Например Моцарт - той е живял през 18 век, какъв е бил този век, в какво общество е творил. По начин човек започва да се развива. Балетът не е само стенка и класически екзерсис, както и фолклорът не е само неравноделни ритми. Има красиви костюми, много мистични истории около раждането им, около създаването на музиката.

- Как можете да убедите един родител, че балетът дава повече, отколкото взема?

- Аз не смятам, че със стъпването си в залата, едно дете трябва да тръгне към професионалната сцена. В началото надделява удоволствието от танца, от красивата музика. В този смисъл - балетът само дава, не взема нищо. Детето става музикално, движи се добре. А това е много важно. Дори един ден да отиде на дискотека, това ще му е полезно. Защото ако не чува музиката, ако не владее тялото си, се получава смешно. Балетът е основа, и то много сериозна. Балетът е култура. Аз, минавайки през тази класическа школа, мога да танцувам всичко. Защото знам как да движа тялото си, ръцете си.

 - В този забързан делник родителите все по-трудно отделят време, за да помагат на децата си да уплътняват свободното си време...

 - Да, живеем в забързано време, но това важи за всички родители по света. Родителят трябва да бъде по-амбициозен за своето дете. Не е достатъчно да е нахранено, да е в детската градина или училището. Да учи езици. А вечер, когато се върне у дома, малкият човек да седне пред компютъра, за да запълни свободното си време. Танцът в този смисъл е чудесна алтернатива.

- Коя е възрастта, от която едно дете може да започне занимания с балет, така че да научи тялото си да му се подчинява?

- Най-подходящата възраст е 6 години. Тогава децата стават по-дисциплинирани, разбират какви задачи им се поставят. В този момент е изключително важно с тях да се занимава професионалист, човек, който познава методиката на преподаване на балет. Не просто някой, който се е занимавал с танц. Защото може да има рутина, опит дори и от професионалната сцена, но е важно и да знае в какъв ред да разкрива тайните на балета пред учениците си. Да дава база, но и да прави заниманията интересни, децата да имат поле на изява. Най-лесното е да качиш детето на палци, но дали възрастта му е подходяща, няма ли опасност да се контузи, за мен тези неща са изключително важни.

- С първите стъпки в танца се раждат и амбициите, как един родител може да разбере дали детето му има качества за професионална кариера в танцовото изкуство?

- Знаете ли, когато аз кандидатствах в Хореографското училище, гледаха повече родителите ми, отколкото мен. Генът е определящ в оформянето на тялото на тийнейджъра. Но нашата школа е нещо различно, тук децата трябва да се радват на танца, да идват с удоволствие, да трупат знания. Не е необходимо да са слаби като вейка, защото така ще е по-лесно на партньора им да ги вдига. Няма да им сложа пачки и палци, ако виждам, че тялото им не е подготвено за това. Често чувам от родителите изречението: "Ооо, не, не, не, моята не е за балет, тя е дебела". Е, добре де, ама тя ако стои вкъщи пред компютъра няма да стане по-слаба, нали? Че тя ще бъде дебела и за плуване, ако това е аргументът на родителите да не водят децата си на спорт или танци. За мен първият критерий за мама и татко трябва да е - на детето да му харесват заниманията с танци или спорт. Да се чувства приятно с учителя си, с децата. Да се забавлява. Ако пък видя потенциал в някое от децата, ще посъветвам родителите да обърнат внимание на таланта и заедно да помогнем той да се развие.

- Как минава един час в залата с малките танцьори?

- По правило се напредва стъпка по стъпка. Урокът трябва да е интересен - да има малко екзерсис, малко упражнения за гъвкавост, малко работа на земята, а защо не и танц - някой етюд, който да кара детето да се радва на своите успехи, на изявата си.

- В школата ви се преподават ориенталски танци, те към коя възрастова група са ориентирани?

- Смятам, че ориенталските танци са за по-големите. В Русия има такива школи, а в Арабския свят децата научават движенията още от съвсем малки. Но според мен този танц има друга история, друго излъчване, друго послание. И е малко неудачно тези послания да идват от малко момиченце, например. За децата е най-подходящ балетът - основата, която ще им даде възможност в бъдеще да се справят и с хип хопа, и с брейка, и с ориенталския танц. Ориенталският танц ми е голяма любов - след като цял живот си спазвал режим, все се тревожиш да не си дебел, изведнъж идва този танц. Казваш си: Ето това е, мога да ям, да не се ограничавам и пак да танцувам. Ориенталският танц има своя философия - всяка жена е красива, всяка жена може да танцува. Влюбих се. Дори повече, отколкото в балета, честно казано.

 - А народните танци?

 - Много обичам народните танци. След балетното училище се обучавах в колеж по изкуствата. Там се занимавах с народни танци на всички народи, основно беларуски фолклор, който е много богат, като българския. Дипломата ми в колежа е точно със специалност народни танци. Танцувала съм в професионален фолклорен ансамбъл след това. Разбира се, в школата ми се занимаваме с български танц. Поради тази причина поканих преподавател с опит и авторитет - работи в ансамбъл "Тракия" и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - доц. Антон Андонов. Страхотен педагог, млад, амбициозен. Часовете му в школата са истинска атракция. Излизат от залата много изморени, както се казва пълзят, не могат да се качат по стълбите, но пък усмихнати с приповдигнато настроение. Ето, че народният танц май се оказва повече от фитнес.

 -  Имате ли някакви амбиции да развиете школата си, да я превърнете в общество на хората, които обичат танца?

- Да, разбира се. Няма да се огранича само в преподаването. Иска ми се да каним преподаватели по различните видове танци, да споделяме своя опит, да създадем свой приятелски кръг. Да пътуваме, да участваме на различни любителски форуми по света, да се учим. Да я превърна в притегателен център не само за децата, а и за техните родители. Няма възраст за танца, и килограмите не пречат, стига сърцето ти да е отворено, да се радваш на музиката, да отхвърлиш комплексите и да се научиш да се харесваш такъв, какъвто си.

-  А защо не да захвърлиш и някой и друг килограм от тялото?

- Танцът не е панацея, нека не се заблуждаваме. Както и фитнесът. Активното отслабване е резултат от страхотна дисциплина в храненето. Няма как да свалиш килограми, ако постоянно се тъпчеш, ако забравяш, че поемането на храна след 18 часа е вредно. Ако прекаляваш със захарта и шоколада.

Очакваме ви в гр. Пловдив, на ул. "Родопи" 113, телефон за записване: 0884 310 373, или на www.starsdancecenter.bg.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?