71

Начо On My Mind - една книга за големия обитател на "Червеното пони"

Като полъх от невидимо крило минава през нас оня свръхестествен свят на майстора реставратор Начо Културата, пише в новата си книга Антон Баев

 

Преди месец попитах племенника му кога умря Начо*. Не за датата - нея я знам, - за годината. Иван каза, че този ноември ще станат две години без Начо. Не повярвах. Имах чувството, че Начо го няма поне от десетина години.

За човек, който работи във всекидневник, времето не просто лети, то излетява. А времето на Начо си стоеше все там - на върха на Трихълмието. За първи път изпитах чувството, че моето - че нашето време - си отива, а неговото е спряло като стрелка на развален часовник.

Тогава разбрах, че моят вътрешен часовник има необходимост от подобна стрелка. Вечна стрелка. Извадих батерията и спрях часовника...

През септември 1997-а за първи път изпитах потребност от реставрация. Усетих изведнъж - като полъх от невидимо крило - да минава през мен оня свръхестествен свят на майстора реставратор. Ужасяваше ме скоростта, с която самосвалите на съвремието изсипваха ремаркетата с пясък върху все още живите пловдивски торсове. Това не беше опит за съхранение, то бе убийство без съд и присъда.

Знаех, че не мога да го спра. Но исках да се противопоставя. Разбира се, оръжията на един писар са твърде скромни. Понякога направо смешни и ненужни. И все пак. Въпреки това. Все още.

Смисълът на един живот не може да бъде затрупан.

С моя приятел Красимир Димовски ходехме у Начо в ранния следобед. Срещите ни продължиха няколко седмици. Обитателят на „Червеното пони“ вадеше бутилката уиски, а аз - касетофона. Начо, нека го кажа, се притесняваше от записващата техника. Подушваше я, така както откритите хора надушват доносник.

Съмняваше се в записа, не в казаното. Отпиваше от уискито и сам се чудеше как ни е уйдисал на акъла да разказва.

Тия записки са плод на съпротивата ни срещу самосвалите на времето.

6 май 2005 г.

Атанас Кръстев (Начо Културата) е роден на 17.09.1922 г. в Асеновград. Почива в Пловдив на 25.11.2003-а. Този ръкопис, автентични записки от интервюта с Начо Културата, излизали във в. „Марица“ през 1997 г., е в памет на 100-годишнината на „Кмета на Стария Пловдив“, както го нарича приживе журналистът Методи Танев.

 

 

Записките са излизали в "Марица"

Документални записки от интервюта* с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали във вестник "Марица".

Книгата "Начо On My Mind" на Антон Баев е повече от ценна и е в чест на една годишнина, която България и българската култура не бива да подминават - 100 г. от рождението на Атанас Кръстев, без когото Старият Пловдив можеше вероятно и да се случи, но не по онзи магичен начин, по който се случи. Тя цели не просто да разкаже историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50-те години на XX век до края му, но и да покаже духа на времето, и особено - да оживи фигурата на Начо Културата, наречен приживе "Кмета на Стария град", чиято 100-годишнина от рождението се отбелязва през 2022 г. В книгата "оживяват" безценни за българската култура автори - художници, писатели, актьори, музиканти, вмъкнати в своето време с автентичността на речта и спомена на самия Начо Културата.

За онлайн поръчка - https://www.book.store.bg/p314065/nacho-on-my-mind-anton-baev.html.

*Антон Баев, Начо On My Mind. Пловдив: ИК Коала прес, 2021.

 

Вежди Рашидов: Трябва да се помнят духовните двигатели на времето

Бях изключително приятно изненадан да прочета ръкописа на документалната книга на Антон Баев „НАЧО ON MY MIND“. Прави чест на автора да почете с живото слово паметта на една от най-забележителните фигури на Пловдив - Атанас Кръстев - Начо Културата, оставил ярка и незабравима духовна следа в паметта на цели поколения българи през втората половина на миналия век.

Бях приятел с Начо Културата, имали сме с него безброй срещи и преживявания, които помня и до днес, и като чета книгата на Антон Баев, пред мен оживява  в разказите на съвременниците  образът на този колоритен, невероятен човек с широк размах на мисълта, с неукротима енергия и с неподражаемо чувство за хумор.

Авторът е събрал документални записки и интервюта, излизали в пловдивския вестник "Марица" преди близо 25 години и това е един забележителен труд. Ярки имена на писатели, художници, артисти, изпълнители, музиканти, творци от различни гилдии градят с думи неповторимия образ на Начо Културата и той сякаш е пред мен такъв, какъвто го помня.

Убеден съм, че тази книга ще има голям принос за съвременната култура, защото днешното поколение трябва да знае и да помни делата на предшествениците, които са били духовни двигатели на своето време. А делото на Начо Културата в създаването на Старинен Пловдив и обединяването на творците е точно такова ценно историческо и духовно събитие. Без този човек историята и развитието на Пловдив нямаше да е същата. Сега, от дистанцията на времето, този ръкопис е особено ценен, защото събира  паметта за едно  отминало време, която може да вдъхнови всяко следващо поколение.

Антон Баев с майсторството и усета на писател, журналист,  литературовед и изследовател събира в тази документална книга и признанието, и възторга на онези, които бяха в духовния кръг на Начо Културата и бяха подвластни на неговата неукротима енергия и упорство да върви напред.

Поздравявам Антон Баев не само за неговата идея 100-годишнината от рождението  на Атанас Кръстев - Начо Културата, да бъде почетена по достоен начин, но и за реализацията на тази идея чрез словото, събрано в този ръкопис.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Мимето

Мимето

23.10.2021 | 13:27

Байгън от провинциални излияния стил трета бутилка "Джеймисън"

Отговори
0 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?