На Светли петък днес празнува малкият храм "Света Параскева" в Пловдив

Денят е известен като Живоприемни източник

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ - първия петък след Възкресение Христово, в пловдивския храм "Света Параскева" в скалите над Понеделник пазара. Денят е свързан с обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

Първият, който нарича Божията Майка Живоприемен източник, и въвежда това наименование в църковна употреба е преподобний Йосиф Песнописец, живял през IX в. 

Има и още една причина за свързване на празника на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник със Светли петък, разказва отец Емил Паралингов. Тя е духовна. Той припомня разказа на Неаполския и Ставрополски митрополит Варнава  от Гръцката православна църква. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък "отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка, от евангелието на Лека, при вида на нейния невинно страдащ Син". Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­Христос, уточнява свещеникът.

Той служи в храма "Света Параскева" - църквата, кацнала в скалите на Джамбаз тепе. Там е имало аязмо. За него пише Константин Муравенов: "В старинния храм "Света Параскева" ("Св. Петка" ­стара) в Пловдив от старо време стаяше и стая до днес събор на първий след Великден петък".

Затова в първия петък след Великден от седем години насам, след като църквата възкръсна за нов живот, се служи специална литургия. Събират се много хора, които се черкуват на този ден в този храм.

В службата се прави специална възхвала на Пресвета Богородица като Живоприемен и Животодаващ източник.

Във времето на Никифор Калист се появява и завършеният иконографски тип на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, познат днес в православния свят. Божията Майка е изобразена фронтално и допоясно, седяща във фиала и държаща Младенеца Христос, благославящ с двете ръце. От фиалата изтича вода през два или три отвора и се влива в по-голям басейн под нея.  По-късно, заради целителната сила на Богородичния източник и чудесата, станали при управлението на император Андроник II, иконографите започват да прибавят и образите на болните, черпещи от животоспасителната, но и целебна за душите вода, допълва Паралингов. 

Изображение на Пресвета Богородица Живоприемни източник с издигнати молитвено ръце, в чийто медальон на гърдите  е Младенецът Христос, благославящ, има на централно място в пловдивския храм.  В двата горни ъгъла, императорската и патриаршеската фигури и съпровождащите ги велможи и духовни лица изобразяват тържествен вход в храма./Марица.бг

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?