На многая лета! Големият поет на Пловдив Иван Теофилов на 90

Един от най-великите пловдивчани на миналия и настоящия век навършва достолепен юбилей днес. Големият поет на хилядолетния мегаполис Иван Теофилов става на 90 години. Геният на Теофилов със сигурност надхвърля очертанията на града, тъй като за него може да се каже, че е творец от световна величина, с който България може да се гордее. Космополитното у него по неповторим начин е съчетано с любовта към родния Пловдив. 

Иван Теофилов има късмета да твори, когато от уютен провинциален град, Пловдив се превръща в модерен мегаполис. Когато Любен Гройс прави театър на световно ниво, когато Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска са солисти на Пловдивската опера, а Добрин Петков е диригент. Когато групата на пловдивските художници пробива желязната завеса и впечатлява най-авторитетните галерии в Европа, когато Мария Нейкова изпява гениалната песен "Двама", а Бели, зелени, червени покоряват със своя джаз. Когато Спартак и Ботев стават шампиони, а Ювентус трепери срещу Локомотив на Голямата къща. Когато Йохан Кройф и Франц Бекенбауер се покланят на Христо Бонев. 

Ако трябва да запомним нещо за Иван Теофилов, това е, че той е поетът на Пловдив. Пловдив е имал и има много много големи художници и музиканти. Толкова много и толкова талантливи, че не можем да изведем един, но тук и за поколенията Иван Теофилов ще остане поетът на Град върху градове.

В стихосбирките му Амфитеатър и Град върху градове може да намери стихотворение за всяко хубаво място в Пловдив - Амфитеатърът, Ортамезар, Старият Пловдив, Турската баня, Джумаята и други, както и за всеки сезон, всеки различен по своему ден, всеки различен пейзаж.

"Човек сякаш попада в нещо като стар албум, в който картините оживяват, но запазват духа на времето, в което са създадени. Дори напълно прозаични на пръв поглед места като тротоара, летището, бензиностанцията под перото на поета се превръщат в магически пространства.

 "Ортамезар", а и въобще всички стихотворения в книгата, напомнят много за филма на режисьора Иван Ничев "След края на света" (1998 г.). Нищо чудно той да се е повлиял точно от поезията на Иван Теофилов при създаването на кинопродукцията", пише за него Емилиян Николов.

Самият Иван Теофилов казва по повод темата за Пловдив: "Всеки човек има някакви усети за това, което е той. И тъй като аз съм роден в тоя град и съм изграден от него, аз просто го усещам като вътрешна биография, смятам, че нещата в книгата не са толкова представяне на града, колкото моите усети за поезия, изразени чрез темите на града".

Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. 

През 1979 г. взема награда на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. награда за превод „Салоон“ му е връчена в Пловдив от издателите Недялко Славов и Веселин Сариев.

Носител е на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия „Иван Николов“ на ИК „Жанет – 45“ (1998).

Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). Носител на наградата „Орфеев венец“ за 2013 г.
В началото на юни 2006 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Теофилов в българската литература и култура“.

През 2011 г. във връзка с 80-годишнината му с подкрепата на община Пловдив в подножието на Стария град е осъществен проектът за изкуство в градска среда на художника Атанас Хранов „Седмият хълм“. В центъра на изложената на открито постоянна инсталация е положен 120-килограмов чугунен бордюр със стихове от Иван Теофилов. В центъра на града е поставена специална пейка с бронзов надпис „Тук седя поетът Иван Теофилов“.

През септември 2016 г. получава наградата „Аполон Токсофорос“ на фестивала на изкуствата „Аполония“ и Специалната литературна награда на клуб „Перото“.

През ноември 2016 г. получава Голямата награда за литература на Софийския университет.
Почетен гражданин на Пловдив.

А ето и един от последните категорични жестове на поета. През 2011 година той отказа да получи предложения му от президентството орден “Стара планина” II степен. Отхвърли наградата със следните думи:

“Получих съобщение по телефона от прeзидентството, че съм награден с орден „Стара планина“ – втора степен. Искам да уведомя нашата общественост, че се отказвам от наградата. Проследявайки премеждията на творческия си път в тази държава, имам достатъчно основания за отказа си… Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за твореца. По-важно за мен е онова, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни.”

През последните години Иван Теофилов избира да прекарва голяма част от времето си в с. Гинци. Поетесата Силвия Чолева казва: “Той избра природата, която му говори. Къщата в планината, където имаш контакт само с едно небе, което е много близо…“

На многая лета, маестро!

 

Родопчанки

Те вървят в свойта бяла пътека,
наредени във строй по една,
и изглеждат по-светли и леки
в тъмносинята планина.

Стъпват тъй, сякаш ходят по жица,
със нетрепващи прави тела
и приличат на малки царици
в древношитите си облекла.

Преминават ребрата каменни
на извития мост и сега
аз отблизо ги виждам - пламнали
като мила внезапна дъга.

Вкупом спират и в хор се засмиват.
И пак тръгват във хор по една.
Подир малко запяват. И жива
става синята планина.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?