Следвайте ни

На крачка от Холивуд: Огнената Анна изследва „непознатата“ досега музика

viber icon

Изящната й френска цигулка е на цели 250 години. А огненият й поглед може да ви накара да се влюбите в класическата музика почти мигновенно. Това е Анна Емилова Сивова, българката, която днес изследва неподозираните хоризонти на музиката в сърцето на Калифорния. 

Младата ни цигуларка е само на 10 години, когато тръгва по стъпките на майка си – Мадлен Касабова-Сивова, която е сред основоположниците на Кралския симфоничен оркестър в Севиля. В първите години Анна омайва испанците с мекия тон на цигулката си. Свири с удоволствие музиката на Бетовен и Брамс, но обича да слуша Малер. 

Корените на нейното артистично семейство обаче водят към Пловдив, където прадядо й Петко Сивов е земеделец, построил семейната къща в „Долна махала“.

Само преди седмица цигуларката Анна Сивова дирижира концерт с микро-опери в Лос Анджелис. „Микро оперите са нов жанр, който отскоро се развива в Ню Йорк и Бостън – къси произведения между 7-8 минути, в които участват максимум четирима певци. Така те са своеобразна мини версия на операта – практична и евтина“, казва Анна. Микро-оперите всъщност имат за цел да дадат шанс на млади композитори, певци, музиканти и диригенти да започнат кариерата си. Често ги поставят без декор, звучат без оркестър, а темите в тях варират от политически до комедийни. Всичко зависи от фантазията на композиторите. 

Днес цигуларката живее в Ривърсайд, близо до Лос Анджелис. Занимава се с концерти по камерна музика в трио с пиано и китара. Също така дирижира и преподава – има над 75 студенти в университета в Ривърсайд. Учи на цигулка още десетина младежи в местната Музикална академия.  

„От друга страна, моят опит тук се обогатява с всеки изминат ден поради близостта ми с Холивуд, където съм в контакт с музиканти, композитори. И особено с технологичните постижения в сферата на музиката. Ето, днес например имах запис в студио „екипирано“ с най-новата техника, на неиздадена и непозната до сега музика. Надявам се, проектът скоро да се осъществи и да мога да се похваля на публиката със запис, който не само е ценен по музикалната си стойност, а и по изследователската ми работа като музиколог“. 

Извън експериментите, Анна завършва своята докторантура по музикология в Университета на Калифорния в Ривърсайд. „Темата ми е свързана с испанската религиозна музика, която има много общо със специфичните напеви, които звучат като молитва. Изпълняват се в Страстната седмица, в навечерието на Великден и са познати и в нашия, българския фолклор“, споделя Анна. Това, което иска да докаже е, че това пеене, наподобяващо плач, го има и в други култури, по целия свят. Едно страдание, свързано със смъртта, което сякаш идва от душата на певците. 

10 годишната талантлива цигуларка

Пътят на порастналата Анна тръгва от София, където е родена през 1981 година. Семейството й и до днес обитава просторно жилище в стара, достолепна сграда до площад Славейков. „Столицата ни се променя, виждам го всяка година в радостта на хората, разхождащи се по улицата. Моето семейство обаче избра за свой дом слънчева Испания. Живея там от 10 годишна, когато се преместихме“. Поводът е, че майката на Анна, известната цигуларка Мадлен Касабова-Сивова, по това време започва работа в новосформирания симфоничен оркестър в испанския град. 

По време на Експо '92 Севиля бавно се завръща към музикалните си корени. Световното изложение от 1992 г. е организирано във връзка с честването на 500 годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб. Освен фламенкото и бикоборството, градът има и своята класическа музика. Тя е част от историята на града, за съжаление „застинала“ в миналото му, ала бележи своя забележителен възход по това време. В началото на 90-те музиканти от целия свят помагат това да се случи, сред тях е и майката на Анна. „До 90-те класическата музика в Севиля на практика е била в пълен застой. За мен беше интересно как е възможно това в един град, като Севиля, който свързваме с Кармен и с Дон Жуан, популярен с над 100 произведения от класиката“, разказва цигуларката. „Бях единственото дете на 10 години в Севиля, което свиреше на цигулка. За добрата ми подготовка помогна моя учител в България Петър Арнаудов и разбира се майка ми Мадлен Касабова. Испанците ме оцениха и едва 13-годишна започнах да свиря в симфоничния оркестър на Севиля“.

Под парещите лъчи на Андалусия  

През 2016 г. излиза от печат „Севиля 1992 - пробуждането на един град“. „Тази книга е част от магистърската ми работа в университета Маноа в Хавай. Книгата излезе първо на български език, после на испански. Беше представена в най-голямата оперна зала в Севиля. Оказа се интересна за хората, понеже проследява създаването на Кралския симфоничен оркестър в Севиля (1992)“, казва Анна. 

Във фокуса на събитията от 1991 г. и 1992 г. Севиля се събужда за нов живот. От една страна, динамиката на промяната включва активна социална и културна трансформация, основана на идеи, които са нови за обществото. Присъединяването към Европейския съюз помага да се стимулира желанието в някои кръгове да се приближи южната част на Испания до културните традиции, които свързват хората от целия континент. Музиката е само част от всички тези промени и тя претърпява своя забележителния растеж по това време, уточнява нашата музикантка. „Присъствието на класическата музика в този град е забележително в близкото минало, през 90-те обаче тя е поставена сред иновациите на съвремието. И получава нов импулс за развитие“. 

С корени от Пловдивско

Корените на семейството й по бащина линия обаче идват от Пловдив. В началото на миналия век прадядо й Петко Сивов е земеделец. Семейната къща пък е в „Долна махала“ между Карлово и Пловдив. „Неговият син, и баща на баща ми, дядо Иван Сивов учи в Пловдив и София ветеринарна медицина. В София се запознава с баба ми Милка Бераха, лекар от еврейски произход“. 

И до днес, всяка година цигуларката идва под тепетата с баща си. „Виждаме се с роднините, ходим на опера“. 

А къде се вижда след 10 години? 

„След 10 години си пожелавам много работа, концерти, щастие в семейството“, казва Анна. Не знае дали ще пусне „корени“ в Америка. „Чувствам се щастлива в Калифорния, сравнявам живота тук и в стара Европа. В USA светът се развива много бързо. За да успееш трябва да имаш много ясни цели, но поне знаеш, че усилията ти не отиват напразно. Докато в Европа животът е друг – всяко нещо се постига с двойно повече усилия. Все пак си мисля, че винаги ще си идвам – отново и отново – в моята България-страната, която обичам най-много от всичко“.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?