46

Монаси са първата Спешна помощ във Филипопол

Изложба на средновековната медицина представя МУ в Епископската базилика

Текст: Илияна Ангелова

Уникална изложба "Средновековният храм - лечебница на душата и тялото“ представя Медицинският университет в Пловдив в Епископската базилика на Филипопол. 

„Едни от най-хубавите думи в българския език са тези, чийто корен е думата „здраве“: когато срещнем някого, ние го поздравяваме с думата „здравей“, когато вдигаме тост, изричаме думата „наздраве“. Несъмнено здравето е най-хубавото пожелание и най-голямото ни богатство, откакто свят светува“, каза в приветствието си при откриването на експозицията ректорът на Медицинския университет проф. Мариана Мурджева.

 Икони на светци-лечители, средновековен стенопис с изображение на Гален, талисмани за здраве, средновековни медицински инструменти, лекарственици и ботанически рисунки на лечебни растения са само част от експонатите,  които могат да се видят на изложбата, която разказва как е живял и от какво е боледувал човекът през Средновековието.

В завладяващата си презентация за начина на живот и методите за лечение в мрачния период на Средновековието разказа лекарят по дентална медицина и директор на Музея на медицината проф. Георги Томов. 

„Средновековната медицина се развива по времето, когато християнството е официална религия и затова в нея има не само чиста физическа медицина и емпирични практики, а и духовни такива, защото в онзи период 

спасението на душата става по-важно от здравето на тялото“, 

разказва проф. Томов.  

В годините, представени от експозицията, средната продължителност на живота е била 40 години. Инфекции, недохранване, битови травми, войни, епидемии от чума и други заразни болести са били постоянни спътници в живота на хората. За региона на Пловдив близостта до реката често водела до бум на малария. Ниската хигиена, лошите битови условия на живот и мизерията пък са били причина за големия брой страдащи от туберкулоза и паразитни заболявания. В онези години именно храмовете и духовните лица са били спасение не само за душата, но и за тялото на страдащия, разказа професорът. 

Интересен факт е, че във времето на невежество и липса на лекари в класическия смисъл на думата по-големите градове са имали своите „санитари“ в лицето на монасите от религиозния орден на парабаланите. Те обикаляли улиците, прибирали падналите и болните, закарвали ги в манастирите, за да се погрижат за тях, а вече починалите погребвали.  

Навлизането на християнството е органически свързано с медицинската дейност. Християнската нравствена повеля за обичта към ближния намира израз чрез създаване на приюти към манастирите, които дават подслон и храна на бездомните и болните. По-късно те прерастват в болници, където се оказва медицинска помощ. В 28 глава от Устава на Бачковския манастир още в онези времена е записано, че на всеки болен, дошъл в манастира, трябва да му се окаже помощ до неговото излекуване. Така се създава една медицинска школа в манастира. Тук, в продължение на 20 години, преподава и лекува грузинският лекар Йоан Петриции.

В началото ролята на лекаря изпълнявали духовни лица, специално обучени да помагат на болните. Това били дяконите в мъжките манастири и дяконесите в женските, разказва проф. Томов и изброява лечебните методи на църковно-манастирската медицина.

На първо място това било словесното въздействие чрез молитви, утешения, изповеди и проповеди.  

Те трябва да повдигнат духа на болния и той да повярва в изцелението си

Друг акцент било лекуването със свети мощи, икони и води от свещени извори (аязмо). Сред самите светци имало един вид „специализация“, шегува се проф. Томов. „Обръщаме се към определен светец в зависимост от това от какво страдаме. Светецът „педиатър“ е св. Стилиян и затова той винаги е изобразяван с младенец в ръцете си. За св. Антипа се считало, че помага на страдащите от зъбобол, и днес той е приет за светеца - патрон на зъболекарите. Света Аполония е измъчвана, като са ѝ вадени зъбите. С това мъченичество тя пък се приема за патрон на зъболекарите на Запад.

Друг метод на лекуване се практикувал чрез осветени при богослужение храни, като хляб, вино и др., поставяни в литургични съдове и предмети. Такива предмети са изрисувани в ръцете на светите братя безсребреници Козма и Дамян ​- лъжички за причастие, медицински нож,  които удивително приличат на античните лекарски инструменти. 

Не липсвали и стресови лечебни методи, като потапянето в студена вода, затварянето в подземия, обездвижване и оковаване. Такива вериги има в манастира на светите братя безсребреници Козма и Дамян до пловдивското село Куклен. С тях се оковавали хора с психически проблеми, но и малки деца, за да могат да престоят цялата нощ в светата обител.  

В градините на манастирите се отглеждали билки, от които монасите правели лечебни отвари по специални рецепти, наречени „лекарственици“ или медицински кодекси, каквито са изложени и във витрините на експозицията.

Медицината в Средновековието била  свързана и с астрологията. Вярвало се е, че всеки орган е свързан с определен зодиакален знак, който пък е свързан със скъпоценен или полускъпоценен камък. Считало се, че стрит, приготвен по точно определен начин и използван в точно определен час от денонощието, този прах би имал лечебен ефект.

Интересен елемент от средновековната медицина е вярата в панацеята. За такава се смята териакът. Отначало той е създаден предимно като антидот срещу змийски ухапвания, въпреки че бързо става известен като противоотрова за всички познати отрови. Някои от съставките притежават добре известни лечебни способности: опиумът се използва като болкоуспокояващо, валерианът и лавандулата имат лек седативен ефект, а много от подправките -антибактериален. Разбира се, не трябва да пропускаме и плацебо ефекта - вярвало се, че лекът действа, защото хората вярвали в чудодейните му способности. 

„Средновековният храм ​- лечебница на душата и тялото“ е  проект на Музея на медицината към МУ - Пловдив в партньорство с Община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“. Гостите и гражданите на древния Филипопол могат да  разгледат изложбата до 9 октомври.

 

Рицари донасят под тепетата еротични сладки  

„Храненето през Средновековието се е определяло от сезоните и региона, в който живее човек. Различното в този период е неговото религиозно осмисляне - как се е представяла храната, как се е митологизирала. Това е така и до ден днешен. На мюсюлманската трапеза няма да видите свинско, на християнската няма да има змии и бръмбари, защото са свързани с изгонването на Адам и Ева и прекратяването на блажения им живот. Неосъзнато тези забрани се спазват и до днес“, разказва културологът.

Гостите на изложбата имаха уникалната възможност да опитат хляб по рецепта от VII  век, който е бил любим на император Константин IV Погонат, разбит от хан Аспарух край Онгъл. Императорът страдал от подагра и диабет и не е трябвало да яде бяло брашно. Неговите лечители са открили 15 съставки, които да омекотят вредното действие на глутена и така, въпреки болестите си, владетелят можел да яде от любимия си бял хляб.

Гостите опитаха сладко сирене със сушени плодове, пресни подправки и мед, яйца с пикантен сос от II век, еньовски гъби, овкусени с над 10 вида билки, които заради достъпността си присъствали както на императорската трапеза, така и на бедняшката софра.

 Най-голям интерес предизвикаха еротични сладки, любими на император Фридрих II Барбароса, който също е свързан с историята на Филипопол. Рицарите, откривайки Изтока и минавайки през града,  донасят екзотичната рецепта, която съдържала сушени плодове, медовина и 14 вида екзотични подправки, които възбуждали всички рецептори и желания в човешкото тяло. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?