71

Мими Иванова:Не съм се чувствала велика, просто обичана! СНИМКИ

Обичаната от няколко поколения певица Мими Иванова е родена на 28 декември 1946 г. в Хисаря. Завършва Средното музикално училище в Пловдив и Музикалната консерватория в класа на Ирина Чмихова. Още като ученичка е солистка на естраден състав в Пловдив, а като студентка - на оркестър „София“.

Песни за нея пишат едни от най-големите поети и композитори на България. Работила е с имена като Точно Русев, Найден Андреев, Зорница Попова, Мария Ганева.

Вечни са хитовете ѝ "Петнадесет лалета", "Майчице свята", "Слънцето в моите коси", "Вълкът и седемте козлета", "Вече свърши хубавото време", "Ах, този дъжд", "Зелената стара чешма", "Понякога само", както и незабравимият ѝ дует с Борис Гуджунов - "Хора и улици". Мими Иванова е носител на редица награди.

С  композитора Развигор Попов се срещат в оркестър „Стакато“, на който тя е солистка, а той - ръководител. Влюбват се на турне в бившия СССР и оттогава са неразделни. 

Имат дъщеря Ина, която ги дари с внучката Тайа Мей.  

С  Развигор Попов  са основно жури в конкурса „Петнадесет лалета", който се провежда всяка пролет  в Хисаря. Мими Иванова има школа, в която преподава на млади музикални таланти. Продължава да изнася концерти. „Ние и песента“ е последният ѝ албум. На 27 февруари песните ѝ разплакаха българската общност в Сидни, Австралия. 

 

-   Г-жо Иванова, концерт в Сидни малко след концерта в Бургас, не е ли този творчески график прекалено изтощителен? 

- Уморително е, но пък е много мотивиращо. Обичам такива предизвикателства. А и цял живот съм живяла в напрегнат график. Обичам да се раздавам и това ме зарежда с енергия и идеи. Мисля, че публиката оценява това, че не се щадя, че правя нещата на максимални обороти.

Още от промените в началото на 1990-те си казах: стига толкова. Вече ще си гледам само музикалната школа. Но се оказа, че изобщо не съм готова да се откажа от сцената. И при първа възможност като луда се втурнах да съм там. Не можеш да се разделиш с това  чувство.   

Музиката си остава моят живот. Благодарение на нея винаги ми е пълно, тя винаги ме провокира за нови търсения, зарежда ме с нови усещания.  

Мими в звездните си години 

 

Запалих се по пътешествията, дори ще направим концерт за българите в Сидни


- Различна ли е днешната публика? Каква музика предпочита? 

- Музиката, която публиката днес иска да слуша, е различна. Но има избор - хората избират къде да отидат, избират изпълнителя, когото искат да слушат. А нашата публика си е пак същата, тя си харесва тия хубави песни, с красив, поетичен, задълбочен  текст. Щастлива съм, че тази публика никак не е малко.

Има много хора, които имат история с нашите песни, не само с моите, а и на колегите от моето поколение.  Има много хора, на които им е приятно да си спомнят как на тези песни са срещнали любовта, как са се оженили или пък са се разделили, за да срещнат нова любов. И тези спомени да са свързани с любими песни, които сме изпели.

Тази публика е многобройна, но за съжаление, е малко пренебрегната от медиите, от радиата. Сега те търсят младата аудитория и това е хубаво. Но пък защо да няма едно предаване за хубава българска попмузика?! Сигурна съм, че ще има много слушатели това радио, което пуска тези стари, любими  песни. Добре е да слушаш новото, но как да отидеш към него, ако не стъпиш на старото? Нека хората да чуят и тези стари хитове.

С Развигор са тандем от десетилетия


- След толкова изпети песни, имате ли си любими? 

- Да, естествено, че има песни, които много повече ми лежат. Те са станали шлагери, които хората искат да слушат отново и отново. Може би те са ми любимите. Но харесвам и такива, които не са станали толкова популярни. Невинаги всяка песен има късмета да се чуе, най-малко пък сега, когато почти не сме излъчвани. Или пък се излъчват само стари наши неща.

 

С Развигор сме заедно от десетилетия - ако музиката те "закопчее" с някого, трудно можеш да се измъкнеш

 

- Имате и нови песни. Защо не ги чуваме често?  

- Понякога чета в интернет: Защо пеят само стари песни?! Напротив, имаме и нови. Те са пак в нашата стилистика. Ние харесваме този тип песни, в които текстът има стойност, история, смисъл. А това като че ли в днешно време някак не се цени толкова.

Но не можем да отречем, че и днес има хубави песни. Всяко време си има и хубавото, и не толкова хубавото. А и времето днес е различно. Както пише  Иво Сиромахов, българинът е странен човек - по цял свят хората търсят хубавото, само българинът търси кусури.  

Някога, в най-активното ми време, нямаше интернет, нямаше социални мрежи и тогава не съм усещала, че хората могат да нараняват така  с думи. Днес обаче това се случва редовно. Ето това не харесвам на българите, този негативизъм. Когато нараняваш други хора с острокритични коментари, това наранява и теб.

Опитвам се да съм по-често добра, защото знам, че доброто се връща. 

 

Много хора имат история с нашите песни - спомнят си как са срещнали любовта, оженили се или се разделили


- Вие сте и активен музикален педагог. По-трудно ли пробиват днес талантите? Шанс или капан са многобройните музикални формати?

- О, българите са много талантливи, особено в музиката. Но както и да се мъчат да помогнат на талантите в тези формати, пазарът е толкова огромен за малка държава като нашата, че няма как успехът да е лесен. Отива талантът в един формат, представя се добре, но пазарът  после не може да го поеме. Малка е държавата ни.

А и в момента има и съвсем друг вид музика, която много повече залива и пробива.

А и при толкова медии информацията се разпилява. Много е трудно например някой да разбере, че си направил нова продукция, че съществуваш. Някога имахме късмет - имаше две радиа, две телевизии, преди това дори беше само една. И като покажеш нещо, то се чува и се вижда, стига много по-бързо до публиката. А сега на младите таланти им е трудно да пробият, камо ли да предизвикат сензация, да станат звезди.

Хората в музикалните формати се опитват нещо да направят за децата, но следва втори формат. След това ​- трети. И става така - тъкмо си излязъл и си се показал на пазара, и вече те няма, измества те някой друг талант.

С Развигор и колеги музиканти 


- За вас са писали песни най-добрите ни поети и композитори. Това само шанс на времето ли беше? Колко трябваше да се борите за успеха?

- О, успехът не идва без битка. Трябва да имаш и качества. Да, имала съм шанс, но съм се трудила много упорито, за да постигна успех. Да, имала съм щастието да попадна на музиканти, на изключително талантливи хора.

ДНА-Пловдив, където работех с музиканти от бъдещия състав „Бели, зелени, червени”, беше уникална школа. Директор там беше полк. Стоян Коджабашев, много уважаван от мен човек, изключително колоритен. Сега си давам сметка колко уникални хора съм срещала в живота си. Някой ще каже - стара школа!  Да, но хора, от които научихме много ценни уроци.

 

По наше време нямаше социални мрежи и тогава не съм усещала, че хората могат да нараняват така  с думи

 

- Чувствали ли сте се някога звезда? Имаше ли някога звездомания, когато бяхте на върха на славата?

- Не, не съм се чувствала звезда. И досега се радвам на хубавите спомени, които хората споделят, от времето, в което съм била популярна - аз и музикантите, с които съм работила.

Винаги съм била много земна. Никога не съм се чувствала велика. Просто съм се чувствала обичана ​- това беше най-важното и най-хубавото, което съм усещала. Но звезда - не!

Може би Лили Иванова, Емил Димитров ​- това са изключителни изпълнители. Много се възхищавам на Лили, че продължава да пее пред пълни зали. Това наистина е чудо. Бог да ѝ дава сили да продължава да доказва, че възрастта не е спирачка за този, който може.

Трябва всички да се радваме на такива хора, да ги уважаваме.


- При толкова дълга кариера сигурно е имало гафове на сцената, изненади?

- Много гафове са ставали. Много често се е случвало да паднеш, защото светлината срещу тебе те заслепява. Тичаш и си много щастлив, че публиката те аплодира, и изведнъж се озоваваш в оркестрината. Но това е част от работата.

С Развигор


- С Развигор сте заедно от десетилетия. Музиката ли е най-силната спойка между вас?

- О, от ужасно дълго време сме заедно. Но не мога да си представя той да не е около мен. Много велико нещо е музиката, ако тя те "закопчее" с някого, трудно можеш да се измъкнеш. И слава богу!

Благодаря на Развигор, че той е по-мъдрият, по-търпеливият в нашия тандем. Аз повече се паля. А той си мълчи, изчаква да мине бурята и да забравя проблема. Ако и двамата партньори се палят лесно за дреболии, свършено е. 

Много е хубаво да имаш такъв човек около тебе, който да не бърза да направи нещата невъзвратими.  Много ценя това качество у него. Но много рядко му го казвам, за да не го разглезвам.    

 

Лошото на музикалните формати е, че следват един след друг - тъкмо си излязъл на пазара, и те изместват


- Вярно ли е, че сте били на концерт дори в деня на сватбата ви? Толкова ли е обсебваща тази професия? 

- Тогава не можеше другояче. Живеехме толкова динамично, постоянно пътувахме. Питали са ме дали тази професия е прекрасна, какво ми е взела, какво ми е дала. Действително с нея нямаш личен живот.

Но музиката е като наркотик  - каквото и да ти вземе, все се стремиш да си пак там, на сцената, да усетиш тази разменяща се енергия между теб и публиката. Чувството е много велико и те държи, докато си жив.

Мими в началото на кариерата си


- Как се зареждате с енергия?

- Аз съм неспасяем работохолик. Ако имам свободно време, предпочитам да си остана вкъщи. Така беше, докато не се запознахме с наши почитатели, семейство от Пазарджик, които са запалени пътешественици. Поканиха ни да ги придружим. Първо се колебаех, но накрая се изкуших.

Миналата година ни поканиха в Занзибар. Така изкарахме в Танзания Коледа, моя рожден ден, Нова година. Беше толкова екзотично, вълшебно. Тази година ме поканиха на остров Бали.

А след като се оказа, че съм получила виза и за Австралия, моят импресарио на формата „Обич и песен” веднага реши, че можем да направим концерт за българите в Сидни.    

ДНА-Пловдив, където работех с музиканти от бъдещия състав „Бели, зелени, червени”, беше уникална школа


- Има ли мечта, която все още гоните? 

- О, човек никога не може да каже, че е постигнал твърде много. Особено аз с моя характер на Козирог - все се опитвам да свърша всичката работа на този свят, както се шегува Развигор.

Но имам още много мечти, нова жажда за пътешествия.

Дори едно малко излизане от зоната ни на комфорт ти зарежда батериите с нови красоти, предизвиква те да учиш нови неща. Да инвестираш в пътешествие,  да храниш духа си, е много по-добре, отколкото да се фокусираш  само в материални неща. 

Мими винаги се раздава на сцената

 

Песни през плач

Имам трудни песни - не като изпяване, а като емоция. Много трудно записах песента „Българийо, децата ни върни”. Беше в началото на промените, когато хората масово напускаха страната. 

Тогава замина дъщеря ми, приятелките ми. Животът ми загуби вкус, нямаше с кого да споделя дори едно кафе, чувствах се буквално осиротяла. Нищо не може да замени приятелите от детството.

Всеки ден влизах в студиото, стигах до думите „някой ден ще се върнат децата, но знам дълбоко в себе си, че няма да стане така” и избухвах в плач.

Изпяла съм много песни за майката, но една от тях, изключително тъжна, ме разтърси. Подари ми я Евгени Минчев. При думите ”В старата стая на мама замръквам, ухае на вар и на турско кафе…”  сълзите ми рукваха. Много съм чувствителна към родителите  - моите са ми дали толкова обич, че за мен и те, и  родът са нещо много свято.

В новия ми албум има една песен - „На тях, бащите”, за бащата, който си е отишъл, но завинаги остава герой в очите на детето си. На концерта в Бургас беше премиерата. Обичам такива песни, разтърсват ме и публиката го усеща. 

 

Спомен от концертите


Дъщеря ми заспа в барабаните на Васко Кръпката

Сестра ми отгледа  нашето дете. Като малка дъщеря ми казваше мама леля и мама Мими. И беше много учудена, че някакви хора изведнъж я лишават от мама, докато я гушка, за да им даде автографи, признава певицата.  

Дори веднъж  беше заспала в барабаните на Васко Кръпката на сцената. Бяхме я взели от сестра ми на едно турне. Но Ина капна от умора на един много дълъг концерт. По едно време се обръщам, чувам, че барабанистът Васко съвсем не се чува. Започнах да му махам сърдито - давай, на финала сме! А той ми показва с очи и виждам, че дъщеря ми се свила в колоната на уредбата и заспала почти на пода. После Васко ми обясни, че сърце не му давало да бухне силно с палката, защото ще стресне детето.

Повечето концертиращи музиканти са преживели такива драми - да не могат да си видят децата заради тежките дълги турнета, обяснява Мими Иванова.

 

Магията Пловдив Ученичката, Тома Спространов и идолът Емил

Мими с Емил Димитров, неин любим изпълнител от дете 

 

Мими Иванова не крие, че има специална и силна връзка с Пловдив. Още като ученичка в Музикалното училище тук тя е солистка на естрадния състав на ДНА. Там попада сред страхотни музиканти, сред които Веселин Николов, по-късно създател на легендарния състав „Бели, зелени, червени”. Дори започва да печели пари - след всеки концерт на изпълнителите се полагали по лев и 20 стотинки, според тарифата на армията. 

"Мими беше толкова фина и крехка, че на сцената до нея акордеонистът на оркестъра Васил Чардаклиев изглеждаше като грамада. Бяха много интересна гледка", разказва фотожурналистът Иван Коджабашев. 

Той си спомня и любопитен епизод с концерт в Пловдив в зората на 1980-те, за който Мими пристига с навехнат крак. Приятелите ѝ я откарали по спешност във физкултурния диспансер. Целият състав я аплодирал в коридора. Лично главният лекар се заел с физиотерапията. След процедурите Мими успяла не само да проходи, но и да пее вечерта на сцената. 

Мими в началото на кариерата си

 

Мими е и една от първите изпълнители, заедно с Христо Кидиков, също ученик тогава,  в легендарния навремето младежки клуб „Искра 100”. Докато учела в Музикалното училище, тя живеела точно срещу дома на легендарния радио и телевизионен водещ Тома Спространов. Тогава у Томата непрекъснато било пълно с изпълнители от тогавашния музикален елит,  които тя гледала със страхопочитание през едно прозорче -  Борис Гуджунов, Лили Иванова, Емил Димитров, Иван Пеев,  Мария Косева, саксофониста Румен Петров-Хъмфри.

Томата запознал даровитата ученичка с някои от тях, които за нея били идоли. Била обсебена от Емил, Козирог като нея, от Лили Иванова, чиито песни пеела от дете. 

Да живееш на младини в романтичен град като Пловдив, е дар от съдбата, магията остава завинаги, казва Мими Иванова.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?