Михаил Добрев разказва лакърдии за "Балкантурист"
12 весели истории ни връщат във времената, когато фирмата беше хегемон в туристическия бизнес у нас
- 11:00, 26.06.2022
- 15:16, 27.06.2022
- 4536
- 15
Премиерата на книгата "Голямата сделка" на пловдивския бизнесмен Михаил Добрев се състоя в културен център "Тракарт" в Пловдив. С овладян творчески пиетет към хумора и сатирата, авторът ни пренася във времената и света на личните си перипетии и емоции като служител по интериорния дизайн във всемогъщия по онова време "Балкантурист" - хегемон на туристическия бизнес в страната и конкурент на "Некерман" в света, пише за книгата художественият редактор Атанас Владиков.
В 12 хумористични истории Михаил Добрев-Мишона, кара читателите да пътуват в духа на времето и ритъма на живота на няколко поколения българи.
"Тази книга не е писана, тя е разказвана.
Най-напред пред приятели. Тя е писана като спомен", заяви издателят Стойо Вартоломеев. На събитието присъстваха бизнесменът Димитър Георгиев, главният архитект на община "Родопи" Атанас Недевски, председателят на ОбС "Родопи" Георги Цанков и други.
Книгата на Добрев се ражда по естествен път. Любопитното е, че идеята за нея се появява след лакърдии в кафене, където Мишо Добрев се събира с приятели.
“Tе искаха да слушат някаква нова история от миналото. През тези 18-19 години съм се сблъсквал в дирекция "Балкантурист" с много хумористични ситуации, в които участвах като главен герой. Всяка една история беше споделена на чашка кафе. Тези мои приятели много настоятелно започнаха да ме убеждават, че това нещо е хубаво да се опише, да се разкаже като весели случки. И така стана, че в книгата се събраха 12 истории“, разказа пред „Марица“ авторът.
Бизнесменът с тенора Ивайло Михайлов
Той посочи, че ще продължи да пише, ако читателите проявят интерес към веселите му истории, и действително това доведе до втори или трети тираж на книгата му. „Вече имам още разказчета, подготвени за реализация“, сподели авторът.
В дирекцията на "Балкантурист" Добрев попада много млад. Тъкмо е завършил „Строителство и архитектура“ и намира свободно място като проектант за интериорен дизайн. „Това много ми се удаваше и бях станал член на Творческия фонд на Съюза на художниците. Имах право да проектирам и това много ми допадна. По този начин попаднах в дирекцията на "Балкантурист".
Това е една голяма школа. Тя ни научи на поведение, на етикет на обличане, на начин на контакт, на начин на хранене и избор на храна, както и на чужди езици. През онези времена езиците не бяха толкова популярни. Допирът до чужденците ни накара да овладеем самия чужд език. И до ден днешен си мисля, че това нещо си беше една школа за всички нас, които работехме в тази система. С удоволствие пак бих започнал в „Балкантурист“, ако сега мога да върна времето назад. По онова време менюто бе по-кратко. Не беше такова голямо изобилие, както е сега, но беше много качествено. Сега, както виждате, менютата в някои ресторанти са цели алманаси и човек се чуди какво да избере. Но за качеството и за грамажа може много да се говори“, посочи Добрев.
Бизнесменът разказа, че тогава имало истински държавен стандарт и
при главния готвач в кухнята грамажът на порциите бил като закон.
„Имаше и цял отдел във всяка една дирекция технолози, които правеха технологичната разработка и инспектираха както за качеството, така и за грамажите. Нямаше мърдане в това отношение. Имаше строги наказания, като най-сериозното беше изхвърчане от работа. Нямаше такъв голям дефицит на готвачи. Системата имаше школа, в която се обучаваха главни готвачи, сервитьори, бармани, управители и всичко това нещо даваше кадри, които бяха много добре обучени. За разлика от сега. Като се почне от менютата сега - голямото разнообразие, но недобро качество. Има и ресторанти, които се стараят сега да запазят клиентите, но има и ресторанти, които го карат през просото. Наистина се намират добри заведения в Пловдив и сега, в които нивото се е запазило непроменено от самото им създаване. И те са пълни с клиенти. Всичко зависи от собственика“, категоричен е Добрев.
Любимите му ястия са супа топчета, пълнени чушки, понякога шницел. „Научихме се да ядем морски дарове, ходейки в Гърция. Във всяко едно излизане извън България имам много интересни впечатления, но най-обичам да се прибера отново в родината си“, сподели още Мишона.
За него Пловдив е най-хубавият град и най-доброто място за живеене. „Пловдив се развива много добре. В по-бурния начин на развитие се допускат грешки, но не трябва да гледаме грешките, а да се учим от тях. Това е най-добрият град за живеене. Има толкова много съчетани неща като археология, като съвременна архитектура, реката. Радвам се, че съм пловдивчанин. Жалко е, че Старият град малко изостана в тази си част, която си беше изключително привлекателна. Спомням си как софиянци идваха само за да вечерят в заведения като "Алафрангите", "Бъчвите", "Тракийски стан", "Пълдин", "Ритора". Всички тези имена, ако има възможност да се възстановят и да заработят, сигурен съм, че Старият град ще се конкурира много смело с "Капана", който е много добър пример, но не трябва да бъде за сметка на някой друг археологически комплекс“, каза още Добрев.
Той с въздишка гледа назад към отминалите години. „През тези три десетилетия ние не можем да се отпуснем. По време на социализма, колкото и неприятности да имаше, хората си знаеха, че нещата са си едни и същи. Сега през последните 30 години има едно напрежение, че не знаеш догодина дали ще е същото. Тази несигурност се отразява върху лицата на хората, които срещаме по улицата. Вече няма кой да се шегува. Изгубихме това чувство на хумор, което го имахме преди.
Започнахме да го удряме повече на кавги, отколкото на шеги
Пловдив, за разлика от другите градове, както в миналото, така и в настоящето има най-много бохеми и все още ги има, и те не са малко. Не знам дали всеки един има ясна представа какво значи бохем. Това не значи да стои по кръчмите и да вдига наздравици. Да си бохем е свързано с изкуство, с хубави преживявания с хубави компании и с общество, което действително се е съхранило. В бохема няма злоба и завист. Той е свободна личност и весел човек“, убеден е Михаил Добрев-Мишона.
Дража заповядала да боядисат с латекс фреска на Йоан Левиев
В една от главите на книгата си Мишона разказва за подготовката на легендарното заведение „Пълдин“ в Стария град. „Когато се правеше, бяха възложили на две известни имена - художниците Христо Стефанов и Йоан Левиев, да изрисуват по една фреска вътре в залите. Едната фреска, която изрисува Йоан Левиев, беше "Танцът на дервишите". Три-четири дни преди откриването пристига делегация от Окръжния комитет на партията, водена от Дража Вълчева. И когато видя това нещо, тя попита директора Запрян Запрянов: "Какви са тези турски мотиви по стените, бе? За това ли харчите държавната пара?". И нареди фреската да бъде боядисана отгоре. Не минаха повече от три часа и всичко беше заличено с бял латекс.
Аз бях много притеснен и се обадих на Левиев да му кажа за случката. Той обаче много се зарадва. Аз учудено го питах: "Но как?". А той ми отвърна: "Знаеш ли, че този латекс ще ми съхрани изкуството за много години напред и ще дойде време, когато отново ще се разкрие".
С Йоан бяхме големи приятели. Ние направихме заедно с него интериора на едно голямо заведение в град Лайпциг, тогава беше в ГДР. Казваше се "Стария Пловдив". Йони беше нарисувал голяма фреска, изразяваща Пловдив в духа на онова време - с файтоните и другите неща. Лично министърът на търговията дойде да го открие“, спомня си легендарният Добрев.
Кой е авторът
Михаил Добрев е роден през 1949 година. Завършва средно образование в техникум по строителство и архитектура и висше във ВУСИ (Висше училище по сигурност и икономика). От 1975 г. до 1989 г. работи в дирекцията на "Балкантурист" От 1990 г. създава фирмата си " ДОГ-виза". Той притежава голям принтцентър, ателие за химическо чистене, паркинг с автомивка и др.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни