3906

Михаела Филева пред "Марица": Написахме песните за новия ми албум само за 96 часа

Много съм добра в това да се вадя от зоната си на комфорт, твърди изпълнителката

 Михаела Филева е една най-популярните и талантливи звезди на българската музикална сцена. Преди няколко дни тя представи новата си песен на Годишните музикални награди на БГ Радио, озаглавена "По навик". Филева работи активно по новия си албум, който се очаква да излезе на 20 октомври. "Марица" се срещна с певицата по време на Spike Bulgarian Music Showcase в Пловдив и разговаря с нея за предстоящите изненади за феновете, за това дали творчеството е самотно занимание и кой е правилният начин да се прави музика.  

 

 - В края на април ти стана част от songwriting camp (лагер за писане на песни). Сега те срещаме на Spike Bulgarian Music Showcase. Доколкото разбирам, има връзка между двете неща. Разкажи ни повече за това и всъщност ползотворен ли се оказа творческият лагер?

 - Много съм щастлив​а да споделя и да знам, че нещо готино като Spike се случва в България. Това е един от пионерите в този формат и е много ценен точно заради връзките, възможността да се запознаеш с хора, които се занимават със същото, с което се занимаваш и ти - с продуценти, с мениджъри, с хора, които също са артисти и буквално успяват да доведат хора от цяла Европа. Това е наистина вдъхновяващо и повод за обмен на идеи. Басистът на моята банда - Александър Обретенов ни запозна със създателя на Spike Боян Бояджиев, който ни покани на миналогодишното издание на шоукейса в Пловдив. Там пък се запознахме с Питър Остед, който е сред основните участници. 

Това беше повод след това заедно да организираме songwriting camp, който се случи в края на април. За 4 дни успяхме да напишем общо 13 песни, Питър доведе изключителни автори, за мен беше голямо удоволствие да работим заедно с тях. Много неща научих от тези хора. Някои от тях бяха шведи, а знаете, че Швеция е люлката на попмузиката. Това са хора с много опит, с изключително желание за работа, изключително човечни по начина си на комуникация, по начина си на създаване на музика. Питър беше всъщност човекът, който сбъдна една моя мечта - да направим такъв songwriting camp. Това може би е един от най-ефективните начини да се пише музика, в цял свят се прави по този начин. В България сякаш това все още не е възприето като първото нещо, което правиш, когато решиш да записваш албум или решиш, че имаш нужда от нови песни.

 - Ако правилно разбирам, на лагера сте непознати хора, но как се получава чаканият резултат толкова бързо?

 - Абсолютна енергия е. Разбира се, това, че всеки един от хората, които са избрани да бъдат в този лагер, както от българска, така и от международна страна, са страхотни професионалисти, има значение. Предполагам, че това е било част от разковничето. Още при срещата ни синергията започна да се случва буквално на секундата. Запознавахме се, всеки си разказваше житейската история и в момента, в който влезеш в студио с тези хора, то е нещо между опознаване на човек, който имаш усещането, че си познавал винаги заради прозорците на откровения, аз така ги наричам, които музиката и въобще изкуството ти дават възможност да имаш с хората, с които влизаш да пишеш музика в едно пространство.

 - Всъщност всички написани песни ще са част от новия ти албум. Разкажи малко повече за него.  

 - Първата ми нова песен "По навик" излезе миналия петък, а официалната ѝ премиера бе на Годишните музикални награди на БГ Радио, които се случват тук в Пловдив. Предстои излизане на клип на същата песен. Част от останалата музика превеждам на български, тъй като ние работихме само на английски заради международния състав на авторите на лагера. За мен остана писането на текстовете на български, но може би дори няма да превеждам всичко. Има неща, които са толкова подходящо и страхотно написани на английски, че дори ще се осмеля да издам музика на английски. Албумът е написан за 96 часа, което за мен е абсолютен рекорд като автор и част от екипа на авторите, работили по него. Остават няколко довършителни задачи по продукцията, за да може да финализираме работата и ще бъде факт на пазара тази есен. Датата, която сме избрали, е 20 октомври.  

 - Освен че лагерът е бил изключително ползотворен и че е причина за нови приятелства, ти спомена, че те е научил на много неща. Какви по-точно? 

 - За мен процесът по писане на музика винаги е бил малко по-самотно занимание, тоест сядаш сам с пианото, започваш да пишеш текстове, да мислиш мелодии. И това, че си сам, прави потока на идеи една идея по-бавен. Съгласете се, както при един брейнсторминг, просто добрата идея идва и се ражда много по-бързо тогава, когато е в комуникация с други човешки същества. И въобще, моделът на работа по този начин прави самия процес много по-ефективен, отнема от твореца бремето на всички въпроси и съмнения, защото в секундата, в която създаваш нещото, имаш човек, който реагира и казва дали това е добро, или не. Всъщност твоята лоша идея ражда чуждата много добра. Едно от нещата, които със сигурност научих - че не е нужно творчеството да бъде самотно занимание. До този момент винаги съм била сама, вкъщи, прецизирам всяка фраза, прецизирам всяка дума. Аз съм много крайна, когато говорим за детайли, и винаги опитвам всичко да бъде изпипано до последния детайл. Перфекционист съм. Понякога е хубаво качество, защото помага крайният резултат да бъде на добро ниво. Но ако живееш в тялото, което го изпитва, може и да бъде не най-добрият ти приятел.

 - Доволна ли си от постигнатото до момента в твоя път?

 - Това, което мога да кажа със сигурност, е, че съм много благодарна, че плодовете на труда ми виждат бял свят, че хората оценяват музиката ми, мен като автор и изпълнител. Ние като артисти имаме нуждата от това потупване по рамото от публиката, да има някой, който да дойде и да каже, например: "Хей, тази песен я слушах 100 000 пъти този месец и ми промени живота, защото бях в труден период и точно тези думи, които ти си написала, ме вдъхновиха и ми помогнаха да преодолея труден момент". Имаме нужда от това одобрение. И получавайки го от хората, които се вълнуват от мен и от музиката ми - да, щастлива съм, доволна съм и съм наистина много благодарна.

 - Още ли се вълнуваш, когато излизаш на сцената, или тръпката избледнява с времето?

 - Съвсем не избледнява. Освен това съм много добра в това да се вадя от зоната си на комфорт съвсем умишлено. Идеята е да може не само да не избледнява, ами да ми трепери под лъжичката всеки път, когато изляза на сцена, защото, да кажем, заедно с екипа ми, заедно с хореографите, с които работя, или въобще с хората около мен, сме измислили нещо, което е ново, което не мога да направя, за да се провокирам, за да се развивам, за да не губя нито за секунда това усещане за вълнение. Според мен в секундата, в която спреш да се вълнуваш, има нещо нередно. Има рутина, може би вече и такъв комфорт, че си в абсолютен контрол, което в никакъв случай не казвам, че е лошо, но определено означава, че си спрял да се развиваш.

 - Как се чувстваш в Пловдив? Знам, че много обичаш града ни...

 - Наистина много обичам Пловдив. Скоро дори си говорихме с приятели, че това е един от малкото градове, извън София, където има изключително добре развит културен живот и това е много специално. Прави града желана дестинация за уикенда, защото там винаги има нещо - случва се концерт, случва се събитие, случва се нещо вълнуващо, което може да те провокира да запалиш колата и просто да дойдеш за час и половина. Каквото и да си говорим, това е един от градовете с най-специалната атмосфера. Ясни са причините - и историята, и въобще културните паметници, които градът ви пази. Разбира се, това е част от енергията, която витае в Пловдив, но културният живот, който се развива върху тази основа, е нещо, което го прави жив и днес. 

 - Сещаш ли се за някоя забавна случка на сцената, или както го наричаме - "гаф"? 

 - Застрелваш ме (смее се), Всичко сме си имали. Те си минаха вече някакви години, през които от всичко си е имало. Трудно ми е да се сетя за конкретна случка. Имам късмета да работя със страхотни инструменталисти, с които се качваме на сцената. Винаги свирим на живо, винаги изпълнявам песните си на живо, а живите изпълнения са пряко свързани с гафове, с нещо, което се обърква. Много са, не е една случка, за да си спомня. Част от процеса е със сигурност. 

- Какво ще пожелаеш на читателите на "Марица"?  

- Да са здрави. За мен това е единственото важно нещо, което трябва да си пожелаваме. И малко късмет. Ако си здрав и имаш късмет, не виждам какво може да се обърка.

ВИЗИТКА 

Михаела Филева е родена на 15 май 1991 г. във Велико Търново. Започва да свири на пиано на 6-годишна възраст. Скоро обаче тя открива, че призванието ѝ е пеенето. Като дете участва в известното шоу „Хит минус 1“. Михаела е финалист и победител в много музикални фестивали в България и Европа. След като завършва училище, е приета в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София. През 2001-ва се явява на кастинг в първото издание на телевизионния формат „X factor” в България. Тя е една от 12-те финалисти. Нейната поява не остава незабелязана от музикалния продуцент Владимир Ампов-Графа. Скоро след края на предаването Михаела подписва договор с лейбъла "Монте Мюзик". Получавала е много награди, а феновете ѝ я обожават. Михаела Филева може да се похвали с изключително успешна кариера и недостижим талант. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Лили

Лили

04.06.2023 | 01:01

Михаела Филева пяла ли е за хората с обратна резба???

Отговори
0 0

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?