Мери от „Мери Бойс Бенд“ - 30 години ореол за българската музика

Мария Мутафчиева, по-позната като Мери от „Мери Бойс Бенд“, е едно от изключителните явления в българската музика. Нейният глас е толкова разпознаваем, че просто няма човек, който да не се е докосвал до него. Талантът на Мери не познава граници, а като вокалистка на една от най-добрите БГ групи, тя буквално е гостувала във всеки дом и е дала опора на много меломани с песните си. 

Мария Мутафчиева е родом от Бургас. Там завършва Математическата гимназия, а след това е приета в Софийския университет, където следва специалност „Славянски филологии“. През 1994 г. е главен инициатор за създаването на „Мери Бойс Бенд“. В рамките на няколко години групата става незаобиколим фактор на родната музикална сцена и ѝ подарява „евъргрийни“, които се пеят навсякъде и по всяко време - от часовете по музика в училище, през музикалните школи, до бляскавите сцени на телевизионните предавания от типа „Гласът на България“. 

Мария е в компанията на Илиян Георгиев и Мирослав Мутафчиев, който се превръща в неин съпруг и баща на дъщеря ѝ. Още първият им албум „Непознати улици“ ги прави любимци на публиката, а през 2002-ра групата е номинирана за дебют, албум, песен, текст и кавърверсия на годината от наградите на „БГ радио“. Тази година Мери отбелязва 30 години на музикалната сцена, а за групата този юбилей също предстои. Любопитното е, че първите си участия и обиколки из България „Мери Бойс Бенд“ прави с Ваня Костова.

Тази вечер в Първо студио на БНР в Пловдив Мери ще представи първия си самостоятелен албум. Това бе повод за срещата на „Марица“ с вокалистката, която разкри много за миналото, настоящето и бъдещето. 

„Бяхме студенти в София. С китариста ни Миро и пианиста Илиян репетирахме всеки ден и точно когато „сглобихме“ репертоар, се запознахме с великолепната Ваня Костова, засвирихме и запяхме с нея, тръгнахме по участия и концерти, на обиколки из България... Сякаш наистина се сбъдна пророчеството късметът идва при подготвените! Имахме гигантския шанс да се качим на голямата сцена още със сформирането си, но и когато бяхме напълно готови чисто музикално! Ваня беше за нас истинска школа в действие: даваше ни пример за всичко, ценни съвети и практически умения. Намираше ни и много самостоятелни ангажименти. Винаги се връщаме към своето професионално начало с топли чувства и усещане за изпълнен с музика и щастливи моменти период от живота“, сподели Мери пред „Марица“.

Бандата получава името си през лятото на 1994 г. на един от своите петъчни концерти в софийския „Кънтри клуб“. Преди първото си участие музикантите се чудели как да се представят, като излязат пред публиката, и набързо измислили как ще се казват.

„През онова лято обаче свир​ехме всяка вечер в един клуб в Княжево. Собственикът на клуба финансира записа на първата ни песен в студио -кавърверсия на „What’s a Woman” на Vaya Con Dios. Записахме я и спечелихме с нея изданието на конкурса „Хит минус едно“ през август. Като награда от конкурса пък записахме авторската си композиция „Къде избяга вятърът“. Скоро след това, на един концерт в „Кремиковци“, хората сами пожелаха да им я изпълним, защото много им харесала по телевизията. Още авторски записи направихме година по-късно в БНР, след като към групата се присъединиха басист и барабанист. От тези песни само „Опит за летене“ доби популярност, но я издадохме едва през 2012-а в новата версия на албума „Непознати улици“. След години преработихме с нов аранжимент и „Ще успея ли някога да надбягам птиците“. И сега тя е сред най-обичаните от публиката и най-изпълняваните от нас песни“, разказа талантливата певица от Бургас.

За своя рождена дата „Мери Бойс Бенд“ счита 28 януари 1995 г.,

защото точно тогава за първи път изнася концерт в​ състав, в какъвто е и до днес. За този голям творчески период групата има зад гърба си хиляди концерти, многобройни музикални номинации и награди, албумите „Непознати улици“, „Само за теб“, „Дългият път към дома“, „Щастливи дни“, няколко сборни и записани на живо концертни албуми. Всичко това превръща „Мери Бойс Бенд“ в една от най-обичаните и успешни групи в България.

С усмивка Мери разказа, че музиката е неразделна част от живота ѝ от най-ранна детска възраст. Свири на пиано и посещава уроци по солфеж от шестгодишна. В 8. клас вече е част от групата на Математическата гимназия в Бургас. Тя е поканена на прослушване, вземат я за пианист и така веднага започва с репетициите и ученическите изяви. По-късно мястото ѝ в ученическата група заема сегашният пианист на "Мери Бойс Бенд" ​- Илиян. „По-късно се събрахме и с Миро в София и създадохме група. Това, което винаги ни е мотивирало, е любовта към музиката, желанието да свирим заедно, да изкарваме максимално време заедно. Много държим на приятелството помежду ни, на тръпката да свирим заедно, на усещането, че създаваме нещо красиво заедно“, сподели Мери. 

Талантливата вокалистка определя своето професионално пребиваване в музиката до голяма степен като случайност.

„Не съм прекарвала часове пред огледалото с дезодорант в ръка,

нямам музикални попидоли… Обичам Шопен, Григ, Бах ​- композитори, чиито произведения преди свирех, а днес все по-рядко изпълнявам и предимно слушам“, посочи Мери.

Тийнейджърските години на певицата преминават под знака на хардрока и хевиметъла заради големите гласове и виртуозните инструменталисти, които изпълняват такава музика. Но най-много в реализацията ѝ като музикант винаги са помагали колегите ѝ от "Мери Бойс Бенд".

„Професионално, в началото, ръка ни подадоха изключителните Пламен Ставрев и Ваня Костова. След това колелото се завъртя. Срещали сме много подкрепа, обич и разбиране по пътя си, но и до ден днешен с момчетата разчитаме предимно на себе си. Ако мога да върна времето и да променя нещо, то е, че бих започнала по-рано да записвам авторска музика. Може би беше грешка, че през 90-те не записвахме своите песни години наред, а се отдадохме предимно на свирене по клубове… Към записите се насочихме едва в края на 99-а… Но пък бяха красиви години - най-романтичните в историята на групата и най-безгрижните в моя професионален живот! Просто свирехме, обикаляхме различни места, срещахме интересни хора и се забавлявахме“, подчерта вокалистката на „Мери Бойс Бенд“.   

Групата има три песни в учебниците по музика 

Малко са групите в България, които могат да се похвалят с това постижение. „Мери Бойс Бенд“ имат цели три песни, които се изучават в часовете по музика. Това са хитовете „Непознати улици“, „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“.

„Когато създаваш песен, няма как да знаеш със сигурност, че тя ще се превърне в хит, камо ли в песен, която десетилетия наред ще е сред най-излъчваните и любими за хора от различни поколения. Успехът на „Непознати улици“ ни прави горди и ни кара да я обичаме все повече и повече. Тази песен ни е донесла много приятелства, чудесни истории и незабравими спомени!“, разказа Мери.

Трудно се справя с ранното ставане 

Мери е била изключително примерна ученичка, с пълен бележник с шестици. Голям проблем обаче било ранното ставане. „Бях кротичко дете, което все чете, решава задачи и свири на пиано. В училище бях за пример - винаги внимавах в час и повярвайте, това ми спестяваше много време от подготовката на уроците вкъщи. Завърших Математическата гимназия в Бургас с отличен успех, а всичките ми неизвинени отсъствия бяха все от закъснения. И днес се справям трудно със ставането сутрин“, признава певицата.

В свободното си време Мери обича да чете. От доста време най-любими са ѝ автобиографиите на известни личности. „Обичам рок концертите, ходенето пеша, пътешествията с кола и разходките в градски паркови пространства. Мисля, че по парка на един град можеш да разбереш всичко за гражданите му“, убедена е тя. 

Дъщеря ѝ RIA ​- музикална звезда от ново поколение

Дъщерята на Мери и Миро - Мария Мирославова, също избра пътя на музиката и жъне успехи. Младата дама има много таланти, но решава да бъде на сцена-като мама и татко.

„RIA е зачената с музика. Свири от съвсем ранна детска възраст на пиано и китара, а до седми клас включително учи в Националното музикално училище, където беше най-добрият солфежист в групата си. После завърши с отличие СМГ, след което и бакалавърска степен по „Компютърна анимация и визуални ефекти“ в Манчестър. В момента учи математика и информатика, свири, пее и рисува“, ​разказва Мери.

 Двамата с Миро никак не са искали дъщеря им да се занимава професионално с музика, но в Манчестър тя засвирила в клубове и това предрешило всичко. „Знаем, че е добра в създаването на песни, в интерпретациите и представянето им на живо. За щастие, първите ѝ авторски сингли се харесаха и са изключително успешни, а 2022 г. ѝ донесе и наградата за БГ Дебют на БГ Радио. Горди сме като родители и я оставяме сама да върви по пътя си, сама да решава в кой момент накъде да поеме, защото вярваме, че има интелект, сили и талант да покори света!“, ​признава за дъщеря си Мери. 

 

Вокалистката Мария Мутафчиева:

Сезоните в живота се сменят, а ние сме си все същите

- Дали постигнахте всичко онова, което сте си поставили като цели?

- Всичко при мен се случва стъпка по стъпка. Вървя бавно и уверено напред по пътя си, вярвам в бъдещето! Мисля, че едно от най-важните неща, които човек може да постигне или по-скоро да устои, е да бъде верен на себе си, да бъде искрен с публиката, да изпитва обич и уважение към хората, към колегите си и към сцената. Аз имам всичко това, нося го в себе си, чувствам сцената като свой дом, като свое пространство, изпитвам и страхопочитание, но и се забавлявам на нея. 

 - Кога всъщност усетихте за първи път, че вече сте известни и разпознаваеми като група?

 - Ние не говорим много помежду си на темата за известността. Но отдавна сме осъзнали, че носим нещо различно, че имаме свой стил в музиката. Мисля, че с момчетата през годините останахме верни на българската песенна традиция. В началото, докато свирехме всяка вечер в различен софийски клуб, все се случваше след купон да седнем някъде и преди още да сме поръчали дори, на масата да идва почерпка от някоя съседна маса от хора, които са ни разпознали. Винаги сме приемали това на шега. После просто пораснахме, оженихме се, имаме деца... Не мисля, че сме се променили драстично. Все същите момчета и момиче сме. Приятели. Това, че някои хора ни разпознават, само помага по-бързо да се сприятелим с тях.

 - В живота на всеки човек има и от четирите сезона. Важи ли същото и за бандата? Повече пролет или повече есен присъства в живота на музикантите?  

 - Важи, разбира се! „Лято е и животът е лесен“… Онази песен сякаш казва всичко, нали?! Лятото е безвремие, безгрижие, безделие… Безметежност, чувство за безкрайност е лятото. Началото на една група е лято. Музикантите в нея се чувстват топло и слънчево - добре заедно. Чувстват, че сякаш цялото време им принадлежи, че времето е само за тях, че имат сили да покорят света, да го обиколят многократно, да свирят на най-големите сцени, на стадиони… Неусетно идва есента… През лятото си летял високо в облаците, а есента те приземява. Вече си разбрал докъде стигат възможностите ти. 

Групата е обиколила няколко пъти страната, издала е няколко албума и е постигнала успехи… Всеки от музикантите в нея знае доколко и за какво може да разчита на колегите си, кой как би реагирал във всяка ситуация. Концертите минават уверено, синглите излизат един след друг, публиката се увеличава и постепенно се превръща в най-голямото вдъхновение… И някъде тогава идва зимата. Именно с този сезон бих оприличила моментите, в които се налагат раздели с някого от групата - някой, който е заминал в чужбина и по една или друга причина пътищата му с групата се разделят. И тогава всичко изведнъж спира, смразява се...

За щастие - само до следващата среща с вдъхновяващ колега, до следващата ползотворна репетиция, до следващия концерт, до следващата песен… Всичко изведнъж се събужда, започва пак, като ново начало, като пролет! Пролет е всеки път, когато групата се събира да свири заедно - тогава се случва магията на творчеството, на приятелството, на големите мечти и вярата в бъдещето. Сезоните се сменят и е важно да помним, че ги има поравно в живота ни.

- Какво вдъхновява песните на бандата - случили се събития, преживени емоции или нещо друго? И в тази връзка - разкажете за създаването на някое от парчетата на групата с интересна история. 

 - Хората са моето вдъхновение, техните истории, погледи, постъпки... Любовта е най-силното вдъхновение! Точно тя ме изкушава да опиша оня поглед, учестеното биене на сърцето, щастието да чуеш най-съкровените думи…Вярвам във вдъхновението! За да създадеш песен, трябва да те осени вдъхновението! Аз много разчитам на божествената искрица, на хрумването, което идва изневиделица и те кара веднага да извадиш белия лист и да пишеш. След това дълго работя върху всяка идея, премислям всяка дума и вокална мелодия. После с Миро работим върху хармонията, репетираме с момчетата, записваме… Има песни, като „Само за теб“, които стават отведнъж. Има и други - като „Слънчогледите“, над чийто звукозапис сме работили две години.

 - Да очакваме ли втори самостоятелен албум или нови песни с бандата?

 - Вече съм на възраст, в която можете да очаквате всичко от мен! Усещам се силна, когато съм вдъхновена, а моето вдъхновение са хората!

 - Ако пишете мемоарите си, какво заглавие бихте сложили?

 - Рано ми е за мемоари, но заглавието им ми е ясно отдавна. Когато му дойде времето, ще го обсъдя с издателя и той вероятно ще го промени…

 - Какво ще пожелаете на читателите на „Марица“?

 - До всеки читател на „Марица“: Продължавай да мечтаеш!