1939
Следвайте ни

Македонецът, който рисува в България: Направих скулптура от 20 гранати СНИМКИ

viber icon

Политиците, ако не могат да намерят разбирателство, да оставят на нас, художниците, да го направим, казва Тасим Кадрия

Той е диригентът на багрите. Владее магията на цветовете и това се вижда в пейзажите му, които са пълни със слънце, позитивизъм и топлина.

Тасим Кадрия е македонският художник, който има повече изложби тук, в България, отколкото в Република Северна Македония. Подреждал е експозиции в Пловдив, но и в София, Варна, Бургас, Смолян.

Самият той вижда света без граници. „Вярно е, че имам повече индивидуални изложби в България, и това не пречи на никого. Тук намерих приятели, хора, които харесват моето изкуство и ме подтикват да продължа да рисувам. Ние сме толкова свързани помежду си, така е било от векове! В най-трудните моменти сме един до друг, като една картина с много цветове. Така че политиците, ако не могат да намерят разбирателство, да оставят на нас, художниците, да го направим”, казва Тасим.

Да, аз съм от Северна Македония, казва Тасим Кадрия. Ала всъщност е албанец по произход. Роден е на 1 август 1961 г. в село Слупчане, община Куманово, в Македония. Дипломира се в 1984 г. в Академията за изкуствата ,,Свети Климент Охридски" в Скопие, в класа на проф. Рубенс Корубин. В момента авторът преподава изобразително изкуство в училището „Фаик Коница” в село Слупчане.

Условията във високопланинското село, където израства Тасим, са тежки. В семейството му обаче е уютно: майка му пее прекрасно и има природната дарба да рисува. Синът наследява любовта ѝ към четката. ,,Нямаше пастели, нямаше учители по рисуване, но като дете рисувах навсякъде: до къщата ни имаше река, рисувах по пясъка, по земята. И се учех от хората, които можеха да рисуват. Добих някои умения от тях, вложих малко и от себе си. Без да познавам елементите и принципите на това голямо изкуство. Продължих да се развивам, понеже имах амбицията да стана художник. Баща ми се гордееше с мен!”, спомня си майсторът. Днес той подрежда платна в България - има близо 10 успешни изложби в страната ни, където е по-популярен, отколкото в родината си. Със своя усет към света, с богата палитра от цветове, с изчистените линии и с плавните композиции.

Идва в Пловдив през 2019-а - годината, когато градът е Европейска столица на културата. Специално за пловдивчани показва импресионистичните си пейзажи - с лодки, поклащащи се кротко върху морските вълни, слънчева пътека под арките от листа, кокетни мостчета, които се отразяват във водата. Четката на Таясим следва годишните времена - снегът постепенно се стопява, за да отстъпи място на пролетта, после в картините му избухва с цялата си пищност лятото. Така авторът ни потапя в кръговрата на природата. В кръговрата на живота. „Ролята на изкуството във всичките му форми е да прескача граници, да премества бариери и да установява контакти между хората. Само така можем да превърнем света в едно по-спокойно и удобно място за живеене. В място, където човекът може да бъде по-щастлив и да живее разумно”, споделя творецът.

Тасим обича България. Това се вижда от пръв поглед в картините на майстора. Обяснението му е лаконично: „Обожавам страната ви, защото България има нещо, което нито една страна на Балканите няма - това са хората и гостоприемството им, културата, природата, старата архитектура, която толкова много ми харесва. Обичам да пътувам до Пловдив, Велико Търново, Арбанаси, Елена, Копривщица”, изброява художникът. И допълва: „Освен това, при срещите ми с тях открих колко са директни, искрени и добродушни българите. И как можеш да разчиташ на тях, помагат в нужда. Затова си мисля - как да не обичаш най-доброто място, където има магия. Това е България!”.

 

Учи се от Ван Гог и Владимир Димитров-Майстора

Девствената и неповторима красота на природата още от най-ранна детска възраст оставя дълбок отпечатък в душата на Тасим Кадрия. „От ранно детство рисуването е най-голямата ми страст, мечта и любов. Докато играех, се маскирах и рисувах с боя от бъз и черниците лицето и тялото си, по пясъка и камъните около реката, която минава покрай къщата ни. Всичко това ме правеше по-интересен, по-атрактивен, по-различен от другите деца”, казва Тасим.

Родният му край - село Слупчане в Северна Македония, със своите традиции и обичаи оказва голямо влияние върху твореца. Постепенно в годините това, което го формира, е любовта му към горите, полята, цветята. Тасим обаче се учи и от големите майстори в рисуването, като Винсент ван Гог. Ала сред тях има и един българин и това е Владимир Димитров-Майстора.

Днес целият този "космос" от влияния се улавя най-добре в неговите картини. В композицията на пейзажите му си дават среща жестоката виталност, драматичното пулсиране на живота и страстното горене, в които се преплитат реалното и магическото усещане. „В моите пейзажи освен огромната енергия винаги се опитвам да показвам и нещо друго. Аз не перфекционирам реалността. Преминавам през нея и гледам отвъд самата природа и самия човек като личност. Не рисувам действителността такава, каквато я виждаме всеки ден. Материалът и техниката, формите и композицията описват конфликта и силата, от които е изваяна всяка частица на тази реалност”, споделя маестрото.

 

Родопите и чувството за вечност

Родопите са една магия! Когато ги видиш един път, те грабват с красотата си и величието си, остават завинаги отпечатъка на своята духовност, автентична атмосфера и чувството за вечност - така ги чувства всеки българин. Македонецът Тасим Кадрия ги чувства по същия начин: "Там се влюбих в планините, дърветата и чистотата на реките. Как да не рисуваш с много любов тази дивна красота, напоена и с много история".

Майсторът на четката твърди, че всеки художник трябва да умее да прониква дълбоко в детайлите на живота и да ги съживява чрез въображението си. "С една дума - те трябва да се водят от мечтите си, за да могат да ги пресъздават в творбите си - с посланието да бъдат осъществени. Знам много добре, че това не е лесно в сегашното време на духовна криза. Сега се сещам и за моите колеги, албанските художници, които изживяват едни мрачни периоди. Само че художникът е единственият, който има възможност да създава динамична среда за предизвикателствата на настоящето. Те могат да го оживят с артистичната си душа и да създадат естетическа свежест в живота на хората".

 

След войната през 2001-ва: Направил скулптура от 20 гранати

Военният конфликт в Република Македония от януари-ноември 2001 г., при който етническите албанци от Армията за национално освобождение нападат местните сили за сигурност, остави трайни последици сред населението,  казва Тасим. След бойните действия там настава пълна тишина. Остават 6 месеца без ток, а от 500 къщи оцеляват само две. Всичко е в разруха, изравнено със земята.

„Колкото да пишем и да говорим за войната, няма думи с които да опишем страданието, болката и ужаса от нея. Пожелавам никога да няма война - не само тук, но и по целия свят. Нека хората бъдат достатъчно мъдри и да не позволят това да се случи. Във всички мои картини се усеща протестът на формите и предметите срещу нещо конкретно, например войната и породената от нея трагедия, смъртта на невинните жертви, болката, страхът, ужасът в душите на хората... Всичко това се отпечатва във вид на силен протест в моите картини и портрети”, казва художникът Кадрия.

Малко след зловещите събития, през 2006-а, Кадрия се връща да учи във факултета на Академията за изкуствата ,,Свети Климент Охридски" в Скопие. От това време си спомня как един от професорите - дребен, но много взискателен, често тормозел студентите. Дал им задача да направят скулптура. Тогава Тасим се сетил за гранатите, останали от войната, и измайсторил скулптура от 20 гранати. Когато трябвало да излезе пред професора и колегите си и да им покаже творбата си, майсторът им казал: „Някои от вас се уплашиха да не ви гръмна с истинска граната. Само че аз реших друго - камъкът, който вие сте хвърлили в моя дом, аз ви го връщам във вид на изкуство, любов и болка. Насред Скопие“.

Професорът замълчал и след 6 месеца му казал: „Ти си завършил. Не те искам повече. Ти просто си завършен творец. Свободен си“. Всички преподаватели от факултета пък дошли да видят скулптурата с гранатите в годишната изложба на университета.

 

Мисли в символи през комунизма

Комунизмът ме научи да обичам символиката, казва Кадрия. „Докато бях ученик, не знаех, че съществува цензура, но като студент се сблъсках с ограниченията. Видях как ограничаваха заради националността, уволняваха при свободно изразяване на мисълта в изкуството и в живота”.

Бунтът срещу системата го научил да рисува завоалирано, да влага повече послания в картините си. Също да крие своите идеи и мисли зад символи. И до днес за Кадрия изкуството е свобода. „Моите контрасти в цветовете са моят бунт. Той е по-скоро плавен, защото не тая обвинение към никого. Въпреки психическата травма, която нося, в мен няма гняв”.

Спомня си как в далечната 1987 г. с негови колеги усетили, че идва краят на системата. Не членували в партията и съвсем не били сред послушните. Но харесвали символа на победата - вдигнати два пръста като латинското “V”. “Знаех, че ако го нарисувам, уволнението от работа ми е в кърпа вързано. Имах поръчка да нарисувам картини и направих отворена книга - от нея се виждаха слънце, гълъби и орел. Малко хора видели скритото послание в платното, а там бил знакът на победата.

„В творчеството си винаги се опитвам покрай богатата палитра на цветовете, изчистените линии и другите елементи в рисуването да присъства и материята. В нейните многобройни варианти, но не като доминиращ елемент, а като допълнение и образност на композицията. Ритмичното движение на дребните форми в картините създава структурна градация и една хармонична чувственост на цветовете. Така давам възможност на зрителите интуитивно да влязат в един просторен хоризонт, да се срещнат с нещо нереално. Но в същото време достатъчно реално от гледна точка на човешката носталгия и оцеляване, на човешката мъка и радост”, разсъждава творецът..

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

монк

монк

20.11.2021 | 17:29

някой ден ще направи и скулптУра

Отговори
1 0
Спасов

Спасов

20.11.2021 | 17:40

ДАНО и редакторите забележат най-после елементарните грешки в правописа на много думи в публикациите на вестника и да се почувстват виновни за слабата си писмена подготовка

Отговори
0 0
СρεδροΛюδ Μαнгизлиев

СρεδροΛюδ Μαнгизлиев

20.11.2021 | 13:50

Имтересен, стойностен човек.... Но защо го представяте като македонец, като е македонски албанец

Отговори
1 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?