2374

Маестро Мичо Димитров: Цигуларят, който превърна живописното платно в симфония

Ние, изпълнителите музиканти, в най-добрия случай сме съавтори, докато рисуването ми дава невероятна свобода и възможност за импровизация

„Пролетна фантазия“. Така се нарича поредната съвместна изложба с експресивните импровизации на Мичо Димитров и приказните платна на Юлиана Павлова.

Той е виртуозен цигулар и композитор, но с четка в ръка често „пътешества“ в измисления свят на приказни замъци и внушителни катедрали. Тя обича да експериментира със смесена техника на рисунък върху метал. В нея съчетава студенината на метала с топлината на светлината, която полихромно се пречупва в неговата студена повърхност. Воаяжът на Мичо и Юлиана под тепетата е в пролетната артпремиера на „Артклуб и галерия Савов“. Откриването ѝ беше на 28 март 2023-та.  

„Тази Муза - рисуването, мe вдъхнови съвсем случайно, но явно винаги е живяла някъде дълбоко, вътре в мен“, започва разказа си маестро Мичо Димитров. После споделя, че всъщност рисува от дете и е имал шанса да бъде ученик на Иван Поповски - Джовани, един от най-популярните художници под тепетата, доайен на Дружеството на пловдивските художници. Когато е на 6 години обаче, Мичо започва да свири на цигулка. „Изведнъж този инструмент се превърна във фокус на моя живот. И така до една малко странна случка - през 2012 г. имах операция на зъб. Подух се от лявата страна и това продължи с месеци, а съм свикнал всеки ден да свиря на цигулка. Тогава моя приятелка рускиня ми беше на гости и ми предложи: "Я вземи да рисуваш!". Каза го на шега, а и аз така го приех. Викам си: Хайде сега, ще тръгна да рисувам! Нищо не казах, но дамата идва на другия ден и ми носи хартия, картони, бои и ми казва: "Останаха от дъщеря ми, ако искаш, използвай ги!".. Засмях се, един, втори ден минавам покрай тях и нещо се заиграх… и оттогава не съм спирал!“. Годината е 2012-а.

Цигуларят започва като на шега,

но вече 11 години рисува с шеметни темпове.

Има над 1200 картини и графики, реализирал е над 20 самостоятелни и е участвал в 5 общи изложби в България, ​Нидерландия и Франция. Днес казва, че не знае дали това е било за добро, или не. „Не мога да кажа, но исках да споделя емоцията и това, което е в душата ми - и по този начин“, смее се пловдивчанинът. По онова време, през 2012-а, се задържа по-дълго време в дома си и така успява да нарисува близо 40-50 картини. „Беше рекорд! И от този момент имах моите звездни моменти. Върнах се в Нидерландия, където продължих с четката вече съвсем сериозно. Дори участвах в изложба с професионални художници. През 2013 г. подредихме платна в замък, показах две мои картини - едната бе откупена веднага. Винаги съм другарувал с художници - от младежките ми години, когато в Пловдив се носеха легенди за "златния квартет" Димитър Киров - ДиКиро, Георги Божилов - Слона, Йоан Левиев и Енчо Пиронков", спомня си маестрото.

За своето начало в палитрата на цветовете обаче помни подадената ръка от Жорж Трак.

„Той ми помогна, когато реших да се заловя с четката. Покани ме в ателиетата на „Тракарт“, показа ми някои тънкости в занаята и тогава нарисувах първите си мащабни творби върху картон. Годината бе 2013-а. Помня, че се случи около 20 май, моя рожден ден - родени сме на една и съща дата с Димитър Киров и с Цвятко Сиромашки. И така с благословията на Жорж Трак се състоя и първата ми изложба в прекрасния център с римски мозайки „Тракарт“.

Експертите в изкуството описват живописния му похват да „зида" сградите в специфичен музикален ритъм. Мичо с лекота превръща приказката в реалност, като класическата архитектоника на неговите композиции се доближава по свой начин до най-доброто в музикалната класика. Кои са темите, които го вълнуват?

Първият му концерт като дете

„Винаги съм имал слабост към готическото изкуство,

архитектурата ме запленява, особено с онази изтънченост на катедралите. От дете събирам албуми с репродукции. С часове съм съзерцавал формите на Кьолнската катедрала - винаги съм се прехласвал от величието на този стил. В годините, които прекарах в Нидерландия, съм нарисувал много храмове, замъци. После започнах да експериментирам - катедрали, църкви, джамии. Опитах се да ги обединя в цветови гами, защото вярвам, че Бог е един! Искам да кажа на хората: нека всички ние се съединяваме духовно, да си подадем ръка. Имам картини с китайски пагоди, изобразени до католическа катедрала, до православна църква или джамия, което е малко абсурдно. Но пък защо не? Една от картините ми се нарича „Новият Йерусалим“, разказва Мичо Димитров.

Той е сътворил и цял цикъл графика: „Извън живописта открих още една закачка - рисунките, където изпълнявам с тънкопис. Обичам да остана докрай в детайла, да подчертая контура“. После постепенно навлиза във все по-опасни води - смесва цветовете. Обяснява го така: „Искам да постигна нещо по-модерно. Да бъда искрен и си мисля, че тази емоция се ражда от потока на енергията.

В първите изложби към тандема Мичо Димитров и Юлиана Павлова се включва и кадифеният глас - Васил Петров

Аз съм художник на импровизацията!  

В музиката не мога да променя дори една нота - свиря Моцарт, Вивалди и там съм просто… изпълнител. Ние, изпълнителите музиканти, в най-добрия случай сме съавтори, но преди всичко сме интерпретатори. Докато рисуването ми дава невероятна свобода и възможност за импровизация“, казва маестрото. И допълва как усеща, когато вземе четката, и ръката му сякаш го води: „Не възнамерявам да спирам, живописта за мен е съвсем друга категория“.

 

От Нидерландия до Китай

Родителите му на гости в Нидерландия

„Преди 25 години Нидерландия все още беше една прекрасна държава - богата, красива, всичко в нея си беше на мястото. Работиш като музикант - добре, можеш да се съсредоточиш само върху това, което правиш. Без бюрокращини!“, споделя цигуларят. Впечатленията му от далечна Нидерландия са от първа ръка - от 1988 г. той живее и работи там. Близо 30 години.

Възпитаник е на лондонската школа на проф. Ифра Нийман. Води камерния ансамбъл „Ардис“, с който концертира в страната и прави записи за нидерландското радио. Става и концертмайстор на радио-симфоничния оркестър в Хилверсум. През годините е ангажиран с многобройни музикални участия, член е на жури в конкурси, но също така и преподава.

Днес обаче гледа на северната страна от друг ъгъл.

„Нидерландия потъна в общия кюп - границите се отвориха и нивото очевадно тръгна надолу. Чужденците преобладават и в Амстердам, и в провинцията. С години живеех в малко село - през 90-те бях единственият чужденец сред холандци. Тръгвайки си оттам, продадох къщата си на румънец и молдовка. В съседство вече живеят поляци. Другата улица се насели с мароканци. Нямам нищо против тези хора, но те са друга култура. Проблемът е, че цялото това смесване, ако не е изведено по интелигентен начин, става много страшно“, заключава българинът.

Европа обаче не е единствената му слабост. "Имах щастието да отида два пъти до Китай, преди COVID-19 - добавя музикантът. - Първия път бяхме на турне със солистите на Пловдивската филхармония - все още никой не беше чувал за COVID-19, но ми направи впечатление, че по улиците всички ходеха с маски. Тогава си дадох сметка как в тази огромна държава - с 1 милиард и 300 милиона население, хората взаимно се пазят, проявяват разбиране един към друг“. 

 

Срещите му с китайците обаче го поразяват и с друго: „Видях как тази страна тепърва се отваря за класическата музика. Обичам културата, храмовете, духовната традиция и древното им изкуство. Китайците имат и един уникален народен инструмент - урху, прилича на нашата гъдулка и те правят чудеса с него. Ала днес те се опитват да влязат в тон с Европа и с класическата музика. С пловдивския филхармоничен оркестър и с Боян Иванов  - български кларнетист, направихме поредица от концерти пред китайската публика".

В очакване на голямата звезда на Opera Open 2023

За кого става въпрос ли? С Мичо Димитров си говорим за Дейвид Гарет - детето чудо в средите на класическата музика днес. Пловдивчани очакват концерта му на 3 юли в Античния театър - спирка в турнето на класическия му ICONIC. Албумът се появи през ноември 2022 г. и е вдъхновен от легендарни цигулари, чиито мелодии са вълнували Гарет като дете.

„Да, действително Дейвид Гарет е едно модерно явление в музиката. 

Разбира се, не без аналог! Преди 30 години по същия начин проби англичанинът Найджъл Кенеди. Уважавам ги и двамата. Дейвид е един брилянтен талант и професионалист, със сериозно обучение в консерваторията - свири прекрасно, това е факт! Неговата душа се е отпуснала и комбинира свободно класиката с по-комерсиалните жанрове. Харесвам това, което прави в музиката - Дейвид го поднася с неподражаема емоция. Звучи честно и откровено!

"Аз така и не успях да я прескоча тази граница в класическата музика - да вляза в стила на кросоувъра. Бих си го позволил само пред приятели - да премина от другата страна“, смее се Мичо.

На чаша кафе в музикален център-галерия „Мичо“

От няколко месеца маестро Мичо Димитров посреща гостите си в едно ново пространство, където общува с тях сред музика, изобразително изкуство и поезия. Виртуозът на цигулката превърна дома си на ул. „Света Петка“ 10 в елегантно средище на изкуството. В края на ноември 2022-ра центърът се сдоби и с чудесно пиано.

Нарича го музикален център-галерия „Мичо“.

Така след нарисувани близо 1200 картини и графики, над 20 самостоятелни и 5 общи изложби в България, Нидерландия и Франция прочутият ни цигулар има своето лично духовно средище. Казва, че тук са добре дошли всички ценители на изкуството.

И не само!

Пиететът към изкуството е в ДНК-то на пловдивчанина

Пловдив винаги е бил градът на музиканти и художници. „Така че няма нищо случайно в това, че търся пресечената точка между тези две изкуства“, споделя маестрото. После се опитва да направи бърз анализ на генезиса в тази закономерност.

„За мен Пловдив винаги е бил изумително интересен град! Дори не бих го разглеждал само като български град, а като онези свободни византийски градове като Константинопол! Един мегаполис, събрал всякакви общности и религии - евреи, арменци, турци… Да се върнем към средните векове, преди османското робство. В онези години Пловдив е бил силно процъфтяващ център със собствени модели на развитие - сгради, паметници, изкуство. Така че у пловдивчанина - някъде в ДНК-то му, е заложен този пиетет към изкуството“, твърди цигуларят.

Тук, в Пловдив, на 16 май 1969 г., на 13-годишна възраст Мичо Димитров изнася първия си солов рецитал в зала „Култура“. Същата година свири като солист на Пловдивската филхармония под диригентството на Иван Ангелов. През 1983 г. отново ще се върне под тепетата - по покана на диригента Добрин Петков поема поста концертмайстор на Пловдивската филхармония.

За финал на разговора ни Мичо Димитров ни подарява един свой съкровен момент: „Отрано осъзнах, че в музиката аз съм изпълнителят, но има и друг Изпълнител! Ако подходиш скромно, Той ти помага! Разбрах го на един концерт. Обикновено имам сценична треска, но не, аз не си купувам полоблузи като Николай Гяуров. Просто седя и се гърча. Всичко се забавя в този момент, опитвам се да се събера, да се концентрирам. И тогава помня как само се помолих - човек винаги се моли, когато има нужда - това е лошата ни страна на нас, хората. Поисках Той да ми даде възможност да покажа най-доброто от себе си. Излязох на сцената, започнах да свиря и имах чувството, че се отделих от земята. Попаднах в един вакуум. Имах смътен спомен от ситуацията, всичко бе на забавен каданс - свирих Вивалди, но сякаш не бях аз! Изведнъж слязох на земята и по силата на аплаузите и виковете „браво“ разбрах какво се случва. Седях като засрамен и виновен човек, който не е направил нищо. Тогава казах: Благодаря ти Господи - това не бях аз, беше Ти.

От този момент съм убеден, че ние, артистите, сме изпратени на земята, за да помагаме на хората да повдигат своите вибрации и енергията си. Нашите ръце и сърце са една мембрана на Божия дух, който чрез нас се обръща към хората“.

 Снимки от Наташа Манева и личен архив

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?