49

Маестро Филипополис става приятел на Митеран и Умберто Еко

Киро Скалата иска да направи филм за знаменития си роднина Тодор Вълчев

На 12 юли музикалната общност в Пловдив почете една година от смъртта на забележителния виолончелист Тодор Вълчев. Сред артистичната бохема под тепетата той беше известен като Маестро Филипополис - прякор,  даден му знаменития  художник Димитър Киров.

Покойният концертмайстор е основател на държавния струнен квартет "Орфеус" и ръководител на дирекция "Разпространение на българска музика" в годините на соца. Организатор и вдъхновител на множество културни инициативи, музикални концерти и откривател на таланти. В продължение на повече от 35 години ученикът на видния музикален деец Милчо Петров обикаля световните сцени. Той изнася концерти в Арена ди Верона, двореца Шонбрун, Миланската Скала, Оперхаус в Цюрих и много други.

Тодор Вълчев е роден в Пловдив на 31 декември 1932 година. Израснал между Бунарджика и Сахат тепе, от малък проявявал музикален нюх и талант.

След като завършва музикалната академия у нас, печели конкурс за обучение във Франция.

Изкарва седем години като стипендиант в Париж

Там става любимец на френския професор по музика Калве, който го представя в аристократичните и политически среди. Младият българин впечатлява с ерудиция и тънко чувство за хумор. Така успява да се запознае с генерал Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран, сприятелява се и с италианеца  Серджо Баланцино, станал шеф на НАТО.

Покойният виолончелист е роднина на познатия с изявите си като риалити и фитнес звезда Кирил Вълчев, известен повече като Скалата. Фамилията им води началото си от родения в Црънча кмет на Пазарджик след Освобождението Тодор Вълчев, прадядо на Скалата. Той бил известен с непокорния си и буен характер, но и с бързата си и остра мисъл. Тези негови качества наследил и известният музикант, който се пада негов внук. 

"Не мога да забравя многократните срещи из Европа и България в компанията на личности от музикалния, дипломатически и интелектуален свят. Присъствал съм на дълги  разговори на световни теми, на различни езици и шумни веселия. От дете обикалях по концерти и официални събития сред уникални творци и изпълнители, което оказа огромно влияние върху формирането ми. От четвърти клас до девети учех класическа китара, но бунтарският ми необуздан нрав ме закара в рока и хеви метъла и затова  не можах да се включа в семейния оркестър", връща лентата назад Киро Скалата. Твърди, че се научил от Маестро Филипополис на родолюбие и интерес към историята.

Сред незабравимите му спомени е как знаменитият му роднина при всяко сядане на маса започвал с “Отче наш”, а

после поръчвал три питиета с цвят бяло, зелено, червено.

"Подреждаше ги на обратно, защото казваше, че ние сме винаги във война със силите, които искат да ни поробят", разказва Скалата.  

Тодор Вълчев проявявал интерес към скритото познание и така попаднал в тайното теософско общество, в което членували видни културтрегери на соца като Людмила Живкова, министъра на културата Александър Фол и други величия от комунистическия период до наши дни.

Историите за маестрото вдъхновили Киро Скалата да направи документален филм за него.

"В него исках да разкажа за късните соарета, завършващи с нумерологични прогнози в съчетание с гадаене на карти, както и  шикарните купони на културния елит на България. Вадя на светло и интригите на българската дипломация на световната сцена и още цяла вселена от приключения и факти. Историите, които съм документирал в по-голямата част на аудио- и видеозаписи, водят към  различни епохи, култури и  затворени среди, за които обикновеният човек слуша във филмите и чете по книгите. За съжаление, останаха много неизказани истини и недовършени разкрития. Моята дейност по филма поради пандемията бе спряна", обяснява  за амбициозния си проект Кирил Вълчев.    

Сред най-любопитните истории е тази за

дружбата на Тодор Вълчев с великия писател Умберто Еко.

Запознанството им става покрай семиотичните изследвания на знаменития италианец и неговите трудове "Eco Les limites de l interprétation ", "Opera aperta " и "Trattato di semiotica generale". Запознават се в Teatro Regio di Torino, когато младият тогава Умберто записва музикални изпълнения, свързани с неговите проучвания. Тогава партията на виолончело изпълнява именно Маестро Филипополис.

Двамата се запознават и започват да разговарят. Енергията, самочувствието и познанията на младия български челист впечатляват автора на "В името на розата". Покрай споровете по история и музиката двамата затвърждават дружбата си в дълги вечери. Покрай работата на Eко като културен редактор в Radio Televizioni Italiana контактите им продължават. Именно от нашия маестро идва импулсът за интереса на писателя към катарите, за които Вълчев настоява че са ученици на богомилите и България е дала голям тласък на тайните общества в Франция и Италия.

След престоя си в Париж, Тодор Вълчев работи няколко години начело на Дирекцията за разпространение на българска музика. Успява да впечатли и първия човек в социалистическа България Тодор Живков, който го включва в делегацията при посещението му в Париж. 

Маестрото изиграва важна роля и през 1989 година, когато Митеран посещава България

Приемници на  музикалното наследство на Тодор Вълчев са племенниците му Станка и Константин Дичеви, деца на сестра му Мария, с които през 1979 година формира квартет от две цигулки, чело и виола.

 А Киро Скалата не губи надежда да успее да направи филм за прочутия си роднина, не само виртуозен музикант, но и истински космополит в годините на соца. 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?