Следвайте ни

Летящите разкази на Деян Енев

viber icon

Когато разбрах, че първият носител на Радичковата награда е Деян Енев, изпаднах в особено настроение. Стори ми се дори, че самият Радичков е наминал тия дни през малкото си отечество, да понагледа докъде е стигнал опитът за летене на българския човек. Не знам видял ли го е наяве измежду пренаселеното с тенци отечество, но съм сигурен, че в разказите на Деян Енев го е видял. И си е тръгнал със загадъчната си усмивка, сякаш сам е връчил наградата. Защото разказвачът Деян Енев това прави от 40 години - описва опита за летене на българския човек.

Разказите му са като махове на крила, кратки и внушителни. Те са изтъкани от движения, в които няма нищо излишно, нищо лоесто и охранено. Птиците по-добре знаят от нас колко е трудно да направиш тези въздушни движения само с мускули и пера. Тези мускули и пера са за всичко - и за енергия, и за вдъхновение, и за тъга, за сватби и за погребения. Те са упоритото българско движение, наподобяващо инат, често трагично, макар и не толкова театрално като на Икар. Това движение насища разказите на Деян Енев от „Четиво за нощен влак“ до „Лала Боса“,  където майката минава и вдига от време на време глава като птица.  

Героите му живеят един особен живот, където ежедневното и небесното се случват едновременно. Приличат ми на онези човеци от българските земи преди 8 хиляди години, които, според археолозите, живеели и в реалното, и в иреалното, в земния свят и в света на духа и въображението. И то едновременно. За разлика от съвременния човек, който храни душата и тялото си разделно - шест дни работи, а в неделя ходи на църква. Вдъхновението при древните е било всекидневие, въображаемото се е сливало с реалността, ваденето на хляба не е било просто оцеляване, а наситено с митичност, извънземност, някаква форма на чудо. След тях цивилизацията като че е  тръгнала наобратно, към отдалечаване от тази същина, която е достатъчна причина за съществуването на човека и достатъчна вина. Точно тази изплъзваща се същина улавя в разказите си Деян Енев. И създава героите, които живеят този едновременен живот.

Разказите му стават все по-кратки, сякаш майсторът на разказвачеството иска сам себе си да изпита ще може ли накрая да побере времето и пространството в един напръстник, достоен за пръста на невидимия шивач. Сигурен съм, че след „Лала Боса“ ще опита. Той прави все по-изчистена словесна графика, уверената линия носи и пъстрота, и напрежение, създавайки измамното впечатление за лековатост, за съзиданието-игра, напомняща рисунките на Пикасо. Мисля си, че един ден Деян Енев ще създаде съвършения графичен разказ, нещо като прочутия „Черен квадрат“ на Казимир Малевич, който дълго време подвеждаше непосветените, че е съвършеният портрет на отчаянието, а се оказа съвършеният портал към други светове.

А Деян Енев разбира от тези неща. И нямаше по-удачен избор наградата на името на Йордан Радичков да отиде точно на този адрес - там, където най-добрият майстор на късия разказ продължава да работи върху порталите към световете.

 

Красимир Димовски

Красимир Димовски

Журналист - екип "Общество"

Красимир Димовски е работил в местни и национални издания, ръководил Книгоиздателска къща “Марица”. Има самостоятелни изложби с политическа карикатура и награда „Пловдив”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?