Костадин Льолев - музикантът, който свиреше без ноти

Паметта на големия талант, напуснал този свят на 39, почитат всяка година в Белащица със сбор на оркестри от страната

Николай Чапански, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив, [email protected]

 

В село Белащица се събират оркестри с десетки музиканти всяка година по това време. Те почитат паметта на един от признатите музикални таланти - Костадин Льолев, който остави трайна следа с творчеството си.

Диньо Льолев, както всички колеги и почитатели го наричаха, напуска този свят на 39-годишна възраст, в разцвета на живота си, ала успява да се докаже като изключително добър музикант в много народни оркестри в този край.

Бил е преподавател по народна музика и хармония в Музикалното училище в Широка лъка от 1973 до 1976 г., а след това и диригент на оркестъра на фолклорен ансамбъл „Родопа“, Смолян, до 1987 г. Там създава семейство с любимата си Мария, която също работи в ансамбъла, и им се раждат двама синове. Единият от тях - Димитър, тръгва по музикалния път на баща си, като завършва Музикалното училище в Пловдив със специалност фагот и пиано, а след това е приет да следва в Консерваторията „Prins Claus“ в Грьонинген, Холандия. От 2008 г., когато се завръща в България, започва и преподавателската му дейност в АМТИИ, Пловдив, в отдела „Поп и джаз“.

Баща му - Костадин Льолев, през 80-те години на миналия век успява да регистрира поредица от записи в студиото на Радио Пловдив предимно с Конушенската група на Никола Илиев, но работи и с други оркестри, като „Родопи“ и „Тракия“ на Иво Папазов.

В продължение на 20 години в Белащища се организира възпоменателен концерт с народна музика в памет на Диньо Льолев навръх рождения му ден, който тази пролет заради ситуацията с пандемията не се състоя.

Ето какво си спомня Никола Илиев за приятеля и колегата си: "Никога няма да забравя, когато веднаж имахме насрочени записи в Радио Пловдив с певицата Недялка Павлова. Студиото подготвено за запис - цигулки, контрабас и китари строени и очакват нас. Събираме се в радиото, но Костадин Льолев в бързината забравил нотите в Белащица, а няма време да се връща. Набързо направи хармонизацията на едната песен и веднага я записахме. А докато всички музиканти почиват, той направи обработката на другата песен и така записахме около десет песни на Недялка Павлова и други певци. Тогава Диньо Льолев ни изуми с уникалната си музикална памет. Едни от хората, които записахме с него, са направо съкровища, като „Белащенско“, „Касапско“, Срямалийско хоро“, „Езеровско хоро“, с тромпетиста Събчо Генчев и десетки други, които оставихме за поколенията.

Костадин Льолев напуска този свят на 16 ноември 1987 г.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?