Следвайте ни

Константин Еленков: Свалих 15 кг за ролята на Одисей

Пловдивският театър е най-добрият у нас в момента, казва актьорът

Константин Еленков e само на 23 години, но вече чака първата си главна роля в голям спектакъл. Той ще бъде Одисей в едноименната постановка на Александър Секулов, чиято премиера ще се състои на 27 февруари в Драматичен театър-Пловдив. Завършил е миналата година НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова. Казва, че тя е сложен преподавател, който те кара да се замислиш защо изобщо искаш да си актьор. Сега Константин е разкъсан между Пловдив, където репетира, и София, където играе в два театъра. 

Снимал се е в "Маймуни през зимата", "Пазачът на мъртвите", "Хайка за вълци" и "Малки разговори".

-Г-н Еленков, стигнахме ли ги вече американците, където 99% от актьорите са сервитьори?

- Системата ни изхвърля случайните хора, затова казах, че Маргарита Младенова те кара и да се замислиш защо си се хванал с тази професия. Тези, които остават в нея, трябва да се борят със зъби и нокти. Има страшно талантливи хора, които са мекушави и системата ги изхвърля веднага. Достигнахме американските стандарти ​- все по-често, когато отида в ресторант, ме обслужват бивши колеги. Те не се чувстват неудобно, но аз знам, че те са били много талантливи. Аз съм пето поколение актьор - още по времето на Фердинанд прапрадядо ми Константин е играл в пътуващ театър. Като във филма „Звезди в косите, сълзи в очите”, където Петър Слабаков и Катя Паскалева накрая стигат до Пловдивския театър. И аз дотук стигнах. Нашите винаги са искали да съм футболист, за да изкарвам пари.

 

- Не е ли нормално в тази гилдия децата да следват родителите си?

- Баща ми е от писателски род, а майка ми - от актьорски. Пето поколение писатели и актьори. Баща ми - Ангел Еленков-Аци е известен сценарист на „Каналето”, „Господари на ефира” и „Пирон”. Чичо ми Матей Райков е филмов продуцент. От страна на баща ми в родата са писатели, с изключение на прадядо ми, който е свещеник. Когато бях дете, прабаба ми по майчина линия - Донка Костова, беше още жива. Тя бе актриса в Музикалния театър. Имаше много костюми у нас ​- тя си ги пазеше. Всичките са били шити по поръчка. Обличах ги и тичах с едни мечове и ленти из къщи. Родителите ми виждаха, че работите вървят към актьорската професия. Когато съм се родил, баба ми - актрисата Елизабет Карагеоргиева, купила футболна топка и я сложила на прощъпалника. Аха-аха да я взема, но не станало. Тази професия е трудна - за да можеш да прехранваш семейство и да живееш живота, който искаш, трябва постоянно да си в движение. Пристигнах преди 20 минути от София, а снощи 10 минути преди представлението ми в Народния театър дойдох от Пловдив. Не знам в София ли съм, или в Пловдив? Или в автобус? 

 

- В 230-милионна Бразилия има само две държавни трупи за балет. Как се опазихме от тези крайности?

- Сякаш този свят, навсякъде извън Европа, става все по-практичен. А изкуството няма нищо практично в себе си. Пловдивският театър е най-добрият у нас в момента.

 

- За да съществува един актьор, не трябва ли да има и един тв сериал подръка? На Запад вече е така.

- Няма нищо лошо в това. Тук имахме един комплекс ​- не трябва да се снимаш в реклами и т.н. Актьорът трябва да влиза във всяка една роля. В Пловдив един човек ми каза: „Знаете ли къде ни е проблемът на българите? Много сме умни и затова сме нещастни”. Това ​е смешно и парадоксално, но наистина много го мисля. Бил съм на фестивали в чужбина. Там имах възможността да говоря с актьорите от големите театри. Запознах се с Михаил Баришников и с Робърт Уилсън. И си говорих с тях за икономиката в изкуството. Казаха, че и при тях не е блестящо - просто не спираш и не се предаваш. Може би една-две години ще си по-зле.

 

- Избраха Ви за ролята на Одисей и заприличахте на героя си.

- Реших, че трябва да се трансформирам визуално и физически. Бях с детско, почти бебешко лице, а сега се оказа, че имам и хубава брада. Ролята е трудна. В „Калигула” някак си по знаеш нещо за онзи герой. По-лесно е и е по-познато. А Одисей е нещо друго.

 

- За всеки Одисей е нещо различно. За Вас какво е?

- Човекът, който иска да се върне в дома и прави дългото пътешествие за това. Накрая разбира, че не може да живее без пътешествието и приключението. Докато реша как да извая образ от всичко това в едно, отслабнах с 15 килограма.

 

- Не видях древногръцки костюми на сцената. Защо?

- Одисейският костюм ще бъде черен ​- с широки крачоли като на моряк. (всъщност прилича на широките самурайски панталони от времето на шогуната -б. р.).

 

- Има ли заиграване със съвремието ни?

- Има препратки. Общо взето целият образ на боговете е доста сатиричен.

 

- На сцената Вашият Одисей ще се качва и слиза по  високи метални стълби. Това не е ли опасно?

- Опасни са, но аз съм свикнал с каскадите. Имам опит с тях. Във филмите, в които участвам, ме търсят основно за сцени с каскади. В последния филм „Пастир” на Милена Андонова имах малка каскада без всякакви обезопасителни мерки. Играя овчар и започвам да се търкалям в една пропаст. Докато падам, вадя въжета.

 

- Каскадьор и акробат! Застраховат ли Ви при такива роли?

- Не знам! Още съм много млад и надъхан, така че не се интересувам от това. 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?