Следвайте ни

Клоунът Кени "живее" в театъра

Октомврийският ден предвещава интересна среща с клоуна Кени, каквато почти всеки жител или турист в Пловдив е имал и със сигурност още помни и разказва. Ще разкажа за нашата и аз. 

Стигам до главния вход на театър “Хенд”, където е моята крайна спирка и ще се срещна с Ивомир Игнатов, познат на пловдивчани като клоуна Кени. 

Ще помня винаги първата ми среща с Кени. Бях ученичка. Прибирайки се от училище, потънала в блуждаещи мисли и въпроси без отговори, неусетно стигнах широкия площад до фонтаните и един силует ми се изпречи на пътя. Беше клоун с червен нос и тъжна гримаса, имитираща моята. Бях станала “потенциална жертва” на клоуна Кени.

Разсмя ме, накара ме да забравя детското нещастие и от жертва се превърнах в повод за усмивка на събралата се тълпа, оправи ми деня. 

След запознанството с клоуна Кени е време да се запозная и със самия Иво Игнатов. Човекът, не образа.

Роден е в югозападното кътче на България, сгушено в подножието на Осоговската планина - Кюстендил. Приет е да учи във ВИТИЗ през 1988 година в София със специалност - Актьорство за куклен театър, при професор Дора Рускова. Завършва през 1991 г. при професор Атанас Илков. Днес е асистент в класа по актьорско майсторство на режисьора Теди Москов. 

Иво е работил на всички континенти. Бил е в над 30 държави, където е разигравал клоунада и участвал в редица представления. През 90-те живял за кратко в Париж, където режисира представлението “Его” и поставя “Приказки с кукли”.

Пътува до Китай, Сибир и Холандия. Част е от световноизвестната формация "Меджик Циркус", които играят в Китай и Тайланд. Той е сред първите стендъп комици в България. Играе в станд ъп комедиите “Лъжи за масово поразяване”, “ WTF”, F*uck The World. Признава, че му хрумват още щури и  провокативни идеи за представления. 

Историята на "Хенд" започва през 1990 г. Иво Игнатов създава театъра в Париж и там се играе първото му официално представление.

По-късно през 2010 г. заедно с Мариана Ангелова откриват залата на куклено-драматичния театър “Хенд" в Пловдив. Трупата популяризира кукления театър за деца и възрастни, клоунадата и уличния театър, пантомимата, драматичния театър, stand-up comedy. 

Често Иво сравнява театъра със собствения си дом, където обича да прекарва заедно със студентите си много време. 

Ивомир Игнатов ме посрещна в крайъгълното заведение, близо до театъра, в приятелската компания на актрисата Виктория Христова.

След няколко крачки се озоваваме пред входната врата на самия театър, прилежно облепена с малки оранжеви ръчички и плакати на представленията, които са се играли.

С влизането в залата първото нещо, което човек забелязва, е голямо табло. То е украсено с многобройни благодарствени писма, весели мартеници, илюстрации на сатирата, детски рисунки, приятелски снимки. И един лист с ръчно написан цитат, закачен в средата на таблото, който сякаш обобщава мястото. На него пише: 

"Да бъдеш Клоун, означава, че си способен да караш хората да плачат и да се смеят. Клоунът е събирателен образ, който чрез маската разкрива себе си. 

Той владее ритми, които водят началото си от натуралистичния психологизъм, за да стигне до детето, до интелектуалеца, до най-разнообразната публика. Следователно, актьорът, който за себе си определението “КЛОУН”, би трябвало да се чувства поласкан."

Цитатът на Федерико Фелини е записан от майката на Иво - голямата актриса от хасковския театър Анна Кендалова. Тези думи посрещат и изпращат всеки гост на театъра. 

Камерната зала, в която Иво ме въведе, носи особена атмосфера, приветства те сякаш с усмивка. Местата са подготвени да чуят смеха на 80 възрастни или 110 деца. Докато се радвам на атмосферата, клоунът ми намеква, че предстоят революционни промени. 

Невидимата страна на клоунската душа

“Човек трябва да изпитва удоволствие от живота. Хората, които го приемат като задължение, не живеят с удоволствие. Вместо да се усмихват и да правят света си щастлив, живеят, за да спазват правила. Онези, които не се смеят, нямат чувство за хумор и приемат живота като дълг.” 

В допълнение Иво цитира думи от филма “Приятели мои” на режисьора Марио Моничели, които са се превърнали в негово верую. “Синът ми възприемаше живота като присъда за обществено полезен труд.” 

Той смята, че чувството за хумор е един от основните признаци за интелект у човека и именно неговата критичност му дава същност и морална позиция, както и социална. Според него по този начин се оформя ценностната ни система. 

“Ако човек няма усещане за справедливост, неговото чувство за хумор е вулгарно и ужасно, често наранява останалите. Когато човек има този усет за справедливост и достатъчно интелект, клоунът проявява критично чувство за хумор.

Убеден е, че комедията която прави и харесва, е подчинена именно на болезненото чувство за справедливост, което той самият има. 

За дълбините на клоунската душа ми говори Кени, но с костюма на Иво. Обясни ми, че хората са възприели погрешно възгледите, че клоуните винаги са тъжни. За пример ми даде клоун от филм “Funny bones”.

Там Джордж Карл играе ролята на клоун, който 12 години не отронва и дума, и накрая проговаря: "Ние, клоуните, сме като Луната, тя има тъмна страна, която остава винаги скрита, но тъмната страна на месечината също предизвиква приливи“. 

Накратко - хората нямат представа какво се случва в душата на артиста.

Лъжата, която провокира истината

“Ценностната система на един човек зависи от способността му да разделя истината от лъжата, доброто от злото и красивото от грозното.

Истината и лъжата са в центъра на тази система и когато балансът, човек губи вярната преценка и способността да прави правилен избор.

Седнал на първия ред, комикът посочва, че артистът използва художествената измислица, играейки роли на сцената, за да каже истината и да провокира чувствителността към нея в публиката. 

"Друга функция на изкуството е да бъде коректив на обществото”, добави Иво и сподели, че когато в неговия сатиричен стил види нещо болно и грозно, той откровено го сочи с пръст и му се присмива. Според Иво качественото изкуство рядко намира място в България и това не е случайно. 

"Когато убиеш коректива, няма да имаш реална преценка на нещата. Все едно си убил имунната система на цялото общество.” 

Кени твърди, че подигравката не е лошо нещо, просто думата "подигравка" се приема зле в България.  Той се стреми да открива такива противоречия в обществото и да ги ползва в стендъп представленията си. 

"Клоунадата не бива да се приема ограничено само като цирков номер, тя е изключително сериозно изкуство. Клоунадата и импровизацията са висшият пилотаж в актьорското майсторство. Кой може да забрави Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън”, заключава Иво.

Хората трудно възприемат критичността в изкуството

"Хората не търсят вече критичността в изкуството, а леки и лесно смилаеми зрелища, защото дотежава. А други претенциозни хора търсят протяжната психология и отричат комедията напълно. Ужасно много хора използват неправилно “не е смешно”, вместо да кажат “не ми е смешно” и “това е супер тъпо”, вместо “аз съм супер тъп”, усмихва ми се актьорът.

"Най-трудното е да импровизираш на улицата, защото не знаеш кой стои отсреща. Трябва да го направиш така, че хората да не се сърдят, а има хора, които много се сърдят…”

Той допълва, че през 29-годишната му кариера много рядко се е случвало да минава границата. "Искам да правя хората по-мили, по-добри и по-щастливи, а не агресивни. Изкуството във всичките му форми е вдъхновение, което всеки ден връща доброто у човека", вярва актьорът. 

Автор: Кристина Гайдаджийска

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?