71

"Катарзис": Музиката трябва да е професия, а не хоби, за да си популярен

Избрано от участието на Удо и Камен в "Марица Подкаст"

- Кое бихте избрали - да свирите в клуб или на голям фестивал? Кое ви носи повече като усещания и емоции?

Удо: Ние с фестивалите в чужбина нямаме голям опит. Мечтата на всеки групар е да свири на „Уембли“. Но реалностите в България поставят дори по-известните групи пред момент, който не могат да надскочат. Ние, без да се крием зад това, че сме любителска група, съзнаваме, че нямаме тази опция да стигнем до „Уембли“. Не че това пречи да мечтаем, но си знаем мястото, знаем къде сме, знаем какво правим, познаваме си публиката.

Камен: Усещането на по-голяма сцена и в клуб е съвсем различно. И двете места дават различни емоции на един изпълнител. Но клубът като по-малко място не означава, че носи по-малко. Ние кавъри не свирим, правим изцяло авторски неща. И реакцията на двама-трима души на това, което правим, е достатъчно да ти достави наслада. Това, че някой е харесал нещо твое. Голямата сцена е нещо съвсем друго. Тя е непозната за много родни ъндърграунд групи. Да, хубаво е да те чуят хиляди хора, но въпросът е не само да те чуят, но и да реагират. Да има обратна връзка. И двете места са добри. Въпросът е да се свири, да има събития. Тъй като има много талантливи млади групи, които по стечение на обстоятелствата нямат места, на които да се изявяват. Нашият град, за щастие, не е от тези места. Имаме клубове, организират се много събития. Но има много места в България, където липсват или има само едно и се чака на опашка.

 - Като пееш на български, няма да просъществуваш дълго. С английски можеш да пробиеш на Запад. Чували ли сте такова мнение и какво мислите?

Удо: Първо, аз държа да се пее на български, защото сме в България. Второ, израснал съм с времето на радиоточката. Слушах естрадната музика, помня, когато чух за първи път „Безсъние“ на Чочо Владовски, слушал съм Лили Иванова. Смея да твърдя, че разбирам и текстовете на групите на английски, но българските текстове са ми много по-близки. Още когато направихме първите си авторски песни на български, сякаш публиката се приближи към нас повече, започна да чува повече. По-често започнах да чувам: „Абе, много яки текстове!". Писането на български е малко по-голям майсторлък заради особеностите на нашия език. Има много препъникамъни в българския език като звуци, които трябва да изпееш. Много често, когато нареждаме думите в текста, го съобразяваме с това кое се изпява по-добре. За пробиването на Запад - там в момента, в който чуят, че си от Изтока и не им свириш фолклор, губят изцяло интерес към теб. Те си имат достатъчно банди, там е роден рокендролът. Ние, от Балканите, сме им като някакъв тумор. Наши музиканти имат горчив опит и са разбрали, че могат да достигнат до ниво ресторантски музикант.

Камен: Удо е напълно прав - малко е безсмислено да се опиташ да пробиеш там, където е родена тази музика. Да, много ще е сладко да успееш. Ако българин го може, ще се гордеем с него. Това е уникален пазар. Всеки от нас е бил в чужбина. Като се замислиш само какви улични музиканти има, и ти идва да спреш да се занимаваш с музика, като ги чуеш. По-важно е една група да може да пробие на нашия пазар. И това е много трудно. Ние мислим, че по-удачният вариант е с български език. Много от новите млади банди използват английския език като основен. Но групите, които са останали в годините на нашата музикална сцена, пеят изцяло на български.

Удо: Ние сме си дали сметка, че за да си популярен артист в България, трябва да го работиш ежедневно. Вариантът да ти бъде хоби и да си постоянно по екрана и радиа, не се връзва и не се получава. Примерът е този -  викат ни на интервю, обаче отговарям, че съм на работа, и посочвам час, в който ще мога. Това веднага те поставя на друга плоскост, не те канят. За мен тази самоизява и този баланс, който ми носи правенето на песни, ми дава нужното равновесие в живота.

- Трудно ли се пише текст на песен на български?

Удо: Аз съм маниакално пристрастен към търсенето на думи и може би това е нещото, което мога да правя. Идеята идва с някаква мелодия, която трябва да облечеш. Обличам я в думи и най-сигурно е, когато го запиша на телефона. Нямам оплакване, че е трудно с българския. Напротив, на мен ми е кеф да го правя. И това са единствените български текстове, които Камен е научил от-до. Моите текстове. Това също ми показва, че има смисъл. Камен е голям, зрял човек. Да се занимава с това, да иска да го прави, може би нещо го е докоснало.

- Какви послания влагате в песните си?

Удо: Разискваме социални теми. Дадох си сметка, че с времето и с порастването все повече търся и дълбая в такъв тип теми, които са свързани със социалния ръст на човека в обществото и неговите търсения. Не го мисля като послания, защото, в крайна сметка, не е важно толкова какво аз съм искал да кажа, а това как отсрещната страна го възприема, осмисля и приема.

Камен: Има социални, дълбоко смислени текстове. В няколко от нашите песни вкарваме и рап елементи, които на Удо много му се удават. Той има какво да каже. Сега е моментът да му направя реклама. Имаме доста приятели в музикалните среди, които се възхищават на текстовете му, което е хубаво. Относно текстовете, много е важна артикулацията на певеца - хората да разбират какво е искал да каже авторът. Един път Удо ми каза, че не са ме изгонили от бандата, защото ми се разбирало какво казвам.

- Какво ще пожелаете на читателите на „Марица“?

Удо: На хората им пожелавам да търсят във всяка една ситуация как могат да бъдат повече човеци. По-малко да си завиждаме и да гледаме в паницата на ближния, по-малко да мислим на парче, само за себе си. Вярвам, че за времето на нашите правнуци ще има нещо като общество в България.

Камен: Искам да пожелая на хората да слушат хубава музика, да я търсят и откриват, да ходят на събития. Музиката е нещо, което страшно много обогатява човек. Все си мисля, че хора, които слушат музика, занимават се с музика, имат допир до нея по някакъв начин, са по-добри хора и духовно по-възвишени. Хора, които могат да дадат повече на околните.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?