Какво да четем с Паулина Гегова

Вече Ви запознахме с литературните предпочитания на писателя Петър Петков. Всяка книга е едно вълшебно пътешествие, в което откриваме приключения, тъга, радост, най-силната любов или най-голямата омраза.

Днес аз, в ролята си на писател и журналист, ще Ви представя моя избор на книги по време на социална изолация.

Започвам с романа на Харуки Мураками „Страната на чудесата за непукисти и краят на света“. Японският писател умело вплита действителността с един нереален свят, в който главният герой прескача. Симбиозата между фентъзи и екшън, подчертана с апокалиптичен нюанс, ще Ви пренесе в сюжет, по-скоро приличащ на сън, от който чакате да се събудите, но все не достигате финала му.

За любителите на ужаса и черния хумор горещо препоръчвам разказите на Едгар Алън По. Мине се не мине време и си ги препрочитам, защото тънката ирония, с която По рисува ситуации, е не само еталон за всеки писател, но и интригуваща за всеки читател. Ще се учудите колко новости ще откриете за себе си, веднъж попаднали на границата между страха и смеха.

И като заговорихме за смях, той е гарантиран с Радослав Парушев и неговата „Само за напушени“. Не се залъгвайте по заглавието. Това не е творба за наркозависими, а за безспирен, алтернативен и изключително нетрадиционен хумор. Книгата е идеална за разтуха и съм сигурна, че стилът ще допадне много на по-младото поколение.

Както може би забелязахте съм голям фен на фентъзи жанра. В него преобладават изключително достойни представители като Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън, Джоан Роулинг, Джордж Р.Р. Мартин, Майкъл Скот, Тери Пратчет, Робин Хоб, Стивън Бруст, но нищо нямаше да е такова, каквото е, ако не съществуваше Дж. Р.Р. Толкин. Той е великан, основоположник, легенда. Именно неговите истории са вдъхновители на поколения писатели, затова моето четвърто предложение за четиво по време на изолация е несъмнено „Властелинът на пръстените“. Трилогията не се нуждае от много думи, тя говори сама за себе си, дори с измислените, специално от младия Толкин, езици. Сюжетът е вдъхновен от Втората световна война, в която авторът участва, а резултатът е виден – литературен шедьовър, който си заслужи вечен живот.

За финал Ви препоръчвам една от любимите си детски книги, която обаче никак не е за деца – „Алиса в страната на чудесата“. Луис Карол е ненадминат гении, що се отнася до създаване на фантастични светове, играещи си по-скоро с психиката на човешкия ум. Теории твърдят, че писателят е бил на силни психотропни вещества, докато е писал романите си, но дори да е така, трябва да му се признае, че е създал нещо невиждано – социален протест през погледа на едно дете, което се изправя срещу лабиринт от чудатости. Заложената идея за лудостта е адекватна и днес, а вечният въпрос „А ко всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?” едва ли някога ще остарее.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?