Как пловдивският Колумб Атанас Хранов срещна очите на кита

Един от най-известните пловдивски художници - Атанас Хранов, преживява разтърсващо пътуване по море. Докосна се  до Канарските острови, откъдето някога Христофор Колумб поема към неизвестното, а след това - и всички мореплаватели, които пресичат Атлантика към Новия свят. 

Любовта към ветроходството вдъхновява авантюриста на духа да създаде най-новата си изложба, която ще се открие на 8 май в галерия Ракурси в София.  Артистът не крие страстта си към морските пътешествия. Изложбата „Seilor's bay - Гран Канария“ пресъздава истории от последното му пътуване до Канарските острови, което продължава повече от месец. Интересното чуждестранно име Seilor's bay е названието на бар, намиращ се на плажната островна ивица.

„Едно такова дълго пътуване неминуемо оставя интересни емоции, създава много спомени и става повод за куриозни истории“, споделя Хранов. По думите му, дългото плаване, обстановката и цялостната атмосфера пренасят пътника в друго измерение. Дават му време за размисъл и самоопознаване.

Художникът споделя, че едно уникално състояние на духа е предизвикано от нощната вахта -  дежурството, което моряците дават, за да осигурят безопасността на плаването и да поддържат готовност при авария. Тази нощна служба носи усещане за самота, страх, но в същото време влече със себе си мистичното и магичното.

„Когато си сам на смяна през нощта, взирайки се в безкрайната тъмнина, не можеш да задържиш мислите си върху нещо определено. Те по-скоро като мимолетни отблясъци изплуват в съзнанието. Точно тези откъслечни фрагменти пълнят космоса наоколо“, разказва Хранов.

Една от най-интересните случки, изумила артиста през последното пътуване, става точно по време на нощна стража. Докато Хранов е на пост между 3 и 6 през нощта, сам, в космическа тъмнина, вижда две големи, елипсовидни, полукръгли светещи петна. Стъписан, той не могъл да отдели поглед от тях. Те не приличали на нищо познато, нямало как да отразяват луната или звездите, защото небето било забулено в облаци. Докато се чудел какво представляват, те започнали да се приближават бързо все повече и повече, докато стигнали съвсем близо до него. Художникът решил да се премести за момент от поста си и да отиде в другия край на яхтата. Като се върнал, от светещите петна нямало и следа. Изморен и уплашен, помислил, че след месец по вода може би започва да губи разсъдък.

 „Тук говорим за атавистичен страх от неизвестното. Докато си сам със себе си в непрогледната и дълбока тъмнина, в главата ти е възможно да изплуват какви ли не идеи за това какво всъщност представляват тези елипси. Мога да разкажа редица страшни истории за бурно море, но тази е по-различна от всички останали“, обяснява Хранов. След като негов колега застъпил смяната, се оказало, че големите светещи петна може би са очи на кит.

Връщайки се на родна земя, артистът пренася на платното емоциите си, провокирайки интереса и любопитството на своите почитатели. Голяма част от картините на предстоящата изложба са кръстени „Нощна вахта“. Други интересни произведения са „Следобедна лула за дълги истории и носталгии“, „Полякинята и белите хлябове“ и „Нож Добра Надежда“.

Въпреки че обича да пътешества до далечни и незнайни дестинации, Атанас Хранов винаги се завръща в любимия Пловдив. „Имам привилегията да съм роден тук. Градът по някакъв начин е изключителен в атмосферата, която предлага не само на хората, които живеят в него, а и на тези, които имат късмета да се докоснат до него", заявява художникът. Според него, колкото и впечатляващи места да има по света, градът под тепетата притежава неповторим чар, скрит в красивите кътчета. Затова е избрал да живее и да твори точно тук.

Започнал е да подготвя и следваща самостоятелна изложба, за която разкрива, че черпи вдъхновение от библейски сюжети. Засега обаче иска да остане изненада.