965

Жулиен Дасен: Не помня баща ми, но го опознах, докато пея шансоните му

Жулиен Дасен ще изпълни най-големите шлагери на своя баща Жо Дасен, краля на френския шансон, на 6 юни в зала 1 на НДК. Авторският спектакъл с легендарните семейни хитове е заедно с Paris Tour Eiffel Orchestra.

Публиката ще чуе „Les Champs-Élysées“ (Шан-з-Елизе), „L’Été Indien“ (Циганско лято), „Salut“ (Здравей), „À Toi“ (На теб), “Et Si Tu N’existais Pas” (Ако не съществуваше), “Le Jardin du Luxembourg” (Люксембургската градина) и много други.

Жулиен е по-малкият син на Жо Дасен и съпругата му Кристин, роден е на 22 март 1980 г. С брат му Джонатан се грижат за опазването на музикалното наследство на баща си.

През 2010 г. двамата са в основата на мюзикъла „Имало едно време Жо Дасен“, режисиран от Кристоф Баратие, в който Жулиен пее във виртуален дует с баща си. Мюзикълът има голям успех в Европа и САЩ. Същата година Жулиен излиза на сцената в пиесата La Parenthese със Соня Дюбоа като негов партньор. По-късно, през 2012 г., той записва в албума Monsieur Montand и песни на Ив Монтан, заедно с Флоранс Косте.

На концерта в София ще можете да доловите в Жулиен гените на баща му в начина, по който се движи, в лицето му и дори в тембъра на гласа му, а когато се качи на сцената с музикантите на баща си може да ви се стори, че Жо Дасен е жив.

Джонатан и Жулиен са продължители на само на Жо Дасен, но на цял един славен род! Прадядо им, Самюел, който е евреин фризьор, емигрира в САЩ от родната си Одеса, Украйна. Самият Жулиен разказва, че пристигайки в Америка той не знае и дума английски и когато граничните полицаи го попитали как се казва, той помислил, че го питат от къдзе идва и отговорил : „Из Одессы!“ Полицаят не чул и го записал „Дасин“, това което чул. По-късно фамилията става Дасен, а всъщност това си е – Одеса!

- Бил сте бебе на 6 месеца, когато баща ви напуска този свят внезапно. Фактически вие не го познавате или по -скоро не го помните. Защо му посветихте живота си? Това ли е вашата мисия?

- Да, така е. Наистина бях бебе, когато загубих баща си, и въпреки това сега му отдавам всичко. Това е вид мисия, по скоро задължение! Длъжен съм да уважа баща си, като продължавам делото му - неговата музика не трябва да бъде забравена. Знаете ли, малко е странно, когато не познаваш баща си, и всъщност го опознаваш чрез неговата музика, а  и чрез неговата публика. 

- Не ви ли пречи това, че сте син на известна личност? И винаги могат да ви обвинят, че му подражавате.

- Никога не бих си позволил да имитирам баща си. Никой на този свят не може да замени Жо Дасен. Никога не съм разбирал такива упреци. За мен е напълно нормално - баща ми е известен певец и музикант, и това е нормален процес да тръгна по същия път. Например, на един мой приятел баща му има пекарня, прави хляб, неговите синове месят тестото заедно с него в тази пекарня и това е нормален процес. По същия начин аз продължавам професията на баща си. Нормално е децата да тръгнат по пътя на своите родители.

- Оставате много рано пълни сираци след загубата и на майка ви Кристин Делво. Как се справяхте двамата с брат ви? От какво се препитавахте? С какво се занимавахте всичките тези години?

- Да, останахме рано сираци с брат ми, но все пак бяхме деца на известни родители...Бях изправен пред дилемата дали да продължа образованието си или да работя за да поема всичко в ръцете си. И след като  родителите ни напуснаха толкова рано бях длъжен да се погрижа за всичко, което ни оставиха : както за материалното наследствено, така и за духовното наследство. Да не забравяме, че огромно духовно наследство имаме оставено още от нашия дядо, който също беше изключително известен артист. Може да се кажа спокойно, че ние с брат ми бяхме длъжни да опазим цялото културно наследство на нашата династия, защото ние сме династия артисти.

- Какво детство имахте?

- Като на всички други деца. Растяхме в песни и музика.

- В кой етап от живота си взехте решение творчеството на баща ви Жо Дасен да стане ваша мисия?

- Веднъж един известен композитор ми предложи да се опитам да изпея някоя от песните на баща ми. Казах си, защо пък не. Опитът се оказа много сполучлив. Така опитах още една песен, и още една. На нашето семейно обкръжение много им хареса, в последствие това се превърна вече в професионално изпълнение пред публика. Най-интересното беше, че на публиката й харесваше моето изпълнение на песните на Жо Дасен.  Зрителите и широката аудитория ме приеха много добре. И сега продължавам това дело защото самата публика го иска. Ако в един момент публиката каже, че не й харесва – аз ще спра. Но това не се случва, напротив. С всеки един концерт публиката се увеличава, както и концертите по цял свят. Публиката иска още и още, защото това, което правя е нещо повече от концерт – това е шоу! И съм щастлив, че на публиката й харесва! Страхотно е!

- Искал сте да станете актьор, нали? Защо не станахте?

- Аз бях актьор доста време, но постепенно музиката измести актьорските ангажименти. Всъщност, аз си оставам артист на сцената. Всяка една сценична изява спада към актьорското майсторство. 

- В спектакъла „Имало едно време Жо Дасен“ изпълнявате вертуално 40 песни с баща си. Какво е усещането да пееш с Жо Дасен от екрана?

 - От една страна странно, необичайно, от друга страна прекрасно. На хората им харесва да виждат и Жо Дасен на сцената на живата мултимедия, на екрана, това още повече ги доближава до творчеството му, до неговата автентичност. Това, че Жо Дасен е на екрана до мен още повече допринася да опозная баща си по-добре. И този процес вероятно никога няма да свърши. Всеки път аз научавам нещо нова за него, за неговите движения, мимика, усмивка – за самият Жо Дасен – баща и артист! Това стана вече част от живота ми!

- Вашият род е от Одеса. Били ли сте там с брат ви? Знаете ли нещо повече за дядо ви и за неговия живот в Одеса?

 - Разбира се! Знам си цялото потекло. Знам много добре каква кръв тече във вените ми. Аз съм и украинец, и американец, и французин – аз  съм гражданин на света. Одеса е в сърцето ми. Много пъти съм бил там, изнасял съм концерти, посрещали са ме великолепно. И да, бих могъл да заявя с чиста съвест, че Одеса е в сърцето ми! Семейството ми идва от Одеса , затова първоначалните ми корени са от там. Америка е неразделна част от мен, защото баща ми и дядо ми са родени в САЩ. Франция – обобщава всичко, защото живея във Франция, баща ми – Жо Дасен беше френски певец и така нашето семейство обединява тези три държави у дома. Чувствам се добре на всякъде по света, във всички страни!                                                                                                                                                                                          

- Френският език е много благозвучен, самият език е една песен. Според вас как биха  звучали песните на баща ви на друг език, на английски или на руски, например?

 - Няма значение на какъв език пееш, ако влагаш чувство в това, което пееш. Дали ще кажеш на френски „жо тем“, или на английски „ ай лав ю“, или на руски „ я тебя люблю“ няма абсолютно никакво значение, ако го усещаш и ако влагаш съответното чувство в това, което казваш.Когато трябва да изрека тези думи, отивам към някое момиче от публиката, взимам я за ръка и започвам да пея песента за нея и да изричам тези думи към нея, така се влага необходимото чувство и е без значение, на какъв език изричаш любовта! Важното е отсрещната страна да я усети! Най – важното в едно изпълнение е – усещането, мелодията, гласът с който я поднасяш, а не езикът.

- С какво ще изненадате българската публика, която ви очаква с нетърпение? Какво ще им кажете сега? 

 –Много изненади ще има. Ако ви ги издам сега, няма да са изненади! Това е едно абсолютно ново шоу. Пазим в тайна изненадите за софийската публика, не искам да ги издавам, елате на концерта и ще видите за какво става въпрос.

Надявам се да прекараме една незабравима вечер на 6 юни в София, аз ще дам всичко от себе си за да ви представя един нов интересен концерт, в който Жо Дасен ще оживее от сцената на НДК.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?