Следвайте ни

Иван Енчев: В кризата всички пием студено кафе

viber icon

Иван Енчев е роден на 25 март 1942 г. в с. Шивачево, област Велико Търново. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.От 1970 г. живее в Хасково. Работил е като журналист във вестниците “Хасковска трибуна” и “Шипка”, бил е кореспондент на БТА. Автор е на 13 книги, сред които 4 стихосбирки. Белетристичните му творби отразяват съдбата на българските бежанци, преселници от Беломорска и Одринска Тракия, и техните потомци. Най-новият му роман - “Студено кафе”, излезе това лято. Той е продължение на сагата “Чедата на Тракия”: “Кървав пелин”, “Танго назаем” и “Бавен огън”.



-  Г-н Енчев, има ли хора, които се разпознаха в новия ви роман “Студено кафе”?

- Да. Някои читатели са ми подхвърляли подобни предположения. Не е това, което си мислят в повечето случаи и което свързват с конкретни хора в Хасково. При мен литературните образи са обобщени. Събитията не са реално ставали. Това е роман, а не биография на някого. Никъде не съм назовавал имена на реално съществуващи лица.

-  Заиграването с реално съществуващи хора от Хасково обаче съществува. Има очевадни примери за това, не може да отречете.

- Има неща, които са се случвали на някои хора, а са приписани в романа на други. Те са познати в Хасково, но не бива да се свързват с конкретни литературни герои. В основния персонаж на “Студено кафе” мнозина припознават Денко Чаръков. Това е вярно, но само донякъде. Д-р Беломорски няма общо с покойния Иван Беломорски от Хасково, освен с фамилията. През 80-те той бе председател на тракийското дружество, а секретар бе Андрей Сапунджиев. И аз ги свързах като закачка в едно име - Андрей Беломорски. Яница има прототип като начало - една дама, която е жива и здрава и е тук, в Хасково. Част от биографията є е представена в “Бавен огън”. Но тя не е директорката на библиотеката Тонка Койчева, както някои подхвърлят, вероятно визирайки сюжета, че и моята героиня оглавява библиотека. В Развигоров, директора на театъра, хората виждат покойния вече Пенко Пенков и ме укоряват, че съм го описал като помак. Ама това е художествен образ, не документално описание. Ако нещо съвпада, то не трябва да търсим тотална достоверност. Невена също е компилация от образите на три млади жени. Прототипът на арменеца Арон, когото описвам, всъщност е евреин. Защото те са много добре интегрирана единица в нашето общество и вече се размиват сред българите. При писането едно събитие е само начало на даден епизод. Така е и с героите. Почва се от нещо дребно и образът се развива по своя логика, дори понякога и на мен не ми се иска да завърши така даден епизод. Не е нужно да разговарям с човек, за да ме впечатли, да го запечатам в ума си и впоследствие да го използвам в романите си. Наскоро видях млада красива туркиня в музея в Кърджали. Беше с толкова хубави сини очи, че непременно още в следващия роман ще си я “интегрирам”. А аз дори и името є не знам. Ето как нюансираните неща могат да препратят читателя в различна посока. Доволен съм, че романът ми се възприема като 100% истина, макар че той е художествена измислица.

-  На моменти вкарвате и ваша милост в повествованието...

- Възможно е така да изглежда, но пак повтарям - това не е документален роман. Направил съм си удоволствие така да нюансирам нещата, че да има съмнения у някои читатели, но това си е тяхна работа.

-  Докато излезе последният ви роман, минаха евроизборите и тези за национален парламент. Какво ново в писателските кафенета, на които посвещавате много страници?

- Не виждам промяна. Интелигенцията по принцип си остава разделена и отчуждена, както и цялото българско общество. Първо, на много групи и второ, грубо казано, всеки срещу всеки. Аз поне така го чувствам. 20 години все повече затъваме в блато и гражданско общество не се създава. Това ми е основната идея в романа.

-  Е добре, какво да се направи, за да има гражданско общество, според вас?

- Ами да питаме Бойко Борисов.

-  Защо него, вие самият сте радетел за това хората да отстояват правата си. Доколко е възможно това у нас?

- В Европа сигурно е възможно, но тук - никак.

-  Защото сме на Балканите ли?

- Защото сме в България. Другите балкански народи си имат свои проблеми. Основното, което ни пречи на нас, са завистта, прекаленият индивидуализъм и злобата. Това са движещите фактори не само на сегашното ни общество. Има примери и от историята. Предателството, за съжаление, също е национална черта. Като прибавим към това и икономическата криза, която още повече смазва интелигенцията - няма скоро да се оправим.

-  Проблемите в романа не касаят само България, а целия тракийски регион, който включва части от Гърция и Турция. Не смятате ли, че все пак съществува балкански синдром, на който сме подвластни?

- Вероятно има. Аз не противопоставям никъде българи, гърци и турци, независимо от действията на отделни групи. Затова в известна степен част от потомците на тракийци са ми обидени заради главната героиня Яна в “Кървав пелин”. Но аз си защитавам мнението, че подобни герои са съществували. За мен е важна тезата за помирението на Балканите, за Тракия без граници. По-крайни читатели, по-ограничено мислещи, не могат да го приемат. Аз ратувам за помирение не само на думи, а във всяко отношение.

-  Не се ли доближаваме едни до други малко по малко с тези отворени граници, с общите проекти?

- Формално, външно - да. Но вътрешно, сякаш всеки продължава да дърпа чергата към себе си. Прекалено сме егоисти и националисти.

-  Още в “Кървав пелин” един от героите казва, че ще признае за цар този, който окъпе коня си в Бяло море. Какъв трябва да бъде критерият ни за добър управник сега?

- В тази криза само един - който съумее да ни изведе от нея. В днешното потребителско общество успешно управление означава да има работа за всички, добро заплащане и реализация. И да се спре изтичането на кадри към Европа и останалия свят.

-  Защо според вас сега се задълбочи извечният конфликт “стари - млади”?

- Знам, че в очите на младите хора моето поколение е безвъзвратно остаряло. Така стана. Смяната на системата доведе може би до преследване на прекалено високи цели, за които не е узрял моментът. По-възрастните държат на старото, по-младите бързат да променят нещата, а няма икономическа база, всичко се срива и най-вече интелигенцията. Тя бе употребена в началото да извърши политическата промяна, след което бе захвърлена и изоставена на произвола. Мен ме боли много от този факт. Това е най-голямата трагедия на обществото ни. В момента реалната, истинската интелигенция е в най-окаяно икономическо положение. Трудът не се оценя по достойнство - и на журналисти, и на писатели, и на музиканти, и на артисти и художници.

-  Не е ли именно разцеплението сред интелигенцията една от причините обществото да не гледа с добро око на нейните представители?

- Днес живеем в пазарна икономика, т.е. ние сме общество на парите. А парите не са в интелигенцията. Затова сме обвинявани, че не знаем какво точно искаме, че сме разединени. Бизнесът диктува правилата, а в голямата си част той е твърде съмнителен. Изредиха се толкова партии на власт и никоя не успя да осъществи промяна. Интелигенцията през социализма не че е била по-добра, но по-добре живееше. Свободата сега преминава в слободия. Пазарната икономика и диктатът на парите не дават кой знае каква възможност на интелигенцията да прави това, което иска, един вид, вързани са є ръцете.

-  Имало ли е случай, когато са се опитвали да ви казват какво да пишете и какво не?

- Не. Нито сега, нито преди 20 години, нито когато и да било. Някои тракийци се опитаха за първата ми повест от поредицата “Чедата на Тракия” - “Кървав пелин”, да ми повлияят, но не стана. Известно е, че книгата бе писана по поръчка. Това бе през 80-те години и тогава от Тракийското дружество предложиха на нас, писателите, който иска, да опише трагичните събития в повест или роман. Та те поискаха от мен да “убия” един от главните герои - турчина Адем. Аз им казах, че не мога, тъй като това противоречи на моя сюжет и въпреки че не им се хареса това, те финансираха изданието. Адем всъщност умира, като се жертва за Яна и Андрей. И това пак не бе по вкуса на някои тракийци, които искаха Яна да вземе нож и да го прободе.

-  Виждате ли в мислите си как тракийската сага става телевизионен сериал и зрителите съпреживяват с поколенията герои?

- Защо не!Един добър сценарист и режисьор, ако пипнат повествованието ми, могат да направят съвременен сериал, който да се гледа с интерес от различни прослойки и възрасти. Аз пиша кинематографично, няма да е нужна много работа, но не съм специалист по сценариите. Трябва друг да го направи. По-важно е някой режисьор да се заеме.

-  А представяте ли си някои известни артисти в главните роли?

- Преди време си представях Тончо Костадинов, Бог да го прости, като Адем ефенди. С него започнахме да готвим тогава един рецитал по “Кървав пелин”. Според мен той бе подходящ като физика, защото героят в някои очи може да е злодей, но е с привлекателна и въздействаща външност. За Яна ми е трудно да кажа, защото тя е събирателен образ, в който съм вплел черти от майка ми, от мои приятелки от ученическите години, от жени, с които съм общувал. Не го свързвам с конкретна актриса. За другите герои не бих искал да уточнявам. Екранизацията е само химера. Сега живея с вълненията около “Студено кафе”.

-  Какво не харесахте на работното заглавие на последния си роман - “Щурци в кафез”, та го сменихте със “Студено кафе”?

- Заради графиката, най-вече. Искам и визуално да изглежда добре, а широките “Щ” и “Ф” ме смущаваха, като погледнех заглавието написано.     После, предлогът “В” при изговор звучи като “Ф”. “Студено кафе” е по-неутрално, но също много съдържателно. Смисълът е в разделението на интелигенцията, най-общо казано. Вътрешните заглавия също са дълго премислени от мен. Особено второто - “Обеци с рубин”, да ни бъде всичко това като обеца на ухото.

-  А защо избрахте за финал на “Студено кафе” смъртта на главния герои?

- Това не е смърт. Като физика може би да, но като дух - не. Панчо Устрема си остава с вярата, че все нещо ще стане. Ако взема да напиша продължение, може и да стане чудо и този силен дух и оптимизъм да му дадат сили да оживее. Ще поживеем, ще видим.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?