Следвайте ни

Иван Енчев: В кризата всички пием студено кафе

viber icon

Иван Енчев е роден на 25 март 1942 г. в с. Шивачево, област Велико Търново. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.От 1970 г. живее в Хасково. Работил е като журналист във вестниците “Хасковска трибуна” и “Шипка”, бил е кореспондент на БТА. Автор е на 13 книги, сред които 4 стихосбирки. Белетристичните му творби отразяват съдбата на българските бежанци, преселници от Беломорска и Одринска Тракия, и техните потомци. Най-новият му роман - “Студено кафе”, излезе това лято. Той е продължение на сагата “Чедата на Тракия”: “Кървав пелин”, “Танго назаем” и “Бавен огън”.



-  Г-н Енчев, има ли хора, които се разпознаха в новия ви роман “Студено кафе”?

- Да. Някои читатели са ми подхвърляли подобни предположения. Не е това, което си мислят в повечето случаи и което свързват с конкретни хора в Хасково. При мен литературните образи са обобщени. Събитията не са реално ставали. Това е роман, а не биография на някого. Никъде не съм назовавал имена на реално съществуващи лица.

-  Заиграването с реално съществуващи хора от Хасково обаче съществува. Има очевадни примери за това, не може да отречете.

- Има неща, които са се случвали на някои хора, а са приписани в романа на други. Те са познати в Хасково, но не бива да се свързват с конкретни литературни герои. В основния персонаж на “Студено кафе” мнозина припознават Денко Чаръков. Това е вярно, но само донякъде. Д-р Беломорски няма общо с покойния Иван Беломорски от Хасково, освен с фамилията. През 80-те той бе председател на тракийското дружество, а секретар бе Андрей Сапунджиев. И аз ги свързах като закачка в едно име - Андрей Беломорски. Яница има прототип като начало - една дама, която е жива и здрава и е тук, в Хасково. Част от биографията є е представена в “Бавен огън”. Но тя не е директорката на библиотеката Тонка Койчева, както някои подхвърлят, вероятно визирайки сюжета, че и моята героиня оглавява библиотека. В Развигоров, директора на театъра, хората виждат покойния вече Пенко Пенков и ме укоряват, че съм го описал като помак. Ама това е художествен образ, не документално описание. Ако нещо съвпада, то не трябва да търсим тотална достоверност. Невена също е компилация от образите на три млади жени. Прототипът на арменеца Арон, когото описвам, всъщност е евреин. Защото те са много добре интегрирана единица в нашето общество и вече се размиват сред българите. При писането едно събитие е само начало на даден епизод. Така е и с героите. Почва се от нещо дребно и образът се развива по своя логика, дори понякога и на мен не ми се иска да завърши така даден епизод. Не е нужно да разговарям с човек, за да ме впечатли, да го запечатам в ума си и впоследствие да го използвам в романите си. Наскоро видях млада красива туркиня в музея в Кърджали. Беше с толкова хубави сини очи, че непременно още в следващия роман ще си я “интегрирам”. А аз дори и името є не знам. Ето как нюансираните неща могат да препратят читателя в различна посока. Доволен съм, че романът ми се възприема като 100% истина, макар че той е художествена измислица.

-  На моменти вкарвате и ваша милост в повествованието...

- Възможно е така да изглежда, но пак повтарям - това не е документален роман. Направил съм си удоволствие така да нюансирам нещата, че да има съмнения у някои читатели, но това си е тяхна работа.

-  Докато излезе последният ви роман, минаха евроизборите и тези за национален парламент. Какво ново в писателските кафенета, на които посвещавате много страници?

- Не виждам промяна. Интелигенцията по принцип си остава разделена и отчуждена, както и цялото българско общество. Първо, на много групи и второ, грубо казано, всеки срещу всеки. Аз поне така го чувствам. 20 години все повече затъваме в блато и гражданско общество не се създава. Това ми е основната идея в романа.

-  Е добре, какво да се направи, за да има гражданско общество, според вас?

- Ами да питаме Бойко Борисов.

-  Защо него, вие самият сте радетел за това хората да отстояват правата си. Доколко е възможно това у нас?

- В Европа сигурно е възможно, но тук - никак.

-  Защото сме на Балканите ли?

- Защото сме в България. Другите балкански народи си имат свои проблеми. Основното, което ни пречи на нас, са завистта, прекаленият индивидуализъм и злобата. Това са движещите фактори не само на сегашното ни общество. Има примери и от историята. Предателството, за съжаление, също е национална черта. Като прибавим към това и икономическата криза, която още повече смазва интелигенцията - няма скоро да се оправим.

-  Проблемите в романа не касаят само България, а целия тракийски регион, който включва части от Гърция и Турция. Не смятате ли, че все пак съществува балкански синдром, на който сме подвластни?

- Вероятно има. Аз не противопоставям никъде българи, гърци и турци, независимо от действията на отделни групи. Затова в известна степен част от потомците на тракийци са ми обидени заради главната героиня Яна в “Кървав пелин”. Но аз си защитавам мнението, че подобни герои са съществували. За мен е важна тезата за помирението на Балканите, за Тракия без граници. По-крайни читатели, по-ограничено мислещи, не могат да го приемат. Аз ратувам за помирение не само на думи, а във всяко отношение.

-  Не се ли доближаваме едни до други малко по малко с тези отворени граници, с общите проекти?

- Формално, външно - да. Но вътрешно, сякаш всеки продължава да дърпа чергата към себе си. Прекалено сме егоисти и националисти.

-  Още в “Кървав пелин” един от героите казва, че ще признае за цар този, който окъпе коня си в Бяло море. Какъв трябва да бъде критерият ни за добър управник сега?

- В тази криза само един - който съумее да ни изведе от нея. В днешното потребителско общество успешно управление означава да има работа за всички, добро заплащане и реализация. И да се спре изтичането на кадри към Европа и останалия свят.

-  Защо според вас сега се задълбочи извечният конфликт “стари - млади”?

- Знам, че в очите на младите хора моето поколение е безвъзвратно остаряло. Така стана. Смяната на системата доведе може би до преследване на прекалено високи цели, за които не е узрял моментът. По-възрастните държат на старото, по-младите бързат да променят нещата, а няма икономическа база, всичко се срива и най-вече интелигенцията. Тя бе употребена в началото да извърши политическата промяна, след което бе захвърлена и изоставена на произвола. Мен ме боли много от този факт. Това е най-голямата трагедия на обществото ни. В момента реалната, истинската интелигенция е в най-окаяно икономическо положение. Трудът не се оценя по достойнство - и на журналисти, и на писатели, и на музиканти, и на артисти и художници.

-  Не е ли именно разцеплението сред интелигенцията една от причините обществото да не гледа с добро око на нейните представители?

- Днес живеем в пазарна икономика, т.е. ние сме общество на парите. А парите не са в интелигенцията. Затова сме обвинявани, че не знаем какво точно искаме, че сме разединени. Бизнесът диктува правилата, а в голямата си част той е твърде съмнителен. Изредиха се толкова партии на власт и никоя не успя да осъществи промяна. Интелигенцията през социализма не че е била по-добра, но по-добре живееше. Свободата сега преминава в слободия. Пазарната икономика и диктатът на парите не дават кой знае каква възможност на интелигенцията да прави това, което иска, един вид, вързани са є ръцете.

-  Имало ли е случай, когато са се опитвали да ви казват какво да пишете и какво не?

- Не. Нито сега, нито преди 20 години, нито когато и да било. Някои тракийци се опитаха за първата ми повест от поредицата “Чедата на Тракия” - “Кървав пелин”, да ми повлияят, но не стана. Известно е, че книгата бе писана по поръчка. Това бе през 80-те години и тогава от Тракийското дружество предложиха на нас, писателите, който иска, да опише трагичните събития в повест или роман. Та те поискаха от мен да “убия” един от главните герои - турчина Адем. Аз им казах, че не мога, тъй като това противоречи на моя сюжет и въпреки че не им се хареса това, те финансираха изданието. Адем всъщност умира, като се жертва за Яна и Андрей. И това пак не бе по вкуса на някои тракийци, които искаха Яна да вземе нож и да го прободе.

-  Виждате ли в мислите си как тракийската сага става телевизионен сериал и зрителите съпреживяват с поколенията герои?

- Защо не!Един добър сценарист и режисьор, ако пипнат повествованието ми, могат да направят съвременен сериал, който да се гледа с интерес от различни прослойки и възрасти. Аз пиша кинематографично, няма да е нужна много работа, но не съм специалист по сценариите. Трябва друг да го направи. По-важно е някой режисьор да се заеме.

-  А представяте ли си някои известни артисти в главните роли?

- Преди време си представях Тончо Костадинов, Бог да го прости, като Адем ефенди. С него започнахме да готвим тогава един рецитал по “Кървав пелин”. Според мен той бе подходящ като физика, защото героят в някои очи може да е злодей, но е с привлекателна и въздействаща външност. За Яна ми е трудно да кажа, защото тя е събирателен образ, в който съм вплел черти от майка ми, от мои приятелки от ученическите години, от жени, с които съм общувал. Не го свързвам с конкретна актриса. За другите герои не бих искал да уточнявам. Екранизацията е само химера. Сега живея с вълненията около “Студено кафе”.

-  Какво не харесахте на работното заглавие на последния си роман - “Щурци в кафез”, та го сменихте със “Студено кафе”?

- Заради графиката, най-вече. Искам и визуално да изглежда добре, а широките “Щ” и “Ф” ме смущаваха, като погледнех заглавието написано.     После, предлогът “В” при изговор звучи като “Ф”. “Студено кафе” е по-неутрално, но също много съдържателно. Смисълът е в разделението на интелигенцията, най-общо казано. Вътрешните заглавия също са дълго премислени от мен. Особено второто - “Обеци с рубин”, да ни бъде всичко това като обеца на ухото.

-  А защо избрахте за финал на “Студено кафе” смъртта на главния герои?

- Това не е смърт. Като физика може би да, но като дух - не. Панчо Устрема си остава с вярата, че все нещо ще стане. Ако взема да напиша продължение, може и да стане чудо и този силен дух и оптимизъм да му дадат сили да оживее. Ще поживеем, ще видим.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?