44

Историческият музей пуска календар с Голям Сечко и гатанки

В уникалното издание месеците са със старославянските им имена

 

Колко от нас помнят, че старославянската дума за януари е „сечен”, за февруари е „лютъй”, а последният месец е "студен"? Традиционният годишен календар на Историческия музей няма да прилича на нито един от отпечатваните досега. Той е доста цветен, връща ни към забравените имена на месеците и ще е посветен по един доста оригинален начин на 195 години от рождението на издателя и редактора Христо Г. Данов. Всички материали за страниците му са от фонда на отдел „Книгоиздаване” в музея.

”На няколко събирания на колегите взехме решение да направим нещо различно и да покажем културни ценности, което се съхраняват в културните фондове, а не са показвани на широката общественост. С разговори стигнахме до идеята да посветим календара на годишнината на Христо Г. Данов. Надежда Баева направи проект и го предложи на съвещания”, обясни пред "Марица" новият директор на Историческия музей Стоян Иванов. Служителите му са приели идеята веднага.

На страниците са поместени 12 учебни картини, издавани от Христо Г. Данов, които са от фонда на музея. Става въпрос за творби, които той печата за нуждите на българските училища. Всички те са включени в каталога на учебните помагала на Данов. Използвани са в обучението по различни предмети. Някои са печатани от неговото издателство, а други са внасяни от чужбина.

Обикновено това са картини на немски художници, които се препечатвани тук. Всяка една е свързана с илюстрацията на конкретен месец. Така месец януари започва с картината „На воденицата”, която показва как деца се пързалят с кънки на замръзналата река.

Две картини са на наши художници. За месец април е избрана „Пролет” на Христо Берберов от 1901 година, а за месец октомври е „Асен и Петър обявяват въстанието в Търново” на носителя на два ордена „Кирил и Методий” Димитър Гюдженов. 

„Понеже догодина имаме и годишнина на Йоаким Груев, на една от страниците е отпечатано негово стихотворение от календарчето „Старопланинче” от 1855 година. Данов също го е отпечатал. В новия календар има цитати за образованието и напредъка от книгата на Христо Г. Данов и от списание „Летоструй”, обяснява Стоян Иванов.

На всяка страница са поставени винетки, като точно там са посочени старите названия на месеца. Ноември е „листопад”, „цветен” е април, а „срепен” е август. Освен всичко това, на всяка една страница има и по една гатанка. Те са взети от „Буквар по нагледна и гласна метода” от 1880 година - друго издание на Данов. Идеята е да се получи календар-игра. Отговорите са с картинки на последната страница на изданието.

„Надявам се този календар да предизвика интерес и в пловдивските училища, защото дейността на Христо Г. Данов е свързана много с образователната дейност".

От Историческия музей припомнят, че въпреки многото обещания бюджетът за музеите се запазва като този от миналата година. Директорът Стоян Иванов се надява с едно повишаване на основния държавен стандарт (от който се определят заплатите в музеите) и участието в различни проекти обновяването на експозициите да се случи.

Храмът "Сурп Кеворк" чества 194 години

Апостолическата арменска църква „Сурп Кеворк” ще чества своя 194-и юбилей утре в двора си. Това ще стане с представянето на богата празнична програма. Около храма "Сурп Кеворк" (свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общност в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, училището и домът на културата. На 11 декември 2022 г. от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия. Ц.Н. при храм "Сурп Кеворк" и отец Храч Мурадян, духовен пастир на арменците в Пловдив, кани желаещите да се присъединят към празника.

Историята на "Сурп Кеворк" започва в началото на V век, когато е издигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки големите жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, спасилите се жертви издигат наново своя храм. 

През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход (1143-1180). Още през 1767 храмът е бил преотстъпен на Пловдивската Арменска епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Голяма ценност за "Сурп Кеворк" са неговите стари икони, изписвани от зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII век от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 г.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?