Художникът Васил Петров срещна адаша си певец на плажа

 Преди години пазарджишкият художник Васил Петров се запалва истински по философията на Орфей. Сега тракийската и гръцката митология са неизменна част от творбите му. Пазарджиклията е считан за един от най-търсените майстори на живописта у нас. Близък приятел е на певеца Васил Петров и двамата имат две общи изложби. Изложбата на Васил Петров „Разкази за Универсума” в галерия „Възраждане” предизвика обясним интерес. 

Художникът Васил Петров се запознал с певеца Васил Петров в едно варненско телевизионно предаване от зората на демокрацията. То представяло на плажа прочути съименници.

„Изкараха ни от телевизията на брега на морето и разговаряха с нас. Помня, Васил Петров разказа един случай как прочел във варненски вестник историята, че аз съм пристигнал един ден в града и съм прочел заглавието „Васил Петров кацна във Варна”. И съм наел адвокат, за да съдя журналистите. В процеса на делото съм разбрал, че съименникът ми е автор на песента „Аз съм друг и няма да ти преча”. Ей такива смехории се пишеха през 90-те години”, спомня си Васил Петров.

След този случай двамата започнали да се срещат често.

„С него имаме обща приказка - говорим много по морални теми, защото той е много религиозен човек”, обяснява художникът.

Преди 15-ина години пазарджишкият творец организирал пленер с художници от Киргизстан. Всички били професори и академици. Темата на пленера била „Тангра - пътят”. И тогава решил да покани и съименника си Васил Петров на пленера. Така певецът станал запален художник и сега двамата Василовци имат зад гърба си две общи изложби в галериите „Маркони” и „Актив арт” във Варна.

Светът не е толкова голям, подхвърля творецът. „Може да търсиш причините и следствията навсякъде. В Италия съм правил много изложби още от 1997 ​-първо в Северна Италия, а след това слязох по на юг - в Рим. Там правих изложби с различни фондации, а накрая стигнах до Неапол. По-надолу не съм излагал”, разказва майсторът на четката.

Интересът към Орфей и философията на орфизма тръгнал случайно след изложба в Италия. Там Васил Петров бил по покана на Марио Косари - един от големите изкуствоведи. Пазарджишкият творец прочел статията му „Конникът, който идва отдалече”, в която ставало дума за тракийския герой Орфей. Като се прибрал от Апенините, се запитал какво знае за Орфей.

„И се оказа, че не знам нищо! Знам, че е живял някъде по Родопите, имаме „Златният Орфей”, радио „Орфей”, барове „Орфей”… Оказа се, че това е много интересен герой и колкото повече задълбавах навътре, толкова по-големи пространства пред мен се отваряха - и културни, и философски. Така стигнах и до орфизма”, спомня си художникът.

Допуска, че тракийският певец и философията около мита му е предшественик на християнската религия. Васил Петров припомня, че дори символите, които са в орфизма, присъстват и в християнството. Припомня за прочутата плочка, изобразяваща Орфей, разпънат на кръст, в един немски музей. Тя е от 4. век пр. н.е. А над разпнатия Орфей има полумесец от седем звезди. Очаква се да пише „Исус Христос”, а то е „Орфей в обредите на Бакхус”. Влиза в отвъдното заради любовта и прави това преди 4 хиляди години. „Орфей прави нещо повече - чрез изкуството и любовта иска да промени света и усещанията”, подчертава Петров. Плочката в Германия с Орфей на кръста изчезва мистериозно. За щастие, австрийските музейни работници са я фотографирали и документирали много добре.

Художникът припомня, че човек възприема света чрез емоционалното. Затова се интересува много от тракийска митология. „Има едни траки, има и други. Тези отвъд планината са по-различни от тези тук. Тракия е интересна тема - като малък живях в Родопите и може би това ми е подействало по някакъв начин. Тази планината е много магична”, смята художникът.

Античната митология все още не е осъзната напълно. Тя има един прочит в 19. век, сега се откриват други неща, а след 100 години ще открият още по-различни. „Това е от постоянния контакт „минало-​бъдеще”. Има и много загадки, които ни карат да търсим и уточняваме философията и да влизаме в главите на древните. Това трябва да е съчетано с изкуство, защото митологията не е история. Тя създава истории, които ни помагат да разберем по-добре действителността”, казва Васил Петров.

Картините му се приемат много добре в Австрия, Швейцария - има и много изложби в Дания. Преди да отиде в скандинавската страна, се чудел що за хора ще види там. Смятал съвсем стереотипно, че датчаните са студени, а се оказало, че са доста топли хора. „Нищичко не разбират от нашата средиземноморска митология - те си имат друга. Обаче интересът им към моите работи бе невероятен. Реализацията на изкуството ми в Дания е почти пълна - аз оттам почти не връщам картини”, разказва художникът.

Пандемията спряла пътуванията му по света. „Човекът се затвори, заживя пред компютъра и визуалното му дойде малко в повече”, смята той. Всичките му разходки по света през годините са свързани с изложби, пленери и симпозиуми. И затова няма онова време да се впусне в истинската наслада от интересните места. 

Има обаче и изключения - ходи на море само в Гърция и Варна. Любимата му разходка в Пазарджишкия край е до средновековната крепост Цепина и базиликата в Белово, която е голяма като Червената църква в Перущица. Според историците това са първите базилики на Балканите. В картините му Пазарджик през зимата изглежда като Пловдив. "Пазарджик е като Пловдив - само че без тепета", казва сериозно Васил Петров.