Художникът, който рисува с хайвер и шампанско

След изложбите си във Виена и Лондон Иван Иванов-Йоаний изненада пловдивчани с аркани - таро и 11 сефири

Иван Иванов-Йоаний обича да разказва своя любим виц: „Винаги когато се опитвам да пиша глупости на телефона, той автоматично ме редактира с още по-невероятни глупости. Та, извинявам се за граматиката, която е автоматична и алгоритмична или такава, каквато е”.

Вместо да си губи времето с граматиката обаче, ексцентричният художник, по-известен като Йоаний, завършва изобразително изкуство във Великотърновския университет. Обича да експериментира със старинни техники от VII век и е автор на първата у нас анахронистична изложба. В момента преподава в Средното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в Русе. Има зад гърба си над 100 изложби във Виена, Франкфурт, Ню Йорк, Прага, Лондон и Москва.


Художникът дойде в Пловдив, за да покаже 33 от последните си акварели в „Арт клуб & галерия Савов”. От тях 22 са големите аркани - таро и 11 сефири.


Иван Иванов-Йоаний изненада феновете си под тепетата със странен пърформ​анс. Той рисува на живо върху платното с малко руски черен хайвер от белуга и френско шампанско в чешки кристал върху ръчна хартия, съживила приятния аромат на китайския туш. Звучи претенциозно, но не и за колоритния Йоаний. Признава, че доста е изненадал почитателите си със своя първи пърформанс, който показва в Пловдив.

"Никой не очакваше това, което видя и чу, малко хипнотизирахме присъстващите”, смее се авторът. Гостите на изложбата му толкова били шокирани, че в продължение на час никой не се сетил да извади телефона си и да направи поне едно фото на спектакъла.


Всъщност Йоаний обича да експериментира - върху платното и в живота. Рожденото му име е обикновеното Иван Иванов, а Йоаний идва от еврейското  Йоáнан, което означава „Яхве е милостив“. Художникът го използва за свой артистичен псевдоним. „Йоаний” ми е скъп спомен от големия български поет и драматург, носител на наградата „Солензар” на академията на безсмъртните в Париж -  големия Радко Радков. Той откри първата ми изложба в София в края на миналия век, а точният цитат на думите му тогава е: „тайновидеца ЙОАНИЙ...”.  


Роден е под неспокойния знак на Риби, при това на неслучайна дата - високосния 29 февруари 1968-а, и така празнува рождения си ден през четири години. На шега изчислява, че в момента е някъде към 12-ата си година.

И бърза да уточни, че това  не е първата му изложба в Пловдив. „Участвал съм в Есенните изложби от 2002 г. ​- под името „Традиционализъм” с куратор Д. Грозданов. Преди това - в „Графично Ателие Пловдив” по покана на Емил Миразчиев в галерия „Възраждане”, както и в изложбата, която организира Кольо К. - „Про Вино и... “ в Москва.


С прочутия Кольо Карамфилов го свързвало топло приятелство през годините. Пърформансът в Пловдив всъщност е посветен на Кольо К., добавя художникът. И с малко тъга си спомня за оня бохемски номер с рисуването по салфетки в кръчмите. „В Китай има една планина Хуан Шан. Тя има много имена ​- „гърбовете на драконите” или „черната планина”. Големият китайски поет и художник Ли По (Ли Бай) променя името <210> със стих. Та именно там, в планината Хуан Шан, са направили най-скъпата калиграфски хартия от кора на “соушъ” ​-  оризова слама и мъгла. Това е хартията, която е по-тънка от салфетка, а размерът на един лист е 120/60. Когато се върнах от Китай, се напихме с Кольо К. и реших да го изненадам с една салфетка 120/60. Обаче Кольо К. запази хладнокръвие и бързо ми направи портрет върху нея. Това е един от най-скъпите ми спомени от големия пловдивски художник.

 


“В частност пърформансът е намигване и към “Пловдив - Европейска ​столица на ​културата”, към кмета ви, който се пошегува, че ще “пърформанствува” на площада, като коли прасета” - добави ексцентричният художник.

За себе си Йоаний казва, че е художник​ анахронист. После пояснява, че „анахронизъм - това е „фалшивата нота” в полифонията на безбройните течения в съвременното изкуство”. Избира я, защото тя подсказва, че изкуството е само онова, което не се съобразява с времето и конюнктурата.


Извън дебрите на изкуството обаче Йоаний е изкушен от кулинарията. Създава своя уникална рецепта за рибена чорба с мамалига и черен хайвер и дори я патентова. Печели награда за уникалното си творение с приза: „Най-добра рибена чорба”. А комисия от Регионалния исторически музей в Русе я регистрира като "нематериално културно наследство”. 

 

 

Kiaro scouro: Еротиката като хевиметъл

Познавачи казват, че живописните платна на Йоаний изглеждат като „сънища с отворени очи”, в които голото женско тяло е превърнато в инструмент за удоволствие и мъчение. Нежните изящни тела едновременно очароват и плашат, те сякаш крият страха на тялото от смъртта зад сюжета на удоволствието. Всъщност, както е казал великият Фройд, всяко визуално изкуство е еротично в своята несъзнавана същност, обяснява майсторът.  

 


„Еротизмът” в неговите творби обаче, както и в неоплатонизма, е свързан с квази етимологията на едно от имената на египетския бог Хор. „Детето бог Хоразос е „този, който вижда”, но и „този, който не вижда”, след като Сет му извадил лявото око. По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено „Уджат“, представлява победата на доброто над злото. Така дясното му око е означавало новото слънце, а лявото новолунието. Тъмнината и Светлината - онова, което на италиански звучи така: „Kiaro scouro", или „светлосянката”. Това е думичката, с която големият английски китарист сър Джими Пейдж от „Лед Цепелин” се опитал да обясни музиката, която прави. Ала американският журналист, който го интервюирал, не знаел италиански и превел думичката като „хевиметъл”.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?