Художникът Вълчан Петров живее под Колелото на живота

Пловдивският творец се вдъхновява от иконата като свещен съд и символ на византийското изкуство

 Крачейки по „размекнат асфалт" и слушайки ромона на реката, стигаме до къщата на изтъкнатия пловдивски художник Вълчан Петров. Домът му се намира на края на село Марково, сгушен в уюта на все още зелените дървета.

Стъпил на прага, Вълчан посреща екипа ни с усмивка и топла прегръдка. След още няколко стъпала спираме пред лятното ателие. Мирисът на дървени стружки от банцига, късовете керамика, разхвърляните инструменти и стените, изцяло изградени от прозорци, превръщат този кът в мечта за всеки творец.

По средата на помещението е легнал върху една маса красив керамичен кръг.„Това е „Колелото на живота“. Изобразил съм четирите сезона, два от които, за съжаление, имат нужда от възстановяване, тъй като са се поначупили, а после мога и да добавя малко цвят", обясни Петров.

Той смята да закрепи керамичния кръг за малко по-голям долап в същата форма и с помощта на каптирана вода да движи произведението си, символизирайки колелото на живота, което се върти.На излизане от лятното ателие художникът разказва накратко за младите си години.

Роден в село Хисаря (което става град през 1964 г.), той с гордост помни как е приет в единствената по онова време в България Художествена академия в София. След като се дипломира със специалност "Монументално-декоративна живопис", Вълчан малко по малко навлиза в света на изобразителното изкуство.

А днес негови произведения са собственост на музеи и частни колекции както у нас, така и в целия свят. Разпознаваем от няколко поколения, той се слави като „един от най-гениалните ни съвременни творци"

„Поне трима художници от това поколение заслужават определението “гениални". И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и през целия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всички художествени движения и школи на времето."

Тези думи на арткритика Владимир Свинтила и до днес отекват, появявайки се в различни издания. А самият Свинтила, известен със задълбочените си анализи и острите си коментари, позволява на пловдивския творец да го нарича Бачо Владо. Наистина Вълчан Петров е изградил собствен свят, който следва през целия си творчески път.

„Във времето хората винаги са коментирали работите ми. Някои ме изкарваха наивист, други - примитивист, трети ме сравняваха с Димитър Казаков - Нерон. Истината е, че при много мои колеги се случваше така, че те рисуваха на открито партизани, активни борци и герои на социалистическия труд, а в ателиетата си се отдаваха на други любими за тях теми. От това раздвояване на душата винаги съм се пазил. Успях да съхраня своя почерк и да се различавам от останалите", казва Петров.

Даровитият художник си остава един от малкото, които успешно прехвърлят пластичните си възгледи в монументалните си работи. Произведенията му, моделирани от дърво с отварящи се вратички, не приличат на работите на нито един роден творец. Отнесени в приказки, влизаме в зимното ателие на Вълчан Петров.

Светото триединство: храм, ателие и галерия

Открехваме тежката врата и зад нея се откриват десетки цветни картини, дървена стълба, плетен стол от ратан, довършени и започнати платна, бои, четки, лепило, снимки, статуетки, керамични и глинени фигури, дискове с музика, списания, книги и още куп чудесии.

Цялото  богатство е скрито под осемстенен купол, обграден от прозорци. Влизащата през стъклата светлина разпръсква равномерно слънчевите лъчи, придавайки на мястото още допълнително очарование. Благодарение на формата си помещението зарежда с огромна доза космическа енергия. Често гостите му споделят, че се чувстват като в храм.

Точно по средата му се намира вградено в пода мраморно шахматно поле. „Ако разбера, че някой клиент играе слабо шах, му предлагам да направим една партия. Ако го бия, купува картина. Ако падна, му подарявам. Обаче ако е много добър шахматист, си мълча", усмихва се Вълчан.

Над играта е поместен статив, а вдясно от него е разположено черно пиано, на което свири втората жена в живота на художника, която е преподавателка в Музикалното училище.

Преди да завършим обиколката из ателието, творецът добавя: „Това е банята, в която къпя моделите си преди и след употреба". Шегува се, разбира се.

Шедьовърът, с който не се разделя

"Най-ценната от всичките ми творби е тази, върху която работя в момента, а след като завърша дадено произведение, започвам друго и то ми става любимо. С времето се разделям с някои картини, а други оставям за себе си. Това е една работа, с която много се гордея и я пазя вече над 10 години", обясни Петров, показвайки шедьовъра си "Храм".

Вълчан решава да превърне старо дърво за горене в истинско бижу. Върху повърхността му  изобразява десетки символи, съчетавайки езическото и християнското изкуство на Източната Римска империя.В дървото вгражда ниши, така че в завършен вид трите вдлъбнатини се затварят от специални вратички.

Зад капачетата се крият познати образи като Тракийският конник (символ на мъжкото начало, слънцето и Аполон), който сразява змей и препраща към християнските светци - свети Димитър и свети Георги, богинята майка (наричана Бендида или Деметра), както и Дева Мария - водещото женско начало в християнството.

В ниската част на дървото художникът събира образите на Исус Христос, Орфей и Озирис. Три божества, свързани и с подземното царство.

Човешкото тяло е като храм за душата, затова трябва да го поддържаме чисто и без мръсни мисли, за да се чувства добре душата и да не го напуска. 

Баладично и поетично срещу плакатното

„През годините се научих да заобикалям политическата цензура, затова се опирах на баладичния и приказния отговор на задължителните неща", казва Вълчан, припомняйки си история от времето на комунизма.

Художникът бил току-що завършил студент, когато чинията на Бузлуджа станала апетитна за творците хапка. Да работят по артоблика на паметника на БКП, били поканени графици, живописци и стенописци. Всички те се занимавали с изработката на кавалетна проформа 5 на 11 метра.

„По същото време получих писмо от София с текст: „Явете се с проект „Посрещане на Съветската армия", а това е една от най-нелюбимите ми теми - плакатна и скучна. Но пак реших да заобиколя по свой собствен начин поставената ми задача.

И по-рано бях рисувал подобно нещо. Направих тогава една годежна трапеза, годежари и съветски генерал на гости на трапезата. Тази картина, освен че спечели първото място на един конкурс, бе подарена на Тодор Живков за 70-годишния му юбилей", спомня си Петров.

Вдъхновен от отлично оценената си творба, художникът решава да се включи в украсата на паметника на Бузлуджа, за който навремето отговарял архитект Георги Стоилов.

„Нарисувах един съветски войник наполовина в работнически дрехи, с рубашка, сърпове и чукове - символите на нея, а в другата половина - военна униформа с червени петолъчки. Отзад плащът му се вееше като крила. Изобразих и две дечица, които му държат сабята, и отстрани вече други неща", усмихва се творецът.

По този начин Вълчан заобикаля изображенията тип войници в редици с български и руски знамена. Той твърди, че винаги се е опитвал да се осланя на поезията на Христо Ясенов, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров и така, стъпвайки на чуждото творчество, обогатява своето собствено, без да го прави удобно за режима.

В крайна сметка Секретариатът на ЦК на БСП решава, че персонажът, изобразен от художника, прилича на ангел и затова творбата не е одобрена за паметника.Ь

 

"Най-ценната от всичките ми творби е тази, върху която работя в момента, а след като завърша дадено произведение, започвам друго и то ми става любимо. С времето се разделям с някои картини, а други оставям за себе си. Това е една работа, с която много се гордея и я пазя вече над 10 години", обясни Петров, показвайки шедьовъра си "Храм".Вълчан решава да превърне старо дърво за горене в истинско бижу.

Върху повърхността му  изобразява десетки символи, съчетавайки езическото и християнското изкуство на Източната Римска империя.В дървото вгражда ниши, така че в завършен вид трите вдлъбнатини се затварят от специални вратички. Зад капачетата се крият познати образи като Тракийският конник (символ на мъжкото начало, слънцето и Аполон), който сразява змей и препраща към християнските светци - свети Димитър и свети Георги, богинята майка (наричана Бендида или Деметра), както и Дева Мария - водещото женско начало в християнството.

В ниската част на дървото художникът събира образите на Исус Христос, Орфей и Озирис. Три божества, свързани и с подземното царство.цитат за големите кавички: Човешкото тяло е като храм за душата, затова трябва да го поддържаме чисто и без мръсни мисли, за да се чувства добре душата и да не го напуска. 

 

Баладично и поетично срещу плакатното

 

„През годините се научих да заобикалям политическата цензура, затова се опирах на баладичния и приказния отговор на задължителните неща", казва Вълчан, припомняйки си история от времето на комунизма.Художникът бил току-що завършил студент, когато чинията на Бузлуджа станала апетитна за творците хапка. Да работят по артоблика на паметника на БКП, били поканени графици, живописци и стенописци. Всички те се занимавали с изработката на кавалетна проформа 5 на 11 метра.„По същото време получих писмо от София с текст: „Явете се с проект „Посрещане на Съветската армия", а това е една от най-нелюбимите ми теми - плакатна и скучна. Но пак реших да заобиколя по свой собствен начин поставената ми задача.

И по-рано бях рисувал подобно нещо. Направих тогава една годежна трапеза, годежари и съветски генерал на гости на трапезата. Тази картина, освен че спечели първото място на един конкурс, бе подарена на Тодор Живков за 70-годишния му юбилей", спомня си Петров.Вдъхновен от отлично оценената си творба, художникът решава да се включи в украсата на паметника на Бузлуджа, за който навремето отговарял архитект Георги Стоилов.„Нарисувах един съветски войник наполовина в работнически дрехи, с рубашка, сърпове и чукове - символите на нея, а в другата половина - военна униформа с червени петолъчки.

Отзад плащът му се вееше като крила. Изобразих и две дечица, които му държат сабята, и отстрани вече други неща", усмихва се творецът.По този начин Вълчан заобикаля изображенията тип войници в редици с български и руски знамена.

Той твърди, че винаги се е опитвал да се осланя на поезията на Христо Ясенов, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров и така, стъпвайки на чуждото творчество, обогатява своето собствено, без да го прави удобно за режима. В крайна сметка секретариатът на БСП решава, че персонажът, изобразен от художника, прилича на ангел и затова творбата не е одобрена за паметника.

 

Светото триединство: храм, ателие и галерия

Открехваме тежката врата и зад нея се откриват десетки цветни картини, дървена стълба, плетен стол от ратан, довършени и започнати платна, бои, четки, лепило, снимки, статуетки, керамични и глинени фигури, дискове с музика, списания, книги и още куп чудесии.

Цялото  богатство е скрито под осемстенен купол, обграден от прозорци. Влизащата през стъклата светлина разпръсква равномерно слънчевите лъчи, придавайки на мястото още допълнително очарование. Благодарение на формата си помещението зарежда с огромна доза космическа енергия. Често гостите му споделят, че се чувстват като в храм.

Точно по средата му се намира вградено в пода мраморно шахматно поле. „Ако разбера, че някой клиент играе слабо шах, му предлагам да направим една партия. Ако го бия, купува картина. Ако падна, му подарявам. Обаче ако е много добър шахматист, си мълча", усмихва се Вълчан.

Над играта е поместен статив, а вдясно от него е разположено черно пиано, на което свири втората жена в живота на художника, която е преподавателка в Музикалното училище. Преди да завършим обиколката из ателието, творецът добавя: „Това е банята, в която къпя моделите си преди и след употреба". Шегува се, разбира се.

Снимки: Руслан Йорданов

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?