Художникът Йордан Велчев: Истинската история на човечеството тепърва предстои
- 16:32, 24.09.2023
- 17:28, 24.09.2023
- 1124
- 0
Човекът сякаш вече не е човек, а извънземно чудовище. Венецът на творението е жесток автоматизиран инструмент за война, който помита всичко по пътя си. Тази тревога за утрешния ден “четем” в антивоеннитите, дълбоко хуманни и въздействащи творби на художника Йордан Велчев, който откри изложба графика в галерия “Димитър Георгиев” в навечерието на Деня на независимостта. Пловдивчан могат да я видят до 27 септември.
Като творец, който никога не се е затварял в чисто естетски рамки, известният пловдивчанин откликва по самобитен начин на обществените събития, свързани с войната в Украйна. Има и своите дълбоко лични причини да го прави.
През 60-те Велчев служи в бойно поделение - мотострелкови полк в Източните Родопи, където за първи път се сблъсква с безсърдечността на армията. “По време на големите дивизионни и армейски занятия се даваха човешки жертви. Куршумите свистяха около мен, чувах плясъка от рикошета в скалата по каменистите чукари, които атакувахме", говори с болка художникът.
Като пацифист по природа той не може да приеме тази жестока черта от човешкия характер.
“В световната история е имало толкова войни... И се питам: дали сега сме в истинската човешка история, или сме още в предисторията? И дали не предстои истинската човешка история оттук нататък?”, казва творецът, дълбоко свързан със славното минало на България.
От малък е закърмен с истории за знаменития си дядо - полковник, командир на Трети пехотен бдински полк, за когото баща му не спирал да разказва. Участвал е в едни от най-кървавите сражения - при Чаталджа. Раняван е четири пъти, а негови другари са загинали. Участвал е в Първата световна война на Добруджанския фронт.
От дядо му са останали две саби - парадна и бойна, наред с ценните архивни снимки и героичната родова памет. Всичко това е оставило силен отпечатък върху развитието му като творец, върху мисленето, отношението към историята и обществените процеси. Той е и първи братовчед по бащина линия на изтъкнатия пловдивски писател, поет и историк Йордан Велчев, негов съименник. Разговорите помежду им допълнително подклаждат родолюбивата нотка в творчеството му.
В картините си Велчев изобразява сюжети от Възраждането - най-светлата епоха в българската история, която, по думите му, едва ли някога ще се повтори. По повод Деня на независимостта той допълва експозицията в галерия “Димитър Георгиев” с портрети на български национални герои - Ботев, Левски, Христо Г. Данов. В изложбата можем да видим и творби, свързани с античната история на Пловдив.
Живея в един от най-старите градове в света. По данни на историци Пловдив е поне на 6000 години. Интересува ме животът на странните тракийски племена, които все още не са достатъчно познати. Според историци те са били десетки, дори стотици. От Западните Балкани и днешна Албания и Илирия, през нашите земи - цяла България, Румъния, Северна Гърция... Има и босфорски траки. Троянците също са тракийско племе. Сам Омир описва Тракийската конница, която е най-добрата по онова време. Затова исках да пресъздам отгласа от онази епоха, като й придам по-романтичен ореол. Разхождайки се из Долината на тракийските царе в Казанлъшко, около Старосел, в Странджа и Средна гора, съм усещал тази магическа атмосфера и в главата ми са нахлували идеи. От античността са инспирирани пет работи в цикъла “Легенда”, посветени на Орфей, разказва художникът.
Сред ценните графики в експозицията му са и портрети на наши оперни величия, вдъхновени от любовта на художника към музиката, застъпила значителна част от неговото творчество. “Показвам портрети на едни от нашите най-големи оперни певци, които са били световни величини по времето, когато са се изявявали на сцена. Това са Борис Христов, наричан “първия бас на планетата”, и Николай Гяуров, който се изявява 15-20 години след него, и е познат като Краля на басите”, не крие вълнението си Велчев.
Работите на именития пловдивски автор се вписват прекрасно във възрожденската атмосфера на галерия “Димитър Георгиев”, която се помещава в стара пловдивска къща на ул. “Съборна”. В тази къща заживява д-р Рашко Петров след женитбата си с дъщерата на чорбаджи Салчо – Харитина през 1864 г. Учи в пловдивското Епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий” при Найден Геров. Завършва с отличие медицина във Виена, участва в Първата българска легия на Раковски в Белград, член на Привременното българско правителство. Установявя се в Пловдив и започва лекарска дейност, в лабораторията си ползва микроскоп, открива и една от първите в града аптеки. Подпомага революционните дейци, получава и изпраща писма до тайните комитети в околността. Близък приятел на Васил Левски, който при идването си в града често отсяда при него. В този дом след Освобождението е резиденцията на Временното руско управление начело с императорския комисар в България – княз Александър Дондуков-Корсаков (от 20 май до 10 октомври 1878 година).
.webp)
