71
Следвайте ни

Художникът Вячеслав Есенков откри рая в Пловдив СНИМКИ

viber icon

Украинецът умее да рисува извън рамката 

Намери геометрията в пейзажа и опитоми дървото и камъка в изящни пластики

 

Той опознава света с любопитството на ренесансов художник, които иска да открие „тайната на Вселената“. През погледа му всичко  наоколо изглежда като приказка, обитавана от нимфи, лебеди и един самотен гръцки моряк, „закачил“ кораб на гърдите си. Сръчните му ръце лесно се справят с дървото, камъка и керамиката. А от тях излизат прекрасни пластики, които сякаш те пренасят в един чуден свят. Светът на художника Вячеслав Есенков.

Той е украинецът от Николаев, който дойде в Пловдив преди 30 години. И днес казва, че не иска да си тръгне от тук.

„Черният лебед е сам, не, той е малко усамотен. Това е така, защото си има мисия, а тя е да отгледа малките си. Затова е толкова затворен в себе си и сякаш се е сгушил до тях. А белите лебеди - те са свободни и се забавляват в своята малка общност“. Вячеслав Есенков разказва за новия си проект - цикъл от картини с птици. Ще ги покаже скоро, в новата си изложба под тепетата. „Подготвям я от години и дълго време се надявах тя да се случи”, казва художникът и се смее на въпроса ми дали тези птици не са душите на хората в Райската градина.

После обяснява, че

всъщност птицата е геометрична фигура.

„Всичко в птицата е овално, тя има тяло, глава и шия които също следват кръга като форма. Ако погледнем нещата от гледна точка на геометрията и подредим няколко птици, няма как да не видим техните характеристики. Те се наслагват бавно - от дължината на краката до тази на шията и клюна. Тук вече се оформят и разликите. Ето ги лебедите, толкова са изтънчени с издължената си шия - сякаш се стремят към нещо. Разбира се, че птиците са символи на душата. Освен това, поставени във вода, те имат двойно изображение. Водата ги пречупва като огледало и в това двойно изображение виждам още от качествата им. Опитвам се да изследвам материята на птиците. Когато ги рисуваш, започваш малко по малко да се вглеждаш в тях“.

Вячеслав Есенков

идва от украинския Николаев, градът, основан от Патьомкин

в далечната 1789 г. Любимецът на Екатерина Велика бил далновиден човек, като преценил че плодородните земи на Николаев не са достатъчни. При положение че през него минават две пълноводни реки, само на 65 километра от Черно море. Градът може да расте, ако тръгне от една корабостроителница, пресметнал навремето князът. Именно в нея построили фрегатата „Св. Никола”, която през 1791 г. участва в първата си битка. Градът растял, а с него се множели и корабостроителниците, които поддържали руския черноморски флот. Постепенно в него се появили красиви алеи и паркове, къщи и църкви, отворили търговско пристанище - третото по големина след тези в Санкт Петербург и Одеса. „Родителите ми са инженери. Аз не тръгнах по техния път, но помня че те участваха в разработването на двигателите на военни кораби.

В Николаев имаше

три грамадни корабостроителни завода, сега всичко пропадна,

производството спря и вече нищо не се строи. В съветско време обаче в града ни беше забранено пребиваването на чужди граждани заради многото секретни обекти, които бяха под постоянно наблюдение. Вие не знаете какво е да живееш в „град под наблюдение“, нали"? - пита Есенков. Майка му първа забелязва, че хлапето обича да рисува. „Тя ме хвана за ръка и почна да ме води на уроци по рисуване. Всеки ден след училище се прибирах у дома, вземах боите и право към Художествената гимназия. Пътувах до нея близо час с тролейбус - градът ни е голям, там рисувахме по 5 часа. След това пътувах още един час обратно до къщи - и това продължи пет години!

Прибирах се късно вечерта, но

това са най-щастливите ми години,  имах си компания,

млади художници, с които много се забавлявахме. Помня и учителя ни Сергей Дорошенко, след това той стана директор на Художествената гимназия“, връща назад лентата Есенков. След 9. клас постъпва в Художествената академия по изкуствата в град Железногорск, в Курска област. През 90-те СССР се разпада и животът се променя. „Тогава с бившата ми съпруга, с която учихме заедно в академията, си събрахме багажа и пристигнахме в Пловдив. Беше септември и понеже идвам от северни земи, където е студено, тук се почувствах в рая. Мисля, че човек нищо не избира сам, в живота има някакво предопределение. Всеки следва съдбата си, аз също последвах течението на реката. Така обстоятелствата ме доведоха в България, ала не съжалявам за нищо - нямам носталгия към Украйна, нито желание да се върна обратно. Тук ми е добре!“, твърди художникът.

 

От рамките за картини до архитектурата

Идвайки в Пловдив, Есенков се установява на ул. „Вегетарианска” в кв. „Прослав“. Днес живее в малка къщичка, наследство от бившето ТКЗС, където е създал своя „дворец“ от камък, метал и дърво.

„В Пловдив открих средата, която съответстваше на вътрешните ми настройки и ми позволи да се развия“.

Вячеслав идва в България от бившия СССР, недоучил тънкостите на пейзажа. „Тръгнах от натюрморта, но за мен той е „мъртва природа“. Преминах към по-сложния пейзаж, но там и свърши моето образование. В Пловдив постепенно открих рамките, дълго време майсторих рамки за картини - всяка различна. После исках да напусна картината, да изляза от „рамката“ и така се прехвърлих в света на мебелите. В него открих удоволствието да работя с различни материали. Пипнах в ръцете си всичко, което можах: керамика, дърво, желязо, камък. След мебелите бавно открих скулптурата. Тя пък граничи с архитектурата“.

 

Прави дом за духа като древните гърци

Мебелите на Есенков бързо те вкарват в неговия чуден свят. Виждаш в тях правата линия, заоблената форма, кръга… „За мен мебелите са геометрия! Търся съвършената форма, а тя е идеалният кръг. Само че той е трудно постижим за изпълнение и стои „тежко“ в пространството. Неудобен е за обслужване. Въобще сложно е да седиш в моя кръгъл стол“, смее се майсторът. За своите „нефункционални“ мебели - шкафчета, столове и маси, той взема букови трупи, от тези които се ползват като дърва за огрев. Сам ги разбичва, после ги суши и ги превръща в колони, шкафове, гардероби, портици, рамки за прозорци.

Формите им са необичайни. И могат да се случат само веднаж, затова са уникати. „Сега концептуално съм в етапа на архитектурата. Но за мен тя е пластика, послание към други, невидими светове. Това е архитектура, която докосва скулптурата. Нещо подобно са правили древните гърци, които са градили своите храмове на боговете, а не къщи.

Къщите на бъдещето могат да бъдат всякакви - еко- или във вид на космически кораб. Всичко зависи от развитието на индивида. Жалко е, че съвременната архитектура е просто сгради, направени според размера и пропорциите на човека. Докато древните гърци са строили не сграда, където да живее човекът, а дом за неговия дух“, обясни Вячеслав. За него архитектурата за гърците е въпрос на вътрешни настройки. В нея е важен ритъмът, важно е онова, което ще те отведе в други сфери, извън материята. Също като музиката! Така гърците са правили музика от камък!

 

С нимфите в храма на красотата

„Част от моя дом е все още само в главата ми“, казва художникът. Той ни посреща с усмивка на прага му на ул. „Вегетарианска“ в квартал „Прослав“, където изящни нимфи от дърво подпират фасадите, а дворът е пълен с митични и измислени герои: куче, което е сглобил от стари арматурни железа и пирони, лебеди и птици, и дори сирена, която носи на гърба си кораба на Одисей. Дървените скулптури са оформени като колони, а оградата, която заобикаля този чуден свят, е съставена от…100 овце от гранит.

„Свързвам жената с хармонията. Мъжът винаги е бил по-груб, готов за физически действия, примерно да отиде на война. Докато жената носи топлота и формите <210> са по-заоблени, по-изчистени. Затова създадох тези нимфи - те са входът към моя храм на красотата“.

 

Как гората влезе в „Сентрал парк“

Виждали ли сте забележителния интериор на „Сентрал парк“, ресторантите от популярната верига в Цар-Симеоновата градина и в подножието на Младежкия хълм? Дизайнът с право може да се нарече „зелен“, при това по всяко време на годината.

Заслуга за това има художникът Вячеслав Есенков, който превръща и китните ресторанти в истински зелен оазис сред гората. Интериорът сам по себе си е произведение на изкуството и изглежда като уникален синтез на дърво и камък. Допълват го оригинална пластика и ръчно изработените мебели, подредени сред дискретното очарование на естествената зеленина през лятото и уюта на камините през зимата.

„Мебелите винаги са били предизвикателство за мен. Пластиката е част от архитектурата, но тя е още посланик към други сфери и невидими светове. В моите мебели не можеш да седнеш нормално, но когато ги погледнеш, сякаш влизаш в друг свят“, споделя Есенков.

 

Моделира своите приказни герои с глина

„Това не е гръцки философ, това е мореплавателят, който е покорил моретата, видял е много през годините и сега носи на гърдите си своя кораб. Защото не може да се раздели с него“. Есенков показва една от последните си керамични пластики. Забравена от години, засенчена от бързия ритъм на модерните технологии, керамиката се завръща. И в това няма нищо случайно. Все пак тя е първият „божествен“ материал в ръцете на човека.

„Глината е пластична - тя е удобен и лесно усвоим материал. Оформя се от смесването на земята с вода, докато се получи хомогенна смес. След това се меси с часове, с ритмични и повтарящи се движения. И така предава своята сила и топлина - харесвам я. Един ден попаднах случайно в керамична база в Брацигово. Докоснах я, лесно ми се удаде като изграждане на форма и обем. За мен глината е вид игра, макар че тя  може да бъде безкрайно дълбок материал“, казва украинецът.

А зад причудливите му пластики се крие известна философия.  

„В живота няма нищо излишно, когато имаш правилно отношение към света. Цялото ни битие е отношение на обекти, които са в дисонанс или в хармония. Когато има дисонанс, се стига до разпад. Това означава преминаване от едно състояние в друго. Примерно, дървените трупи, преминавайки през мисълта и ръцете на твореца, придобиват друга форма.

Затова търся хармонията, използвам както мога материала, обработвайки го. Остатъкът от него влиза във втора употреба - така че в моя свят няма нищо излишно. Всичко е подчинено на обща концепция и единно битие“, развива тезата си майсторът.

Снимки от Валентина Биларева

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?