Следвайте ни

Художникът Любен Хранов: Губя се и се преоткривам, търся центъра на собствения си храм

viber icon

Любен Хранов е роден на 30 ноември 1979 г. в Пловдив. Завършва средното си образование в ССХУ за сценични кадри в родния си град през 1998 г.

През 2000 г. е приет в Художествената академия в София със специалност “Резба” при проф. Антон Дончев, но завършва в курса на проф. Валентин Лилов през 2005 г. Прекарва 6 години в САЩ. Участва в няколко сборни изложби. Негови произведения са притежание на частни колекции в България, Холандия, Англия и Щатите.

Хранов открива дебютната си изложба "Встрани" на 13 август от 18,30 часа в галерия "Мария Луиза".

- Името на дебютната Ви изложба „Встрани“ звучи като отдръпване - като това на Бог, сътворил света в шест дни, а на седмия седнал и си починал...

- Не се сравнявам с Бог! Стремежът ми по-скоро е да се доближа до божественото проявление и доколкото мога, да бъда част от него.

Моето „Встрани“ е нагоре. Това е опитът ми да застана в собствения си храм, за да изградя отново образа си чрез това, което правя. Използвам „Встрани“ като отправна точка, а не като крайна цел. Това е моето завръщане към себе си - от периферията към центъра, откъдето черпя всичко. Пример за това е работата ми „Буря пред храма“ - може би тя най-ясно олицетворява състоянието, в което се намирам. „Встрани“ е убежната точка, без която не може да се построи правилна перспектива, но тя винаги остава невидима за простото око в една картина. „Встрани“ е и встрани от бялото платно.

Когато работя, губя представа за времето. Възпитавам в себе си тази безкористна готовност на самоизолация и дисциплина. И понякога, работейки, това ме води встрани от всичко, което се случва наоколо. Но, да, встрани е и заслужена почивка.

- Творбите Ви са абстрактни, но някои от тях създават усещането за портрети. Чии са тези портрети?

- Често се стремя да избягам от образа, понякога тръгвам от презумпцията да избягам и от разказа. Но това в много случаи е ход срещу природата. След като подготвям дълго платното с тънки наслагвания на цвета, съвсем естествено изскача образ, който подкрепя композицията - както цветово, така и естетически. Това вероятно са образи на собственото ми проявление, но засега бягам от натурата, за да я създам в друг вид.

- Скулптурата отстъпва пред живописта в настоящата Ви изложба. Защо?

- Започнах да навлизам в цвета поради големи затруднения с намирането на подизпълнители. Оказа се, че няма качествени леяри за нещата, които правя, а аз работя в чиста форма. Тя е много изчистена и това предполага високи леярски умения. Понеже не срещнах точните хора, започнах да се адаптирам към живописта.

- При Вас тя е в живи, пастелни, ярки цветове, носещи извънчовешка енергия. От кое измерение идва този така типичен за стила Ви колорит?

- Със сигурност не е от Андромеда.

- Но сте чели фантастика като малък, нали?

- Александър Беляев ми беше любимият автор. (Смее се.) Все пак, ако трябва да говорим сериозно, енергията в картините ми идва от антагонизма, от неспирното въртене между двете пространства - добро и зло. Може би затова изложбата се казва „Встрани“.

- Има ли добри и лоши хора?

- Чух навремето от един мъдър възрастен човек, че лоши хора няма, има причини.

- Експериментатор ли сте, или част от експеримента?

- Това е много сложен въпрос. По-скоро съм експериментатор в експеримента и експеримент в експериментатора.

- Ако някой Ви каже „стоп“, как бихте му отвърнали?

- Имам пресен пример от настоящата ми изложба. Докато рисувах една от картините, много пъти се връщах към нея, но нищо не излизаше. В един момент започна да се получава, после тръгнах да я губя, да я съживявам, да я заличавам... Точно в този момент в ателието дойде чичо (известният пловдивски художник Атанас Хранов - бел.авт.) и възкликна: "Не я пипай повече! Гледах я цял един ден и вникнах в това, което ми каза. Може би това е най-доброто платно в изложбата".

- Да знаеш къде да спреш - това ли е най-трудно в изкуството?

- Това е най-важното и най-трудното не само в изкуството. Отнася се до всички измерения на живота.  Това е нещо, което се изгражда - също като характера.

- Повярвайте в Бог, тогава в изкуството, казвате. Защо в тази последователност?

- Бог е изначалието на цялото проявление, а изкуството е част от божественото проявление. Бог е първоизточникът. Защото изкуството създава и кумири.

- Художник ли е Бог?

- Той е и художник. Когато работя, се чувствам част от творението и това ми дава опора. Да бъдеш част от творението - това е нещо велико.

- „Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете“, казва Пикасо. Колко време посвети Любен Хранов, за да рисува като себе си?

- Висок въпрос, не знам доколко съм го заслужил на фона на това, че все още търся себе си и собствените си очертания. Може би, ако доживея до 90 като Пикасо, и аз бих казал същото...

 

Джей Хауари, артмениджър:

Преходът на твореца никога не е лесен

Артмениджърът Джей Хауари е автор на концепцията към дебютната изложба на Любен Хранов. Ето какво казва Хауари за художника:

"Пореден ден нa съществуване, пореден порив на страст и чувства, ехото на един творец. Всичко това, събрано в една изложба на Любен Хранов. Дълбокият замисъл на дългоочаквания дебют на автора ни води „Встрани“ от реализма. Преходът на един творец никога не може да е лесен, защото в творбите са въплътени емоциите на всеки изживян период. „Храмът“ - бил той метафизичен - неговата душа, или физически - работното място на художника, е убежище на сила и страхове, търсене и създаване на най-святото: Изкуството!

Любен Хранов е познат с неговата безусловна любов към България, природата и изкуството. Присъствието на първите две се намира в много от картините му. Пламъкът на драматичността гори заедно с този на вярата. Цветовете са пастелни и природни и се преливат един с друг в невидими граници.

Символичното присъствие на някои елементи засилва посланието на автора към наблюдателя. Значението на Ръката в митологията се свързва с Първотворчеството и Първосъздаването и е символ на труда и грижата. Друг силен елемент, който също периодично се вижда в картините, е Окото, което има скритото послание на съзерцание и осъзнаване на чистата енергия на Вселената. Завършеността на цикъла картини, с които Любен Хранов ни радва, е силата на Образа в няколко от творбите му. Това несъмнено е олицетворение на контакт и общуване.

Неслучайно тези детайли от човешкото тяло са изобразени от художника. Те пресъздават как той се бори със своите човешки смущения и намира своите търсения в отсрещния! Дълбините на авторската душевност са безкрайни и вечно търсещи, както и картините, в които публиката може да преоткрива отново и отново силата на посланието".

 

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?