71

Художникът Иван Краевски: Красотата е моята муза

За да превърнеш бялото платно в картина, са нужни бои, талант, искреност, вдъхновение, опит и много труд  

Догмите и схоластиката са пагубни за изкуството, творецът има нужда от свобода на идеи и изразни средства, за да бъде искрен и убедителен 

 

Иван Краевски е роден на 4 август 1943 г. в Зелениково, разположено в полите на Сърнена Средна гора. Това село е дало на България още 11 художници. Завършил е живопис в Националната художествена академия „Николай Павлович”. Член е на групата на пловдивските художници от 1971 г. Има 14 самостоятелни изложби, като е участвал в експозиции в Полша, Германия, Англия и др. Негови картини са притежание на галерите в Пловдив, Карлово, Стара Загора, Балчик, на частни колекционери от България, Германия, Франция, Япония, Русия, Гърция.

 

 

Над половин век с четка и палитра - какво все още е останало извън платното?

- Голяма част от живота ми съм прекарал в ателието си. Нарисувал съм стотици картини, но неспокойният дух на художника в мен търси нови и нови идеи, които да реализира върху бялото платно. Искам да създам още творби от моя красив роден край, който, както казва Съмърсет Моъм: "е майка, която ни надживява".

- Колко от собствените си картини сте запазили за себе си и има ли такива, с които няма да се разделите никога? 

- За себе си съм запазил портретите на моите близки, любими акварели на лазарки и пейзажи.

 

Казват, че всеки художник има поне една картина, която носи в сърцето си завинаги и не може да я забрави. Коя е Вашата?

- Макар и да звучи банално, картините са като мои деца. Всяка една носи частица от моята душевност. И все пак портретите на майка ми и баща ми са най-скъпи. 

 


- Кои са художниците, от които е черпил най-голямо вдъхновение Иван Краевски?

- Художниците, които са ме вдъхновявали най-много, са романтиците, като Жерико и Делакроа, френската барбизонска школа в лицето на Диас и Коро, импресионистите Сезан, Дега, Реноар, експресионизмът на Ван Гог и разбира се, гениалният Пикасо. 

- Ако имахте право на избор, кой от световните шедьоври бихте искали да нарисувате?

- Шедьоврите са неповторими върховни произведения на изкуството, изразяващи индивидуалния стил на своя автор. Възхитителни са морските платна на Търнър и пейзажите на Левитан. Но мечтата на всеки художник е да остави след себе си поне един свой шедьовър. 

 

Как усетихте твореца в себе си и в кой момент точно разбрахте, че професионалният Ви път е предначертан?

- Рисувам от малък. За първи път видях истински художник в родното ми село. Тодор Денев, тогава студент в Художествената академия в София, работеше върху пейзаж, който привлече детското ми внимание. Забелязал моето любопитство, той поиска да види мои рисунки. От него за първи път научих за пропорциите на човешката фигура и видях материалите, с които работи художникът. После в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура продължих да рисувам при художника Константин Желязков. Тогава в мен се появиха желанието и най-вече стремежът да стана художник. Подготвих се за приемните изпити и бях приет във Велико Търново и София. Избрах да уча в Софийската художествена академия, специалност "Живопис".

- Колко трудно е да превърнете няколко цветни бои и къс платно в изящно произведение на изкуството? 

- Не е лесно да превърнеш бялото платно в картина. Освен платното са нужни и бои, талант, искреност, вдъхновение, натрупан опит и много труд. 

- Ако изключим рисуването, какви други мечти сте имали като дете?

- Като млад обичах спорта. По-точно, интересувах се от футбол и волейбол, но не съм мечтал да се развивам в тази посока. 

- Откъде черпите вдъхновение вече над половин век?

- Природата е най-големият художник. Всичко красиво, което ни заобикаля, ме впечатлява - природата, хората, градът. В ателието преживявам отново емоцията от непосредствения контакт с натурата и крайният резултат е картина, в която съм вложил част от мен самия. 

- Дълго време преподавахте в НХГ "Цанко Лавренов". Харесваше ли Ви да сте учител, какви спомени пазите от този период? 

- Това бяха най-хубавите ми години. Работих в прекрасен колектив. Пазя чудесни спомени от ученическите практики, в едни от най-красивите кътчета на България. Бях истински пленен от Балчик, Созопол, Копривщица, Трявна, Смолян, Мелник и много други. Много от нашите ученици станаха известни художници и преподаватели в България и чужбина.

- На какво Ви научиха Вашите ученици?

- Не е лесно да работиш с млади хора. С времето човек се научава да бъде най-вече търпелив, достъпен, контактен и в същото време - строг и справедлив с всички.

- Ваши картини са откупени за частни колекции по целия свят. Трудно ли е за един български творец да намери признание зад граница и съществува ли рецепта за успех?

- Рецептата е проста. Хубавата картина винаги намира своя ценител. Това е най-голямото удовлетворение за автора и стимул да продължава да твори. 

- Коя е музата на Иван Краевски, свързана ли е с любовта?

- Красотата е константна величина в природата и в изкуството. Любовта ми към всичко красиво около мен ме вдъхновява. Тя е моята муза. 

- Изкуството винаги ли означава свобода, или може да се превърне и в окови?

- Догмите и схоластиката са пагубни за изкуството. Творецът има нужда от свобода на идеи и изразни средства, за да бъде искрен и убедителен. 

- Когато не сте с палитра и четка в ръка, какво обичате да правите най-много? Имате ли си хоби?

- Мога да кажа, че рисуването е по-скоро хоби, отколкото професия. Това е моето любимо занимание. Когато не съм в ателието, обичам да прекарвам време на вилата си в село Зелениково, да пътувам до морето и разбира се - да бъда с най-близките си хора.  

- Какво послание носят картините Ви?

- Трябва да търсим спасение в красотата, да я създаваме и да ѝ се наслаждаваме.

 

Автор: Пресиана Вълканова

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?