Следвайте ни

Художник засели с нимфи колонията на толстоистите в Пловдив

„Марица” разказва за чудния свят и творчеството на Вячеслав Есенков

viber icon

Пловдивският художник Вячеслав Есенков е създал свой приказен свят в старите складове на бившата колония от толстоисти и вегетарианци в квартал „Прослав”. Мястото е покрито с гранитни, мраморни и дървени скулптури. Есенков е роден в украинския град Николаев. Завършва академията по изкуство в град Железногорск. През деня е сценичен работник в Драматичен театър Пловдив, а след това създател на светове.

Улицата, където започва царството на Вячеслав Есенков, се казва „Вегетарианска”. На нея през 1926 година се родила най-успешната колония от последователи на Лев Толстой у нас. През 1945 народната власт взела земята на толстоистите. И също като в случая на улица „Консервна” тук се диша по друг начин и човек може мечтае различно.

На всяка крачка има причудливи скулптури - лебеди, голи нимфи и дори сирена, която носи на гърба си кораба на Одисей. Хората от новите жилищни кооперации наоколо в почуда гледат как художникът направил от гранит ограда, която представлява 100 овце. 

Едната фасада на толстоистката колония е неузнаваема. На нея има дебели дървени скулптури, оформени като колони, над тях стърчи идеално лакирана дървена стряха. В двора растат бананови дървета. Погледът веднага спира върху кучето, което той е сглобил от стари арматурни железа и пирони. „Горя стари дървета през зимата и в печката на сутринта събирам кривите им пирони. От тях направих кучето”, разказва творецът.

На ул. „Вегетарианска” е и работилницата му. Бившият хазяин му казал, че вдига много шум, и Вячеслав Есенков се преместил на това място. „Тук живея - една от бившите къщички на работниците от  ТКЗС”, казва той. Завършил е живопис, но тя бързо му омръзнала и започнал да работи с камък, метал и дърво.

Всичко при мен е уникат. Не мога да направя втори път този шкаф, казва Есенков

„Само с бронз не съм работил. Имах голям период в декоративното изкуство, но там се изчерпах и преминах в скулптурата. Сега опитвам да я свържа с архитектурата. Вече стигнах крачка по крачка до архитектурата”, казва Есенков.

За огромните си дървени композиции купува големи букови трупи, предназначени за дърва за огрев. Разбичва ги сам, суши ги две години и след това ги превръща в портици, колони и рамки на уникални прозорци. Прави скулпторите си с резачки. Задържа се на едно изкуство, докато не почувства, че го е изчерпал. И захваща друго.

Преди години правил уникални мебели и дори изложба с тях. „Нямаше голяма файда от това”, спомня си той. Сега всеки ахва, като влезе в малката къщурка на бившите работници от ТКЗС. Подът е покрит с плочки, като сред тях няма две еднакви. В голямата му стая има мебели, които смайват с формите си. Една на друга не си приличат.

Част от стадото от 100 гранитни овце, които пасат в двора му

За да прави уникалните си шкафове и гардероби, се наложило да научи бъчварския занаят от бащата на бившата си съпруга. „Всички мебели съм ги правил по този начин, затова имат такива форми. Лошото е, че винаги правя нещата само по веднъж и след това минавам на нещо друго. Ако някой ми каже да му направя този шкаф, едва ли ще успея”, казва творецът.  

Смята, че обикновеният човек живее сред това, което му е дадено от обществото. „Аз го обръщам и променям цялата физическа реалност. Всеки художник може да създаде физически своя свят. Само той може да направи всеки стол уникален”, казва Есенков.

 

Вдъхва нов живот на овъглени дънери от дъното на Марица

Руснакът смайва със страстта си към стари дървени трупи, които са лежали десетилетия на дъното на река Марица и или са затрупани на брега ѝ. „Те са стояли без въздух толкова дълго, че са започнали да се овъгляват. Могат да се използват за много интересни проекти и мебели”, разказва той.

Трупа античните дървета в един ъгъл на студиото си. Точно до тротоара на ул. „Вегетарианска” обаче лежи един гигантски дънер. Докарал го тук с багер и машината успяла да стигне само дотам.

Букът трябва да съхне поне 2 години, преди Есенков да го превърне в творба

Гледа на света по един напълно некомерсиален начин. Работи кът сценичен работник в Драматичен театър - Пловдив. "Трябва отнякъде да идват сигурни пари", кратко обяснява той. Каквото изкара оттам или от продажби, го влага моментално в нови материали - гранит, мрамор или скъпи букови трупи. Пари струва и транспортът на огромния дънер, лежал на дъното на Марица. Буковите талпи съхнат поне две години, за да не се изметнат, когато направи от тях скулптурни-архитектурни елементи.

Това бюро е правено с мъртва дървесина,намерена в коритото на Марица

Преди време имал профил във Фейсбук. Изтрил го, защото му губи много време. „Какво от това, че хората не можели да ми видят работите! Това няма значение - единственото важно нещо е да не стоя на едно място. Сега се уча да работя с камък и дърво. И искам от тях да правя архитектура”, казва Есенков.

 

Израснал сред самолетоносачи, танкове и самолети

Творецът Есенков е израснал сред военни кораби, танкове и самолети в Николаев. Украинският град е на 150 километра от морето, ала през който минават две пълноводни реки и затова там правели най-големите кораби на съветския флот. И през съветско време е затворен град. Тук са построени четирите големи авионосни крайцера от клас „Киев” и два самолетоносача. „Баща ми и майка ми участваха в разработването на двигателите на самолетоносача „Варяг”, който след това бе продаден на китайците”, разказва Есенков. В Николаев имало една танкова дивизия и важна военна база. "Отпред танкове, зад гърба ми самолети", спомня си той.

Дворът на ателието му е пълен с митични и измислени герои

Дошъл в Пловдив покрай бившата си съпруга. Семейството ѝ живеело в квартал "Прослав". Двамата учили "Живопис" в художествената академия в град Железногорск. „През 1991 година се случи прочутият пуч срещу Горбачов, в Съветския съюз стана страшно и ние набързо си стегнахме багажа и дойдохме тук”, разказва Есенков. Скоро ще отбележи 30 години в Пловдив. Тук е направил няколко самостоятелни изложби.

 

Баба Хайрие премести Коста Рика в дворчето

Освен неповторими фигури в двора на бившите толстоисти и вегетарианци има и 10 бананови дървета. Техен пастир е 75-годишната баба Хайрие. Нейната къщичка също е от тези на бившите работници в ТКЗС и е залепена за тази на Есенков. Той пълни двора със скулптури, а тя с дървета, чието място е Коста Рика или Еквадор. И интересното е, че всички са се хванали под един стар орех.

Баба Хайрие е истинско медицинско чудо. Преди 26 години чула думите: Остават ти най-много 6 месеца живот! Такава диагноза ѝ поставили медиците. Било в далечната 1994 година. „Още съм жива, здрава и жизнена”, казва старата дама. Преди 50 години дошла в квартал „Прослав” да работи в ТКЗС. Тогава в единия край на бившето село Мичкюр направили надве-натри малки къщички за работниците.

„От Кърджалийско, от Черноочене дойдохме много хора да си вадим хляба. И тук останах само аз”, казва тя. През 1994 баба Хайрие била трудоустроена. Лекарите ѝ открили аневризъм в мозъка. „Даваха ми максимум 6 месеца живот! А аз живея вече 26 години отгоре и не мисля да си тръгвам скоро”, казва упоритата Хайрие. Превърнала е малката си къщурка, в която са живеели навремето работници на ТКЗС, в място с много цветове.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Коментар

Коментар

11.10.2020 | 16:09

Не беше ли по-правилно да извае фигури на голи толстоисти?

Отговори
0 0
въпрос

въпрос

11.10.2020 | 12:15

Не видяхте че човекът е у,краинец та го прекръстихте на руснак

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?