Художник реставрира 120 велосипеда и 7 автомобила "Алфа Ромео"

Той е професор, ръководи Катедра „Живопис” във Великотърновския университет. Изписал е куп католически църкви от областта на Венеция, за което е почетен гражданин там. Събира и реставрира стари велосипеди и е извадил и върнал към живот от автоморгите 7 автомобила, марка „Алфа Ромео”.

Проф. Иван Узунов прекарва всяка свободна минута в ателието си в село Самоводене. „Там се чувствам чудесно, защото, ако не ми се спи, може да пусна посред нощ абразива и да срежа нещо за скулптурите ми от метал”, казва проф. Узунов. Преди две седмици той откри петата си самостоятелна изложба в галерия „Възраждане”.

Проф. Иван Узунов започва да ​изписва църкви в Северна Италия случайно. В началото на 90-те в Търново дошли италианци от тези градове, които организирали концерт на свой изпълнител. Видели работите на Иван Узунов и го поканили да изрисува католически храмове.

„Всичко, което съм правил в Италия, е авторско - там няма канон - Католическата църква е много по-либерална от Православната. Тук се работи с копирки, ерминии (напътствие, описание - б. р./, има иконография - това се изобразява така, а онова - иначе. И по никакъв друг начин. В католическите църкви рисуваш както искаш - с изключение на темата, а тя е религиозна. Разработват се теми от Стария и Новия завет”, разказва проф. Узунов.

Там рисува на големи панели, а не върху стената,

защото в Италия е доста влажно. Има и фрески, но за тях самата подготовка трябва да е много прецизна и преосигурена. В Северна Италия в областта Венето, района на Венеция, има голяма влага.

„Аз съм работил във Виченца, в Казоне, в Белуно - все на 60-70 км между Венеция и Тревизо. Предизвикателството е голямо, защото това не са работи за 5-10 години - те остават завинаги и трябва да са преосигурени срещу влага и плесен”, обяснява художникът.

Правим ли такова техническо осигуряване в нашите църкви? Според проф. Узунов - вероятно не. В Италия нещата се случват по друг начин - това е световна столица на културно-историческото наследство.

„Тук самото ни строителство и отношението към храмовете не е на това ниво, което е в Италия. Картините на платна в църквите, които съм правил, са много големи. Единият стенопис, наричам го така, защото е окачен на стената, е 92 кв. метра! Другия е 17 метра широк и 8 метра висок, или 136 кв. метра”, разказва той.

Работил е в четири града във Венето. Обяснява, че представите там за населени места са по-други от нашите - няма граници между тях. Деленето не е на общини, а на църкви. В която църква ходиш - в тая енориашия си. И църковните настоятелства са по-важни от нашите общински съвети.  

За изписването на тези църкви е получил диплом от папския нунций. Единият е за картината „Завръщането на блудния син” в Казоне. „Много харесвам тази библейска притча - имам двама големи синове и лично приех тази тема”, казва проф. Узунов.

Станал и почетен гражданин на Кастело ди Годеко

за монтирането на 8 платна с размери 4 на 2 метра. Четири от тях са от Стария завет, а останалите - от Новия.

Проф. Узунов боготвори художника Ел Греко. Писал е 10 години дисертация за него. „Моята дисертация се нарича „Адаптирането на техниката на Ел Греко към съвременни материали и условия”. Определено съм пристрастен към него. За мен той е колос!”, признава професорът.

Царството му е в село Самоводене - на 7 км от Велико Търново, което е пълно с кладенци и поточета. „Понякога правя скулптури от метал или трябва да заварявам. По всяко време на денонощието може да ми се прииска да си включа абразива и да срежа нещо. И така си харесах едно тихо място и тръгна работата”, разказва професорът.

Другата му страст е да колекционира и реставрира стари велосипеди. Има около 120 ретро колела. Събира италиански и немски марки. Оформил е и малка френска колекция.

Баба му е родена в Германия, в град Кемниц, и там още има братовчеди. Те му помагат да намира части за велосипедите марка „Диамант”. Най-старото колело от тази марка е от 1912 година.

„Моята работа е да го възстановя в автентичния му вид, което хич не е лесно. Има много ръчна работа - работи се с четчици, с тампончета. Изписването им е трудно, но успявам. На тема колекционерство се познавах и си пишех с покойния пловдивски художник Димитър Добрев, който дари колекцията си от ютии за музей”, разказва творецът.

Казва, че се усеща като човек на Европа и на света

„В живота си нямам за цел нито да печеля, нито да трупам активи, нито да впечатлявам някого. Синовете ми ще имат пълната свобода да правят каквото поискат с колекцията ми от велосипеди. Ако искат, да ги продават, ако искат, да правят музей! На мен кефът ми е да ги правя”, казва проф. Иван Узунов.

Другата му страст са колите, марка „Алфа Ромео”. Под навеса в Самоводене пази седем от тях. Това са все модели между 1997 до 2003 г. „И с тях се занимавам сериозно - шия седалки, боядисвам ги лека-полека”, обяснява той.

Някои от тези коли е вадил от автоморгата. Тук марката все още не се цени и затова по-евтино се намират. Припомня, че в Западна Европа един автомобил, ако прехвърли 30 години и е съхранен добре, струва майка си и баща си.

„А в България хората изхвърлят алфите и си купуват някакви пластмасови коли”, разказва професорът.

Като човек, роден в Габрово, разбиращ от изкуство, той харесва работите на Кристо Явашев и Жан-Клод.

„Това е един от най-значимите автори в историята на изкуството в целия свят въобще. Имаше тук разни вълнения, че не говорел български, че не бил българин, но това са глупости на търкалета. Вкараха баща му в затвора, събориха родната му къща в Габрово, за да постоят един небостъргач. Дали му се е искало да се сеща за България, това няма никакво значение! Това е колосален автор!”, категоричен е проф. Узунов.

Художникът разказва как е взето решение бившият текстилен техникум във Габрово да стане център по изкуствата „Кристо и Жан-Клод”. Надява се този център да стане, защото Кристо и Жан-Клод са направили голямо дарение - над 30 рисунки за Дома на хумора.

Защо италианците успяват

Проф. Узунов припомня, че 90% от дизайна по света се прави в Италия.

„Италианците имат не само художествено, но и технологично мислене. Те предпочитат да произвеждат в индустрията машини. А ние правим някакъв краен продукт. Не знам кое е по-добро, но това прави впечатление. Фабриките им са малки, но са с 15-20 пъти по-висока производителност от нашата. И няма как качеството да не е високо. Както японците имат правила, италианците правят технологии за разработването на технологии на някакво производство”, казва Иван Узунов.