Хубен Черкелов: Повечето участници са жалка картинка на едно покварено общество

Разговаря Нада Нешева

- Г-н Черкелов, Вие сте участвали във Венецианското биенале през 2011 г. Спомняте ли си каква беше темата тогава и какво показахте Вие?

- Темата на самото биенале беше „Илюминации“ (Illuminations), докато за българското участие избраната тема беше „Връзката между поколенията“ (Bound of  generation). 

- Помогна ли Ви това участие за по-нататъшното развитие като артист, а също така и за кариерата Ви в света на изкуството на Запад?

- Разбира се, Биеналето е чудесна платформа за излагане на изкуство, ако вече авторът има свои идеи и стил. Всеки артист иска да предостави на произведенията си подходящ контекст. За следващата година имам планирана изложба за Италия като директен ефект от моето участие отпреди 13 години. Но за съжаление, ако участникът е част от „периферията“ и работи на „ишлеме“, то ефектът от участието е много кратък.

- Познавате ли останалите български участници в този форум, поддържате ли някакви отношения с тях?

- Познавам се с Греди Асса и Павел Койчев, следя техните участия основно във Фейсбук. Те продължават да правят поне по една изложба годишно и са активни български автори със или без Биеналето. 

- Кои от нашите произведения, показвани там, смятате за достойни и кои - за грешка?

- Няма грешни произведения. Обаче доста от това, което е било одобрено за участие, не е изкуство, а пропаганда. Надявам се зрителите да могат да отсеят едното от другото. Особено ярко изпъква разликата, когато погледнем от дистанцията на времето. Повечето от участниците в тази изложба са смехотворни. Жалка картинка на едно покварено, продажно общество.

- Тук бяхте в група с други художници ​- известната група около галерия ХХL. Какво представлява животът на художника в Ню Йорк освен работата в ателието? Срещате ли се с други артисти, имате ли компания, какви културни събития посещавате?

- Животът на художника никак не е лек, независимо дали си в Ню Йорк или Пекин. След нахлуването на социалните мрежи в живота и творчеството всичко доста се промени. Физическото общуване между авторите най-често е ограничено до ресторанта след откриване на изложба, за спонтанни срещи няма време. Всеки художник, когото познавам, работи постоянно, независимо от политическата или икономическата ситуация. Аз следя музея "Метрополитън", някои изложби в "Уитни" или "МоМа". Разбира се, това, което се случва в галериите, е по-динамично и ми е по-интересно.

От тази година ще започнат да се променят много неща. Големите галерии стават по-мощни и се местят в "Трайбека", почти всички директори на музеи в Ню Йорк се пенсионират, и това е факт. Надяваме се на позитивна промяна.

- Как намирате артсцената в България днес в сравнение с края на 90-те, когато напуснахте страната?  Какво се е променило в посока съвременно изкуство и какво е тръгнало назад или е останало същото?

- Много е по-зле, тоест няма промяна. Ако си под 50 години: стрийтарт, ако си над 50: пейзажи. Общо взето, е това. Съветската система в пълната ѝ прелест.

- Някога с други артисти от Вашата група създадохте някои от първите графити в София. Как намирате днес уличното изкуство у нас?

 - Аз не обичам инфантилността, асоциирана с „уличното изкуство“. Отказа от формално образование и шареността. Но липсата на отговорност е най-лошата му черта. Бунтът против статуквото е най-добрата. Сега системата е опитомила стрийтарта до елементарна буржоазна декорация.

-  С кой творец, независимо дали е сред живите, бихте искали да се срещнете и разговаряте, ако можехте?

- Салвадор Дали, Анди Уорхол или късния Франциско Гоя. На мен са ми интересни артисти, които се трансформират. Борещи се хора, с недостатъци като всеки един човек. Най-непоносими са ми обладаните от властта подмазвачи, с тях нямам какво да си кажа.

- Преди няколко дни Ваша картина, изобразяваща 1 долар, достигна 24 хил. долара на търг в Тайван. Почти по същото време обаче светът бе скандализиран от факта, че един банан бе продаден за 6 млн. долара. Според Вас това реална цена ли е за подобно произведение, или просто провокация и „игра на пари“?  

- Щом нещо е продадено, значи толкова струва в момента. Тези „сензации“ са полезни за промотиране на изкуството сред народа. Това е единственият начин, за да се впечатлят хората - с цената. Повечето хора не разбират от изкуство, но знаят точно колко струва един банан и тук лежи изкуството. В един свят, в който всеки е критик и специалист зад клавиатурата на телефона си, една цена от 6 милиона за банан създава буря от мнения.  Традицията на ready made в изкуството е от над 100 години. Ще видим обаче още колко дълго ще продължи.