Следвайте ни

Хореографката на "Арабеск": На Ламбо му хрумна да танцуваме "Болеро" насред площада в Пловдив

viber icon

Боряна Сечанова е директор на балет “Арабеск” и един от най-изявените хореографи у нас.  Завършила Хореографското училище в София, след което танцува в трупата на  Софийската опера. Завършва балетна режисура в ГИТИЗ, Москва. Там слуша лекции при изключителни личности, сред които и Питър Брук, а личен педагог е проф. Олга Тарасова, легенда в балета.

Сечанова е автор и хореограф на десетки балетни и театрални постановки в Националната опера и балет - София, балет “Арабеск”, НТ “Иван Вазов”, оперните в Стара Загора, Пловдив, Варна и Русе, в театър “Пантданс”.  От 1992 г. е преподавател по модерни танцови техники в Националното училище за танцово изкуство. Преподава балетна режисура в НБУ.

Ограниченията по време на пандемия нарушиха ритъма на планираните спектакли на "Арабеск", но ансамбълът продължава репетициите си и зарадва публиката в Пловдив със спектакли на "Лешникотрошачката" на 10 и 16 януари.

- Г-жо Сечанова, как оцелява един балетен състав по време на пандемия?

-  Разделихме  трупата на няколко екипа. Ние сме 20 души - разделихме се на четири екипа по пет човека, които репетират по график, с маски. На всеки час има 15 минути дезинфекция. За съжаление, така работният ден се удължава доста, но при тези условия е неизбежно. А и балетните артисти са щастливи, че могат да репетират, защото имаше период в началото на 2020 г. - март-април, когато си седяха вкъщи.

Може би и сега обстоятелствата не са съвсем обичайни, но все пак е далече по-добре, отколкото миналата пролет.

Засега нямаме болни артисти, слава богу. Много внимаваме, спазваме противоепидемичните мерки. Надявам се всички да сме здрави, за да имаме още празнични срещи с публиката. 

- Готвите ли нови проекти?

- Да, работим по нови проекти, ала и това става в същия формат - на части. Ако успеем да ги съберем в един добър момент, може би ще се получи нещо много различно. Специално „Арабеск” работи  върху проекта „Ефектът на Галатея”. Надявам се да се случи.

- За разлика от Ваши колеги артисти вие не се оплаквате. Разчитате ли на помощ?

- Не сме кандидатствали за помощи, но сме държавна институция. И в условията на пандемия си получаваме заплатите в пълен размер.

Но нашите танцьори никога не са работили само на една заплата. Общо взето, са на минимални заплати и винаги са имали много участия, много изяви, откъдето са си докарвали допълнителни средства. Сега това не се случва заради пандемията, но нека подчертая - танцьорите на „Арабеск” са изключително интелигентни артисти. Дори да имат трудности,  не са ми го показали. 

- Имате зад гърба си десетки постановки. Всичко ли може да се покаже с танц?

- На мен не ми е особено сложно да вкарам какъвто и да е сюжет в танц. Изпитвам удоволствие да изразявам фабулата в един спектакъл чрез движението. Танцът много често е като музиката - той е импресия, чувство.

- Има ли място класическият балет, смятан за елитарно изкуство, в днешното свръхдинамично време? Имаме ли у нас достатъчно ценители?

- Определено да. Особено в последните години виждам колко многобройна е  публиката - и в София, и в Пловдив, и в Стара Загора залите на класическите балетни спектакли са пълни.

Според мен в това динамично време точно в изяществото на класиката човек усеща и намира нужната симетрия, форма. Балетният спектакъл те събира и те концентрира в нещо много различно от ежедневието, което е твърде разпокъсано. Балетът носи красота и баланс, които толкова липсват на хората днес. 

-  Не е ли твърде висока цената на сценичното изящество? 

-  Да, диетите, изнурителните репетиции са част от всекидневието на танцьора, но е твърде лаишко да се смята, че са най-съществената част от живота на балетиста.

Това са разсъждения на хора, които нямат представа от професионализъм. За съжаление, в последните години за изкуството се мисли много профанически. А всяко изкуство е занаят - това е и в музиката, и в танца. За да си професионалист в което и да е изкуство, трябва да отговаряш на изискванията, да си перфектен, трудолюбив, да знаеш и да приемеш от какво трябва да се лишиш. 

Това е отдаденост  към професията. Тялото за танцьора е неговият инструмент и трябва да се поддържа в идеална форма. Може ли да се свири на счупена китара например? Ако тялото ти не е във форма, ако не е изящно, ако не е леко, ако е трудно повратливо, няма как да си на сцена, а и няма смисъл.

 - „Арабеск” е трупа за съвременен танц с внушителна история - 53 години. Как мотивирате танцьорите да са толкова отдадени, да не търсят по-примамливо заплащане навън?

- Аз си подбирам танцьорите. За да попаднеш в трупа като „Арабеск”,  ти вече си избран. И танцьорите ни знаят, че е въпрос на чест да си избран в този екип.

Освен това  „Арабеск” няма кордебалет, ако мога да се изразя така - всеки танцьор е личност и спектаклите, които правим, са създадени изключително за точно тези танцьори. Така те се чувстват удовлетворени и истински щастливи от това, че за тях се правят специални спектакли, в които могат да разгърнат таланта си. Опитваме се да извлечем максимума от всеки като индивидуалност.

- Някои от  танцьорите в „Арабеск” нямат традиционното класическо танцово образование. Как съумявате да обедините трупата, за да изглежда тя толкова перфектна?

- О, това не се случва веднага. Дори да има класическо балетно образование, за да се внедри в трупата, на един млад танцьор му трябват около две години. Наистина е въпрос на много работа.

И нека повторя - танцьорите в „Арабеск” са изключително интелигентни артисти. Повечето от тях, дори тези, които са завършили балетно училище, след това завършват висше образование, и то не само свързано с балет. Имаме журналисти, икономисти - много сериозни професии, които ще могат да практикуват, след като приключат сценичната си дейност.

 В момента има засилен интерес към танца като професия. Има танцов театър в балетното училище, има танцов театър в НАТФИЗ, в Нов български университет. Има интересни специалности, където, ако имаш данни и талант в тази област, можеш да се усъвършенстваш и на други места, не само в балетното училище.

- Имате прекрасни спомени от гастроли в Пловдив - кои са Ви най-скъпи?

- Пловдив е страхотен град, с него са свързани много спомени. В Пловдив сме танцували много пъти и всяко участие ни е носило хубав спомен.

Няма да забравим и едно от изпълненията на мюзикъла “Коса” на Античния театър - беше страхотен студ, но бяхме толкова въодушевени!

При едно от участията ни във фестивала "Сцена на кръстопът" по идея на незабравимия Стефан Данаилов танцувахме "Болеро" на площада, буквално между хората, публиката беше очарована.

Градът стана като че ли моя втора сцена. Не само с възможностите, които ни предостави. Особено откакто Нина Найденова е директор на Пловдивската опера, в последните 8 години някак нещата, които  се случиха там - и като танц, и това, че направихме втора балетна трупа, и това, че направихме много спектакли на „Арабеск” като гастроли, и съвместни спектакли. Премиерата на „Ромео и Жулиета” излезе на Античния театър с оркестъра на Пловдивската опера. Наистина последните 8 години Пловдив неслучайно стана и за мен един втори театър, втори дом. Много, много са ми близки всички в Пловдив - и артисти, и публика. Много странно, но  през последните години се учудвам колко  много хора познавам в града под тепетата, което преди не се е случвало.

-  Имате ли „пловдивски” спектакъл,  който е много специален за Вас?

- Може би много специален спектакъл, който се случи в Пловдив, е мюзикълът „Евита”.  Там аз съм хореограф, работя с трупата на Пловдив и с Нина Найденова. Този спектакъл ми е много скъп. За Пловдив имаме планирани още два нови спектакъла, дано се случат. Бяха планирани за миналото лято, засега сме ги отложили за  лятото на 2021 г.  Надявам се на скорошни срещи с пловдивската публика след пандемията.

 Само Плисецкая игра и след 60 

-  Не можете обаче да отречете, че балетът е трудна професия, която бързо износва?

- Естествено, неслучайно един танцьор спира да танцува между 35 и 40 години. Тялото над 40 години е вече различно.

- Т.е. е невъзможно ново явление като „вечната” Мая Плисецкая, която танцуваше и на възраст над 60 години?

- О, това са единици. Но истината е, че подобни танцьори не танцуват толкова съвършено над 45, просто създаденият ореол около името им  носи друга емоция на публиката. Активните танцьори могат да практикуват максимум до 40 години заради сценичната динамика, сценичното напрежение, износването.

Голото тяло е красиво, когато не е просто провокация

- Приемате ли голото тяло в спектакъл? 

-  Честно казано, съм виждала изключително красиви спектакли с голи тела, спектакли,  които наистина ми харесват. И съм виждала много гадни неща, които са отвратителни. Въпрос на естетика и на култура на поднасяне.

Огромна е разликата между порнография и изкуство, същото е и с танца.

Голото тяло е нещо много красиво, когато е представено естетски. Когато е показано просто за провокация, мен лично ме дразни.

Голото тяло не бива да е клеймо - щом има голо тяло, това е провокация, спектакълът не струва. И облеченото тяло може да предизвика изключително отрицателна реакция, както пък едно голо тяло може да бъде съвършено красиво.

- Кое е най-важното за танца - физическите данни, упоритостта, музикалността?

- Всичко това е задължително, но в комплект, за да постигнеш  успехи. Трябва да имаш и подходяща физика, и музикалност, трябва да си трудолюбив, всички тези качества са задължителни.

 -  Накъде върви модерният танц - суперсложна техника, повече експресивност?

- Модерният танц има много различни течения. Някои се отдават повече на бързина, техника, акробатичност. Има друго, съвсем различно течение, което по-скоро се отдава на самонаблюдение, самоанализ на тялото. Но в крайна сметка тези течения, тази форма на танца трябва да е материал. Най-важното е талантът на хореографа, който ще направи един спектакъл - без значение в каква форма, в какво течение е тоя материал.

Танцът само като танц, като атрактивност на мен  лично не ми въздейства.  Важно е посланието, както впрочем във всяко изкуство. Ако няма послание, изкуството се обезсмисля.

- Един традиционен въпрос - повече Ви даде или повече Ви взе балетът?

- Не съм мислила да се занимавам професионално с танц. Като малка танцувах в Двореца на пионерите.  По-късно това изкуство някак си ме привлече, всмука ме. В началото със сигурност балетът повече ми взе. Но сега ми дава много повече - осъществени мечти, всичко.

- На кого ще предадете щафетата?

- Има толкова много хора, които са минали през мен като ученици - прекрасни,  талантливи, които вече работят и като хореографи. Дори в момента директорът на балета в Пловдив Мариана Крънчева е моя ученичка, минала е през школата на балетното училище, на  операта и на „Арабеск”. Тя е чудесен и много талантлив творец.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Тони

Тони

17.01.2021 | 18:37

Защо няма сграда на Операта в Пловдив? Кино Комсомол, кино Гео Милев могат да бъдат преустроени в Опера. Втория по големина град в България без Опера, срамота!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай