Следвайте ни

Хореографът Джорджио Азоне: Не избирам танцьорките по красота

Нямам против да се поставят и голи артисти на сцената, но трябва да е оправдано, иначе става излишна показност с цел печалба

viber icon

Хореографът Джорджио Азоне и неговата компания за съвременен танц Arke’ Contemporary Dance Company са вторите италиански творци, взели участие в 14-ото издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия". Трупата е част от миланската La Skala и гостува в града под тепетата с танцовия спектакъл “The Blue Hour”, който представиха в Камерна зала на Драматичен театър Пловдив.

Срещнахме се преди спектакъла, за да ни сподели повече за философията на танца, за Пловдив, за любовта и клишетата в културния бранш.

- Разкажете ни повече за създаването и развитието на компанията.

- Създадох я през 2018 година в Милано. С голяма част от колегите ми се познавахме отпреди това. Танцьорите са общо пет и всичките са различни един от друг. Някои идват от балетни школи, други са учили конкретно стила "контемпорари". Целта ни е да създадем миксирани произведения, наблягайки и на по-технически стилове. Така обхващаме по-широк спектър от публика. Всъщност това е първото ни международно участие извън Италия. Много сме развълнувани, че гостуваме точно със спектакъла “The Blue Hour”, защото той бе избран от Италианския художествен съвет.

- Какъв е сюжетът на “The Blue Hour”?

- Историята е за връзка между мъж и жена, но не е задължително тя да е любовна. Може да е между двама приятели, между роднини или колеги, каквито зрителят сам избере да им придаде. В началото на всяка връзка двойката е готова да поеме на приключение, но в някакъв момент, поради разнообразни причини, приключението трябва да спре и всеки да поеме по своя път. Фокусираме се върху осъзнаването, че понякога хората не трябва да са заедно. Да разберат, че не могат да живеят по този начин, да намерят кураж да продължат напред сами. Трудно е, особено ако си много близък с някого, но трябва да поемеш тази крачка заради собственото си добро. Философия се вижда ясно и в хореографията. Отначало танцьорите се движат по-интимно, подкрепят се един друг, но с времето започват да гледат в противоположни посоки.

- Историята за момчето и момичето на сцената не е ли вече клише?

- Да, наистина взаимоотношенията между мъжа и жената се използват твърде често. Донякъде е клише за публиката, защото са свикнали с този образ. В момента, в който ги поставиш на сцената, зрителите веднага правят асоциация с любовта. Но нашият спектакъл може да се постави със същия успех и с две момчета или две момичета. В случая избрах да го правя с конкретните танцьори, защото смятам, че са най-добрите от трупата.

- Подобни проекти не са ли предпоставка артистите да прехвърлят любовта от сцената и в реалния живот? И това пречи или помага на съвместната работа?

- Зависи от човека. Познавам колеги, които играят заедно и това, че са двойка в живота, им помага. Познават се много добре, знаят кой как се движи, знаят как да се докоснат и да се координират. Но познавам и двойки, които ненавиждат да танцуват заедно. В Италия не е забранено колегите да имат интимни отношения, както е в някои трупи или фирми. В "Ла Скала", да речем, много от артистите са семейства в реалния живот.

- Знаехте ли нещо за историята на Пловдив, преди да дойдете?

- Не знам много за страната, но в театъра, в който работя у дома, имам колежка софиянка и тя ми е споделяла някои неща. Пловдив много ми хареса, дори по време на тези трудни дни. Има много галерии, много артисти. Поздравления, че успявате да организирате подобен фестивал като "Черната кутия". Екипът много се грижи за артистите, което вече е рядко срещано явление по света.

- Споменахте, че смесвате стиловете танци. А смесвате ли и жанровете изкуства?

- Да, доста често правя колаборации с градските галерии. Ако излага някой конкретен творец, научавам повече за него, разглеждам предварително картините му и измислям пърформанс за конкретната тематика. Ще се радвам, ако успеем да съюзим и различни артисти, които да изградят общ артистичен проект.

- В балетния бранш е практика танцьорите да гладуват, за да са слаби. Приемате ли тези изисквания за нормални и трябва ли индустрията да се промени в това отношение?

- Аз съм доста широко скроен. Не избирам танцьорите си спрямо външния вид, а според уменията им. Може една танцьорка да е по-ниска, по-висока, по-надарена или по-слаба. Гледам движенията им, чак след това идва тялото. Искам моите танцьори да се чувстват комфортно. Никога не бих поставил някой в ситуация, в която му е неудобно.

Смятам, че човек трябва да се грижи за физиката си, без да го подлага на лишения само за да е слаб. Аз имах късмета да следвам при много добри преподаватели, които ни учеха как да се поддържаме и да ядем здравословно. Всяко тяло е различно и изисква различни грижи.

Освен това спортът е от изключително значение. Танцът сам по себе си не е достатъчен, защото има дълги моменти, в които не репетираме. Аз лично препоръчвам плуването, защото то е комплексно. Развива мускулатурата, гъвкавостта и диафрагмата. Много танцьори практикуват и йога, защото спомага за разтягането на тялото.

- А какво е мястото на еротиката в танците?

- Всичко зависи от темата на представлението. Подкрепям идеята да присъства еротичен елемент, но до определено ниво. Никой не иска да гледа вулгарности по сцената. Нямам против да се поставят и голи артисти на сцената, но трябва да има сериозна причина. Трябва да е оправдано, иначе става порнография или излишна показност с цел печалба.

ВИЗИТКА:

Джорджио Азоне е родом от Милано, но е учил в Лондонското училище по контемпорари. Работил е дълги години извън Италия - в Англия, в Германия, Швейцария, докато накрая решава да се завърне в Италия и да основе нещо свое. Подтикнат е от желанието да предаде това, което е научил в чужбина, както на танцьорите си, така и на публиката. Преподава танци в професионално училище, а в класа му има дори пловдивчанка, която му е споделяла малко за града.

Признава, че не обича да танцува в собствените си хореографии, затова пък понякога работи за малки проекти като танцьор на свободна практика. Организира и онлайн класове по балет и контемпорари, а това е първото му посещение в България. 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

irinka

irinka

19.07.2020 | 21:57

Аман от нежни творци с "новаторски" идеи

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?