Хитът "Кацнал бръмбар" става на век

Народният певец Павел Сираков става любимец на народа благодарение на едно такси

Спомняте ли си името на народния певец Павел Сираков?  Сигурно веднага се досещате за емблематичната в неговото творчество песен „Кацнал бръмбар на трънка“, една от най-излъчваните хумористични песни в ефира на националното радио десетилетия наред. Песен с интересна история от неизчерпаемия ни фолклорен извор.

Тези дни се навършват 100 години от рождението на известния народен певец. Учителката Нонка Кръстева от Перник е проследила целия му творчески път и е имала многократни срещи с него. Ето какво разказва: 

Павел Сираков произхожда от бедно семейство, в което народната музика има традиции. Роден е в радомирското село Блатешница, днес в община Земен, на 5 ноември 1918 г. Дядо му Лазар по бащина линия бил майстор на народни инструменти, баба му - Зара, прочута певица в цяло Радомирско, дори и в Кюстендилско. Майка му Добринка също пеела, а баща му  Димитър свирел на народни инструменти. Естествената интонационна среда, в която растял, била наситена с народна музика и съвсем нормално е и той да музицира в народен дух. От съвсем малък често свирел на пищялка,  окарина или двоянка, по-късно - тамбура, гъдулка, а вече като голям  - и на 12 инструмента.  

Срещу къщата им в селото се намирали черквата и мегданът, където ставали хората на празник. Та веднъж по време на Велики пости младежите подканили малкия Павел да им посвири, а те да поиграят. Това разгневило свещеника, защото църковните канони не позволяват веселба по време на пости. Той подгонил момчето, което паднало в една локва, намокрило си гъдулката и тя се развалила. Дядо му го утешил, че ще му направи нова гъдулка и ще му изпее песен за бръмбара. Тогава Павел Сираков чул първообраза на песента, която по-късно досъчинил и направи любима на поколения българи. Всъщност това е една закачлива хумористична песен в народен дух, в ръченичен ритъм, която благодарение на прекрасното изпълнение става много бързо обичана. 

Кацнал бръмбар на трънка,       Слуша, слуша, пролете,

па захванал да дрънка.               буйно хоро завърте.

Дочула го мушица                        Видели ги комари -

със примряла душица.                 все ергени, все стари...

Като певец Павел Сираков се изявява чак в по-зряла възраст, и то благодарение на случайността. Завършил Техникум по дървопреработване в Кюстендил, след което започнал да работи в дървопреработвателно предприятие до 1961 година. Пътувайки в такси, шофьорът се оказал негов познат от предприятието и го подканил: „Я изкарай оная за бръмбара!“, а след одобрителните думи на седящите зад него в таксито господа изпял и „Паднал ми ранен млад Стоян“. Не след дълго получил покана да отиде в националното радио. Помислил си, че ще поръчат някакви мебели, но за негова изненада там били онези двамата пътници от таксито. Оказало се, че това са Георги Бояджиев - главен редактор на редакция „Народна музика“ в радиото, и Борис Петров - диригент на народния радиоансамбъл.

 Веднага направили записи на две песни с оркестъра на Коста Колев, които скоро зазвучали в ефир. Следват силни години, в които Павел Сираков се отдава на музиката. Освен участията в ефир по радиото започва активна концертна дейност. Той става обичан и популярен още с първите си изпълнения. Сформира и ръководи фолклорната група „Шарен гердан“ към Концертна дирекция, с която обикаля страната. Има много турнета и в чужбина. Участва в редица радио- и телевизионни предавания.  

Близо 40 години е ръководител на отдел „Българска народна музика“ към Концертна дирекция, като умело съчетава и работата по първата си специалност като директор на Промкомбината в София. Работи с изтъкнати изпълнители на народната музика - Борис Карлов, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева. В репертоара си има над 200 песни, много от които са негово творчество - текст и музика, но се родеят с народните песни. Изпълнява и много песни от родния си край, които е запомнил от майка си или други хора от Западна България. Много от неговите песни бързо стават любими: „Кацнал бръмбар на трънка“, „Събрали се три щурци“, „Кацнала на клечка“, „Заспала е баба Дора“, „Димка е рано станала“...  С Павел Сираков се разделихме преди 11 години, но песните му останаха да се пеят по цяло Българско.

Николай ЧАПАНСКИ е автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив , [email protected]

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?