Следвайте ни

Хасково   като пейзаж

viber icon

                На шести септември тази година в галерия “Форум” - Хасково беше открита изложба под надслов “Хасково в миналото”.Организатори на събитието бяха Община Хасково, “Сдружение за култура 2015”и ХГ “Форум”.

         Колекционерът Хубен Стефанов представи своята колекция от картини на хасковски художници, изобразяващи града от петдесетте до осемдесетте години на двайсети век. Представени са картини на Николай Борев, Георги Челебиев, Георги Сотиров, Тинчо Тинчев, Христо Форев, Георги Петров, Делчо Бекяров, Иван Шикеров, Ивайло Горанов, Николай Колев – Коки, Валентин Кузминов, Динко Динев.

         В пъстротата на събитията, свързани с дните на Хасково, тази изложба не остана незабелязана. Не само защото самото ѝ откриване с участието на квартет “Виолина” беше един празник на духа само по себе си.А защото тези картини са част от живота на жителите на този град – тяхното детство, младост, спомените им. Изложбата беше много посещавана, особено в първите дни на откриването ѝ. И причините за този интерес не бяха само носталгични. Защото сред пъстротата на пейзажите на 16 художници има и творби с подчертана художествена стойност. Защото това е градът, видян през очите на неговите синове.

         Моите фаворити са “Дъждовна вечер” на Иван Шикеров, “Зимен ден” на Делчо Бекяров и “Психодиспансерът” на Николай Колев. Особено много харесах излъчването на “Дъждовна вечер”, защото там практически отсъства нещо много характерно за повечето картини. Хасковските художници тогава са възприемали града като тесен, малък, провинциален в лошия смисъл на думата.С малки излючения в картините отсъства мащабност, простор, размах. В “Зима” на Христо Форев, например има дори някаква носталгия по 19 век.А в картината му “Градската градина” виждаме един своеобразен капан от клони...и нищо друго. Нещо кавалетно се промъква в много картини.А това е парадокс, защото става дума за градски пейзажи...

         Е ,“Дъждовна вечер” представя града с култови паметници и сгради – паметника на незнайния воин, хотелът “Аида” на Балкантурист и пр. не по провинциален маниер. Там художникът не се е скъпил на пространство, въздух, перспектива. Дори мокрият площад отразява точно града и това отражение разширява пространството, дава на картината още едно измерение.

         “Зимен ден” на Делчо Бекяров е просто мъгла, и редици тополи с голи клони.  Но колко напомня тази картина  за моето детство, пък и детството на хиляди хасковлии, прекарано край реката с тополите...Тази картина по своите внушения отива доста далеч отвъд пейзажната живопис. Тя е едновременно и крайна и безкрайна, като живота.

         “Психодиспансерът” - всъщност, странно, но не виждам нищо общо между реалността в моите спомени и тази картина.Това не е истинският бивш психодиспансер. Но тази картина по някакъв особен начин е вярна на духа на Хасково.Защото в ония години само на това място човек е можел да каже какво наистина мисли. И тази сграда с нейния светещ прозорец напомня на филмите на Хичкок и придава колорит на скучната провинциалност на повечето картини.Сякаш това е най-светещото в мрака място на града. Оценям своеобразната ирония на Николай Колев, който не е от Хасково.

         Особено вярна на детайлите е картината на Христо Форев “Старо Хасково”. Където присъства дори жена с фередже.(И не знам защо новите поколения не използват тази влязла в литературния език дума, а се пробват да вкарат “бурка”, дори “паранджа”.) Тук, не по форевски, който обикновено предпочита сивите и кафяви тонове, има въздух и ярък колорит.

         В картината на Тинчо Тинчев “Градският съвет” , където е използвана техника, наподобяваща цветна графика, се вижда и статуята на Ана Маймункова, която по-късно беше преместена...Демократичните промени промениха и някои ценности. Дори по едно време пред съвета имаше бухал и Баба Яга...Е, в сравнение с тях, паметникът на Ана Маймункова, една идеалистка, унищожена по време на белия терор пред 1925, изглежда много по-достойна алтернатива.

         Мен, като отдавнашени жител на града особено ме разчувства картината на Георги Петров  “Чаркът в Хасково”.Чарка наричахме главната улица, която минава покрай театъра. И честно казано, очаквах да видя двете плътни редици от разхождащите се вечер хора. Вместо това художникът е предпочел да нарисува улицата денем, почти пуста, с изключение на една кола. Но там присъства бившето кино “Септември”.На втория етаж беше Градската художествена галерия. А на малкия площад пред киното понякога, когато имаше музикален филм, отвътре изнасяха тонколони и хората танцуваха направо на улицата...Е ясно е, че една картина не може да съдържа в себе си всичко това.Но моите спомени и моята реакция със сигурност са като реакцията на много мои съграждани.

         Картината на Георги Петров “Хамамът” малко разочарова със своята елементарна, почти ученическа делничност.Това беше турска баня с минерална вода, в основата на която имаше останки от римски градеж с характерния “опус микстум”.Всъщност картината на Георги Петров наподобява незавършена рисунка.Но, разбира се, е ценна като свидетелство за времето,както и всички останали картини от тази изложба.

         Бих отбелязала свежия колорит и празничност на картината на Иван Шикеров “Бамбука”. Може би, единствената многофигурна композиция.С изключение на “Хамамът”. Но между двете картини сравнението е неуместно.
         Заслужава да се отбележи и присъствието на две ранни картини на знаменития Атанас Шаренков - “Старият басейн” и “Църквата Св. Богородица”.

         Изложбата, посветена миналото на Хасково,освен естетическа, има  и една особена, етическа ценност. В момент на широко прокламирания космополитизъм тя напомня на хасковлии, пък и не само на тях, за корените им, за историята на техния град, за усилията на хиляди хора да го съхранят и да го направят такъв, какъвто е сега. И да им го завещаят. И  призовава  съвременниците ни да го ценят и обичат.

         Отделно внимание заслужават почти възрожденските усилия на Хубен Стефанов да издири тези картини, да ги събере, да ги реставрира, защото някои от тях са прибрани направо от боклука, в прекия смисъл на тази дума.Няма да е преувеличено да се каже, че това си е подвиг в мирно време. Героите са сред нас. И те не са футболисти, модели, други елитни спортисти (не че имам нещо против тях). 

         Те са хората, които ценят родното място и родината си, показват тяхната красота и непреходна ценност и ги обичат.

Цанка Семерджиева

Цанка Семерджиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?